Лекции по История

11. Великата елинска реформа

Иконоборство – понятието е измислено от големите гръцки историци на ХІХ век.
След смъртта на Ираклий в 641 има династични разпри за това кой от наследниците му от двата брака да заеме престола. Хан Курт подкрепя един от претендентите, но престола се заема от Констант ІІ(641-668). Той издава Типос за споровете около Христос. Според него, ако не се поставя въпроса колко природи има Христос, утвържадава се, че той има само една воля – божествената. Типосът обаче, не помирява двете спорещи крила в църквата, спорът се пренася и към волите, освен към природите на Христос. Папа Мартин, който следи споровете на изток, осъжда и Типоса, и Ектесиса като държавни документи, месещи се в каноничната и догматичната дейност на църквата. Констант ІІ е омбислял сериозно преместването на столицата на запад. Приема, че обстановката на изток е динамична и тревожна, освен това споровете в църквата били обект не само на клириците – това създава несигурност на императорската власт. Той търси като решение на проблема избор на Сиракуза за столица. Убит е в дворцовата баня от заговорници, когато намеренията му стават реални. Един от заговорниците, Мизезий, се домогвал до самата императорска власт. В тази суматоха се намесва Константин ІV Погонат(Брадат, Космат). Константин и братята му Ираклий, Тиберий – св. Тройца, която управлява империята. В следващите години Константин отстранява двамата си братя. После свиква известния VІ вселенски събор в зала Трул (Трулски събор). Огромна част от решенията, взети в 680-681, са валидни и до днес. На този събор епископ Констанин от Апамея заявява “Ако бяхте ме послушали, нямаше да бъдем разгромени във войната с България”. Имайки се предвид, че това е 16-ото заседание, проведено на 9 юли 681. Това значи, че войната с България е приключила наскоро. По това време една от най-полярните икони на Христос е тъй нар. Мандилиум – кърпа, с която Исус изтрил лицето си, и то се отпечатало на нея. В Одеса е до 944 година, после е пренесен в Константинопол, и до сега се пази като реликва на източната църква. На трулския събор се взима решение Христос да бъде изобразяван и на платно, стена, или дърво. Премахва се учението за едната воля на Христос. Първа фаза на иконоборството – свързва се с Лъв ІІІ Сириец (Исавър в старите учебници). Според някои византолози, в това число и Николай Кочев, силно влияние върху идеите на иконоборците оказва арабския халифат. Ислямът забранява всяко изображение на Бога. Самият Лъв ІІІ Сириец се смята, че бил повлиян от идеите на Исляма, и затова забранява изображенията на Бога. Бакалов: става дума за съвпадение. В 717 Маслама обсажда Константинопол с намерението да го превземе и унищожи – това би бил и края на византийската империя. В решителен момент се намесва Кан Тервел, който разгромява сухопътните сили в югоизточна Тракия. Положението на арабите е такова, че 8 години не влизат в сражение с Византия. Хазарския хаганат – по това време вече заема Стара Велика България, е привлечен като съюзник на Византия. Заради връзката с хазарите, престолонаследникът Константин V се жени за дъщерята на хагана. В 737 арабите предприемат поход с/у Хазарския хаганат и излизат победители, поради което и останалата част от хазарите са принудени да приемат исляма. Първият преврат е битката при Амориум – важна за империята, защото става дума да освобождението на родния град на императора. Лъв ІІІ е сред видните законотворци на империята. През 726 издава една особена рецепция на гръкоримското право, или на вече неизползваният Юстинианов кодекс, и издава Еклога – Подбор на закони. Еклогата се отличава от юстиниановото законодателство по няколко пункта – на първо място, се казва, че поради човеколюбието на императора, и поради това, че се чувства като християнски владетел, заменя смъртните наказания с членовредителски – отрязване на нос, уши, ръце, крака. Най-лекото е остригване на голо – остригани били предимно робите и хората от най-нисшите прослойки. Има и наказания като лишаване от влизане в храм, изповед. На второ място, се дават по-големи права на жените. Те имали право също да водят бракоразводни дела при доказана многократна изневяра на мъжете им. Били зачитани като праворазпоредници с наследеното от мъжете им имущество. Възстановяват се изцяло прерогативите на частното право, т.е. наказанията за отнемане на имущество при провинение, са отменени – имущество не се отнема повече. Ограничава се властта на бащата на фамилията; той вече не е безпределен разпоредник със съдбата на дъщерите си, нито можел да оставя без наследство синовете си. Създава се нов, облекчен режим за освобождаване на роби – всичко се случва чрез една служба в църквата. Засилва се обаче централизацията на властта. При наличието на силна външна опасност като Арабския Халифат, и Българската държава, в ръцете на императора трябва да се съсредоточи по-голямата част от властта. Този процес продължава до Лъв VІ Мъдри в 80-те на Х век. Проявява се непримиримост към манихеи, монтанисти, които продължават да всяват смут в църквата. Къде да търсим началото на иконоборството? В 723 арабският халиф нарежда да бъдат снети, замазани, унищожени изображенията на Христос и светиите, намиращи се на територията на халифата в християнските църкви. Към това вече създаващо се отношение против иконите в самата Византия, се присъединяват двама епископи – също застават срещу иконите, но поради друга причина – защото те създавали основание за симония, т.е. за недопустимо търгуване със свети мощи. Патриарх Герман се обявява против тези нови настроения на иконоборците, поради което е свален и сменен от Анастасий. Конкретният повод за началото на иконоборството е снемането на иконата на Христос от медната порта на Константинопол. Когато офицери от гвардията отишли да сменят иконата, това поражда напрежение сред гражданите. От тук, 726, начеват първите сблъсъци. Срещу иконоборството, чиито основен подбудител е Лъв ІІІ, застава папа Григорий ІІ, който го обвинява в намеса в несветски спор, и второ, защото по този начин се нарушава светостта на иконите. На 30 януари императорът изисква от сенаторите специален подпис срещу иконите. Тъй като основно срещу тази политика на императора се обявяват преподавателите от Константинополския университет, той го закрива. Той е открит при кесаря Варда, но това ще стане чак в 846. Голяма част от църковните съкровища са предадени на хазната и преработени на монети. Конфискацията на манастирските земи, както и посегателството върху иконите, е често съпътствано от репресивни мерки. Срещу това повежда остра борба св. Йоан Дамаскин Мансур, служител в двора на дамаския халиф. Поради това, че той не е в числото на императорските поданици, могъл спокойно да развива дейността си. Халифът го подкрепя. Йоан можел през целия си живот да отстоява спокойно своите възгледи. Има и една злепоставяща го кореспонденция, в която уж императорът го вербувал за свой шпионин в халифата.
Лъв ІІІ и Константин V – иконоборци.

24.11.787 в Никея се провежда VІІ Вселенски събор. Императрица Ирината искала да прекрати иконоборството. Това е последен Вселенски събор за православието, VІІ Вселенски събор осъжда иконоборството и търси компромисен вариант. Има реакция срещу това от командващите източните армии. 15. 08. 797 – неуспех срещу Кардам; Ирина сваля сина си Константин VІ от престола и си присвоява титула “василевс”; подписва се в мъжки род. Ирина е свалена от Никифор І Геник. 31.08.802 – заточена е на остров Лесбос(?); запазено е едно писмо, в което тя се разкайва от политиката си. Втора фаза на иконоборското движение – Никифор І Геник(802-811) е бил иконоборец. Въвежда данъци – всеки, който притежава къща, трябвало да плаща данък. Друг рестриктивен данък – “амиленциум” – държавата приема данъците на изоставените съседни земи. Този данък по-късно е отменен, а после отново въведен в Х век от Василий І Македонец. На 26.07.811 при Върбишкия проход Никифор І Геник намира смъртта си.
На престола идва Михаил ІІ Аморийски(820-829) – родоначалник на аморийската династия. При него избухва бунта на Тома Славянина, бивш състудент на императора. Познавали се добре. По-късно Тома минава на страната на арабите и става опозиция на управлението. С демагогски похвати обещава отмяна на данъците на населението, събира голяма войска и потегля към Константинопол. Името му “славянина” идва от бележка в изворите, че бил от славянският род. Във всеки случай, в миналото той печелил симпатии от страна на марксистката историография. Този бунт станал особено опасен, когато войските на Тома стигат Константинопол, и тогава във връзка с подписания 30-годишен мир Омуртаг се притекъл на помощ на императора и разгромил войските на Тома в югоизточна Тракия. По-късно Тома е заловен и обезглавен. Продължителят на Теофан по този повод нарича Омуртаг “василевс булгаро”. Михаил Аморийски бил толерантен в спора иконоборци-иконопочитатели. Казвал, че всеки е свободен в избора си, не преследвал иконопочитателите. Синът му Теофил, последният от императорите-иконоборци(829-841), образован човек, със склонност да се занимава с литература и точни науки, по негово време в двореца били създадени особени механизми, които впечатлили много съвременниците – потъващи градини, издигащи се мостове, трон, който се издигал на височина, така наречените каменни птици, които пеели в градината – механизми, създадени от съвременника му Лъв Математик, за който арабският халиф давал големи суми да си го върне. По-късно същият Лъв Математик става митрополит на Солун. По времето на Теофил са последен път се провеждат гонения срещу иконопочитателите. В спалнята на съпругата му Теодора са открити скрити икони, които той натрошил и хвърлил в огъня. За първи път се обръща с призив към западните християни, които да окажат помощ на Византия в борбата и с арабския халифат. Някои византинисти смятат, че това е първият опит да се призове запада да подпомогне притиснатата източна християнска империя. По времето на Теофил се засилва силно павликянското движение. Павликяните се смятали за истински християни, защото били най-близко до автентичното, апостолско християнство, имали за свой покровител Апостол Павел. Авторите от тази епоха дълго не можели да различат павликяни и богомили поради близостта в твърденията им относно църква, монашество, които те напълно отричали. След смъртта на Теофил регентка на малолетния Михаил ІІІ става императрица Теодора, която поради постоянното си пристрастие към иконопочитанието, свикала голям църковен събор на 11 март 843, на който окончателно и завинаги иконоборството било осъдено като ерес, и повече не се възобновило във Византия. Този ден и днес се чества като “неделя на православието”. Тогава, по заповед на августа Теодора, бил съставен и един важен документ – Синодик. Той изброявал всички известни до тогава ереси от най-дълбока древност, и всички били анатемосани. Този Синодик един ден по заповед на Борил ще бъде преведен на български, и в него ще се направят добавките за свикания през 1211 събор против богомилите. Този синодик ще бъде допълван с нови текстове от наследниците. По времето на Теодора се предприемат и първите военни действия срещу павликяните, които освен организирана секта, били и военно организирани. Пари и оръжие получавали от арабския халифат, което ги уличава не само в еретизъм, но и в изменничество на византийската кауза. Във връзка с първия предприет поход, по заповед на августата, са избити около 100 000 павликяни.