Лекции по История

15. Образованието във Византия

Във времето от късната античност до появата на първите европейски университети никъде другаде няма такава образователна с-ма, като във Византия.
Там има с цялата условност на понятието, и университет – създаден в първата половина на V век. Затворен по времето иконоборските борби, по-късно възстановен. После приема името Магнаурска висша школа.
Константинополският университет и Магнаурското висше училище са най-изявените средища на византийската образованост. Между V и ІХ век в Западна Европа има дълбок упадък на културата – време, когато почти всичко от класическата римска древност се забравя. Варварите унищожават значително римското наследство и голяма част от писмените паметници. Карл Велики организира в манастири тъй нар скриптории, в които се събират, преписват, размножават старите римски ръкописи, оцеляли по чудо. Затова донякъде има основания да се говори за каролингски ренесанс. Като четем съчиненията на най-изтъкнатите деятели на каролингския ренесанс, виждаме едно твърде примитивно ниво. Каролингският ренесанс е малко превзето определение, но все пак говори за съживяването на литературната традиция на запад. Кордобски Халифат – друг голям културен център. В същото това време във Византия съществува стройна образователна ситема. Образованието се цени изключително много. До ХІІ век е било немислимо да направиш кариера в държавата, ако не си образован. От тук идва определението грецизация, асимилация – т.е. негърци, за да направят кариера, трябва да усвоят гръцката традиция – това е необходим ценз. Чак Комнините премахват това, огранизирайки администрацията на шуробаджанашки принцип. Василий І е бил обикновен прост тракийски селянин от Охридско, тръгнал е от пълната нула. Юстин – обикновен войник, Лъв едикойси – месар. В една епитафия на Св. Василий Велики за покойния му приятел и съдружник Св. Григорий Богослов, той казва “Образованието е висше благо, което прави човека щастлив”. Неграмотността във Византия се смята за недостатък, и предизвиква неуважение. Поетесата Касия: “Ненавиждам неграмотни като Юда”. Идеалът в епохата на Просвещението: “Всичко зло на този свят идва от незнанието”. Идеалът е непросветения монарх. Много просветени обаче са оставили големи бедствия след себе си, например Владимир Улянов Ленин. От ІV до средата на ХV век има много изявени императори-писатели и историци, оставили значителен брой съчинения след себе си. Византия смята, че държавата, а не частната инициатива трябва да регулира процесите на образованието, защото държавата се нуждае от бъдещи грамотни начетени управници. Благодарение на тази строга политика от ІV до ХV век Византия просперира. В системата се просперира и се допуска всеки без разлика на произход, ако има необходимия образователен ценз. Църквата не се чувства никога монополист във византийското образование, и това за слабо познаващите историята на Византия, е една изненада. Образованието във Визанитя е изключително светско. Когато църквата иска да подготвя свои кадри, тя си има свои школи. Такива са и най-великите учители на църквата – хора със светско образование, даже първо завършили езически училища. “Чрез елинската мъдрост християните се доближават до творението на Бога”.
Образованието във Византия било разделено на три важни дяла – начално, средно и висше. Началното започвало в 6-7-мата година, и вървяло към 9-10-ата година – децата учели най-вече граматика, защото при онзи начин на писане това е било изключително важно. Обезатолно трябва да се учи калиграфия, защото няма друг начин да изразиш писмената си култура, освен с едно правилно и добре оформено изложение. Глаголицата, с квадратите, триъгълници и окръжности, неподдаваща се на тахиграфско изписване, отпада от писмената традиция, именно по тази причина. Това е гениалното, защото в нея има елементи на гръцката, финикийската и латинската. Тази овална кирилица се поддава на тахиграфия, и това улеснява много записването на текстове. Онзи, който е преподавал на децата в началната степен на образование, се наричал граматик или даскал, понякога педагог. Основното умение, правописа, и първата степен, се нарича пропедия(?). Няма натрупване на знания извън това. Във втората степен, Педия, се включват смятане, писане, история. В целия период отделен предмет история няма. Историята обаче е била зачитана като изключително важен дял от образованието на децата, тъй като е форма на патриотично възпитание. Бъдещите чиновници и служители трябвало да познават величието на земите на империята в миналото. Много често задължително се изучава Троянската и Гръко-персийските войни. Налага се линейният подход в историята, т.е. събитията тръгват от точка А до точка Б, от Сътворението на света, а не както се прави на запад от VІІ-VІІІ век – от Христа. Датата 5508 пр. Хр. е абсолютно произволна, естествено. Този линеен подход създава огромно улеснение при изучаването на историята. Създава се яснота в подредбата на историческите събития. Целта на обучението е да се покаже тясната връзка между древногръцкия елински свят и римския. Проф. Христо Данов говори за гръкоримски свят, доста основателно. Византия държи на тази традиция. Наизустяването на цели пасажи е задължително, поради липса на достатъчно ръкописи, книги, оскъдност на писмовния материал. Изпитът е бил възпроизводство на това, което си наизустил от съответните текстове. Сакралността на езика се подкрепя от църквата, и от тук вниманието върху езика – второто лице на светата троица е логосът. “Бог рече, и стана”. Слово, силата на словото, която се пренася и като акцент в самото образование. Словото твори вселената, освен това то се въплъщава в човешкия образ на Христос. Много важно умение е също реториката – правилно, точно и художествено да можеш да се изразиш – задължителна за всеки, който ще заема важна длъжност. Изключение прави панегиришката реторика, например, където нормата на реториката е нарушена, използват се много прилагателни, всичко с цел да се възхвали някой определен. Средното образование обхваща 15-16-17 годишните юноши, когато вече се запознават с царицата на науките, философията. Тя е не само чиста философия, както днес я разбираме. В нея влизат и историята, и литературата, но тя се е наричала философия. При изучаването и задължително се изучават Аристотел и Платон, чиито авторитет не е помръкнал и до ден днешен. Има разбира се, и специализирани средни училища, които подготвят не изобщо, а да се научи нещо специално като занаят, професия – има например училище за писари, преводачи – хора, които умеят да превеждат от друг на гръцки език, главно такива се търсят. Има и училища за секретари, библиотекари, медици, фармацевти. В края на ХІ век, по предложение на Алексий І Комнин и на западното рицарство, се създават средни училища за офицери, в които основната подготовка е физическата подготовка. Това, което с основание се нарича физкултура – умението да контролираш и ръководиш тялото си – нещо дотогава напълно занемарено. Стратегикони – военни трактати, писани от кабинетни учени, които не са изваждали меч; те са част от теоретичната подготовка. За нуждите на църквата е имало така наречените певчески училища, тъй като църквата изпълнява текстовете си чрез .... за разлика от западната, която го прави със нотопис. Наличието на 8 гласа е изисквало специално познание. Характерно за византийското средно образование е, че в него могат да участват не само свободни хора, но и роби, които после трябва да заемат длъжността на учители, фармацевти, и пр. Робът във Византия не е това, което е в римската традиция, той е ценен преди всичко заради своите умения.
В ранновизантийския период центрове на висшето образование са били естествено най-големите градове – Ефес, Никея, Александрия, Константинопол, и т.н. И все пак, ако ти трябва по-специализирано висше образование, правно, трябва да отидеш в Бейрут, ако искаш математическо – Александрия. Реториката – Антиохия, град в днешна Сирия, който не съществува, има само едно малко селище. Философия – само в Атина, която има традиции във философските школи, където е бил Лицея, Гимназията – нарицателни по-късно за училищните средища. Всичко това накуп – в Константинопол, от 425 със създаването на университета от Теодосий ІІ, макар съпругата и сестра му да са истинските създателки. В тогавашната лексика той се нарича Теодосиево висше училище. Официалният език продължава в тази епоха да бъде латинският. Според указа на Теодосий са създадени 31 катедри – 1 по философия, 2 за правни науки, 10 за латинска, 10 за гръцка граматика. Тези катедри са ръководени от ........ даскалус – нещо като професор. Държавният език до Юстиниан продължава да е само латинският. Езикът на църквата, на литературата, на салоните, е гръцкият. Трудността идва в съдилищата, където по закон трябва да се говори на латински, неразбираем за повечето хора. Професорите, както и цялото образование, се субсидират от държавния бюджет. Държавата им е давала твърде високи заплати, за да отделят цялото си внимание върху това, с което се занимават, а не да наблягат на странични дейности. Тази грижа на правителството поддържа векове наред високо качество на висшето образование. Има и крайности. В 529 г. Юстиниан закрива Атинското философско училище, от християнска ревност, защото там подготовката се извършва по езически трактати. Затова се твърди, че от 529 започва истинският залез на езичеството. 546 започват гонения от Константинополския университет с/у езически позоваващи се преподаватели. 600-602, при Фока, подозирайки опасност за своята власт, главно сред учените, спира субсидията са университета. По време на иконоборската криза 700 и... – 843 университетът не е затворен, но е държан на крайно ниска субсидия. От това състояние го изважда кесаря Варда. В 856, когато това става, преподаватели са били учени като Лъв Математик, за когото арабският халиф е броял хиляди в злато. Той е бил гениален военен инженер, създател на механизми, които и днес будят любопитството на инженерите, защото работят без никакъв двигател и енергия, почивайки на съвършено природни дадености. Много е вероятно той да е преподавал на Константин Кирил Философ. После там е преподавал и Фотий, който създава произведението Хилядокнижие, от което получаваме информация за огромна част от античното наследство. По времето на Константин VІІ университетът е на огромна почит, тъй като самият император пише трактати от всякакъв характер. Той дълго е държан настрана от управлението. Нещо необичайно за Византия – той, макар и император, е чел лекции в университета. Рицарите от ІV КП с насмешка отбелязват, че когато дошли в града и го завладяли, казват, че вместо мечове, носят пера, мастилници и хартии, и затова ги наричат по съответния начин. До такава степен са изумени от популярността на стремежа към знание. При македонските императори вниманието към науката е отклонено за сметка по-голямото внимание към външната политика. Политиката успява, България, Сърбия, Дуклея са ликвидирани. Въпреки това, обучението във висшите училища не е секнало и в този период. Цялото образование има един много съществен недостатък – то се води по атинския класически диалект. Т.е. да пишеш означава да бъдеш четен само от хора, които са минали през образователната система, и това ще се запази като тенденция до края на византийския период в ХV век. Това създава истинска пропаст между грамотни и неграмотни.

Обикновено училищата били частни, а учителите преподавали в домовете си. В едно описание четем за шестващи улицата ученици, облечени в униформи. Можем да гадаем, че е имало някакъв специален хепънинг, в който са участвали ученици. През ХІ и ХІІ век Константинопол губи авторитета си на единствен и най-важен център; все по-често и в провинцията се организират висши и средни училища, където се привличат хора, главно поради качеството на определени преподаватели; Евстати Солунски е такъв пример. Константинополският университет процъфтява през ХІ век; тогава Византия стига кулминацията на своята мощ, през 1025. В края на века пък вече губи мощ. Започват нашествия на узи, кумани и печенези, засегнали най-вече българските земи. В областта на образование и култура обаче имаме много високи постижения през ХІ век; архитектура, строителство, пътища, дворци, храмове. Това, което виждаме в Несебър, е типично именно за този период, когато се обръщало внимание не само на интериора на храма, но и на екстериора; постройката да е естетически красива, погледнато отвън. Много големи успехи има в областта на науката през ХІ век; тогава работят учени като Михаил Селт, Иван, Константин еди кои си; хора, оставили диря след себе си. В тази връзка трябва да кажем, че в Константинопол се формират два факултета – юридически и философско-исторически. Йоан (?) – декан на юридическия; във другия – декан бил Михаил (?), титлите не ги разбираме... ениуей. Двамата създават един наистина престижен университет, без аналог в Европа по това време. Около Константин Лихут(?) се създава кръжец от учени, който по-късно ще бъде наречен академия. В първоначален смисъл това понятие има съвсем различно значение. Академията е мозъчен тръст от най-изявени учени, не много на брой, които се събират, обмислят проекти за развитието на нацията и държавата, e казват мнението си, с което правителството може да се съобрази, или не. Това е правел Константин Ликут с хората около него. Едно от известните средища на висше образование е манастирът Св. Георги Мангана(?) – има библиотека с тонове ръкописи, подпомагали работата на студентите. Изрично са забранени със закон подкупи и подаръци от студентите, освен когато студентът завършвал образованието си – в този случай това вече е проява на добър вкус. През ХІ век се въвежда експеримента, който да демонстрира на студентите определени физ, био, хим явления. Обучението било твърде сериозно; студентите наистина седяли на банки, водили записки; по някои предмети имало учебници, по други – нямало. От преподавателя научавали само основите на дисциплината. Имали право да прекъсват преподавателя, да задават въпроси, дори не свързани с конкретната тема. Според Константин Манасий(?) студентите участвали в полемични състезания, под ръководството на логотет – нещо като демонстрация на придобитите знания и умения да дискутират по определени теми. Два пъти годишно уменията се показвали с речи – на погребение или на лазарова събота. При първия случай обект на възхвала е императора, при втория – патриарха. Речите обаче не трябва да звучат кухо, банално, клиширано, и не прекалено слагачески. Тенденцията от ХІ век, която върви с разширяване на научния кръгозор, с въвеждане на експеримента, продължава и при Комнините през ХІІ век. Нещата стават безкрайно лоши след ІV кръстоносен поход. Част от традициите на университета са пренесени в Никея, но не с този състав на преподавателите и интерес от страна на студентите, нито със сградния фонд, с който са разполагали в Константинопол. Създава се в Никея една патриаршеска академия, където работят Григорий Кипърски, Никифор Хум и др. След като Визанитя си връща Константинопол в август 1261, Михаил VІІІ Палеолог опитва да възстанови империята в целия и блясък. Трябвали му милиони номизми, а той нямал такива възможности. Въпреки това, във висшите училища на Константинопол работят известни учени като Максим Планут, преподавател по латински, Теодор Метохит, Димитрий Кидонес, и т.н. Някога големите центрове като Александрия, Антиохия, Газа, Прилеп, вече не произвеждат нищо, тъй като са под мюсюлманска власт, където византийската образованост е изличена изцяло.
Учебни дисциплини – с най-голямо внимание се ползва математиката, защото това не е просто работа с числа и цифри, следва се принципът на Аристотел – той казва, че светът се нарича космос – красота, ред; всяко нещо във Вселената има своето място; всяка планета се движи по точно определена орбита, години се сменят в определен ред, не се стига до космически сблъсъци, има ред, защото има числа и математическа закономерност. Аристотел намира и закономерност в предвижданията на астрологическите опити; усеща, че в хороскопите има нещо вярно. Самията Аристотел имал трудове като Физика, или Характерните особености при животните, които се ползвали като учебници във висшите училища; място имат Граматика, Философия, като тези дисциплини обикновено не се разбират във днешния смисъл на думата – философия включвала и история, и литература, и поезия. Професорите, или тъй нар даскали, били наричани с някакъв гръцки термин; били много добре платени, защото държавата се грижела за духовния си потенциал, осигурени били до степен, че да нямат грижа за битието си, занимавали се само с научна и преподавателска работа; говорим за цифри от 288 номизми – ¼ от заплатата на най-висшите държавни служители. Никъде в света няма да има пълна пропорция между реално извършения труд в полза на обществото и неговото заплащане. Димитър Бербатов е скандален пример в това отношение, според Бакалов ;) Същото важи за ездачите на колесници, които често вземали повече от сенаторите.
Следва да има разумност в оценяването труда на важни категории в обществото като учители, лекари, куки, военни (абе за последните две се улива...)
Занятията се провеждали само сутрин, до обяд, и обучението било неразривно свързано с ползването на библиотека; там където няма такава, не може да има висше училища; водените записки не били достатъчни. Византия, най-християнската от християнските държави на света за всички времена, която е създала богословието, няма религиозно образование като доминант – само светско; отделно има патриаршески академии и семинарии, където се изучават богословие и такива дисциплини; образованието е изключително светско; изучават се и така наречените езически автори. В същото време, в Западна Европа, когато възникват висшите училища там, образованието е почти изключително богословско. Краков, Прага, Сорбоната – в началото били преди всичко богословски училища.