Лекции по История

10. Наследниците на Юстиниан I.

Eпохата на Юстиниан е кулминация. Периодът след управлението му е наречен “борби за оцеляване”. Юстин ІІ(565-578) – объркан, комплексиран човек, който очевидно нямал качества за държавник. Бил зависим от съветниците си, от комплексите му. Последните години от живота си преминава в състояние на пълна параноя. Най-напред решава да преустанови всякакви гонения срещу монофизитите – всъщност това били много искрени християни, но с неправилна от гледище на ортодоксалната църква позиция. Репресиите на Юстиниан срещу тях били много силни. Изтокът започва да изповядва монофизитизма като реплика срещу Константинопол. Юстин забранява спора “за личностни и за срички”. По това време аварите се появяват в Европа, прогонени от тюрките от Евразия. Създават мощен хаганат – паразитна държава в епохата ранно средновековие, живеела само от грабежи и плячка, никакво производство. В 558(?!) Юстин отказва да им плаща данък. Това води до нахлуването на аварите в териториите главно на Мизия. Лангобарди нахлуват в Италия и създават свои квазидържавни образувания. Местната византийска власт там е напълно пометена. В борбата срещу аварите, която ще продължи много време(окончателният удар срещу тях е от Крум в 805). Хаганата на аварите обхваща териториите от Азовско море до Триест. В земите на Панония бил центъра и ядрото. Византия претърпява няколко поражения, въпреки, че войските и се водят от Тиберий. В крайна сметка Юстин е отново принуден да сключи мир с аварите срещу 70 000 номизми, 336 кг злато за година. По времето на Юстин византийците за първи път се срещат с едно племе от северозападна Азия – това са турците. Тя влиза в договорни отношения с тях. Химеритското арабско царство се ориентира към Персия и загърбва Византия. Юстин искал да му донасят глави на въображаеми противници, които ритал, сечал, и пр. Още в 574 фактически властта е прехвърлена в ръцете на генерал Тиберий, и получава титлата “Кесар”. Тиберий ІІ(578-582) – вторият тракиец, който застава на престола след Лъв І Бес(началото на втората половина на V век). Схоластик говори за Тиберий като за разумен, уравновесен човек с добра външност, здрави морални традиции. Теодора, племенница на августа София, му помага да се добере до престола. Веднага след възцаряването си той я отстранява (бил женен с деца, държал ги в провинцията). Големият проблем обаче не са аварите, а Персия. Персите от времето на Тиберий полагат огромни усилия да пробият защитата на Византия в Сирия и Палестина. Срещу персите Тиберий изпраща друг много опитен генерал, който пак ще стане император един ден – Маврикий(изглеждал като римлянин по поведение, обноски, начина, по който води войската). Говори се, че именно по времето на Тиберий славяните масово заливат империята. Славяните обаче нямали заложена в поведението си целта да унищожат империята. Затова империята неглижира отношението си към славяните и обръща повече внимание на отношенията с персите. Тиберий е напълно индиферентен към религиозните спорове. Скандал избухва, след като става разкритие за пренасяне на жертви на бога Зевс, и то от сенатори. Тогава Тиберий, обвинен в индиферентност от константинополци, се явява с обикновена сенаторска дреха на хиподрума, и казва, че полага правомощията си на цезар, и е готов да чуе присъдата на тълпата. Подобни демагогски жестове винаги правят впечатление  тълпата го акламира и поисква оставането му на престола, но и строго наказание за провинилите се. В края на VІ в столицата на най-християнската от християнските империи, все още има значителни остатъци от езичеството. Схоластик: “В края на управлението си Тиберий изглеждал много уморен”. Омъжва дъщеря си за Маврикий, на когото бил решен да остави престола. Август 582 той поема властта, управлява до 602. Почти всички от по-старите византанисти смятат, че това е последният от римски тип император на Византия. След него вече латински език няма да се чува във двореца. Управлението му е вододел в историята на източната римска империя, и Маврикий се оказва и последният опит да се спре по-нататъшната инвазия на славяните на Балканите. Той самият смята, че компромисите са предостатъчни, и славянските нападения трябва да бъдат спряни, тъй като масата славяни е твърде голяма. Районите, където имало гъсти славянски поселения, се наричали “славинии”. Маврикий въвежда в администрацията на управлението нова система, която се нарича “Система на екзархатите”. Екзарх  управляващ от името на. Това е местен управител, притеаващ пълната власт. Това става само в онези места, които по различни причини не граничат с останалите имперски територии, например Равенския екзархат, Картагенския екзархат. В областта на религиозните спорове проявява търпимост, оставя църквата да решава тези проблеми. Остава настрана от акта на патриарх Йоан Посвик, който за пръв път се обявява за патриарх ойкоменикус вселенски. Срещу тази титла винаги възразявали римските папи, а напоследък и московската патриаршия. Заради тази титла между Рим и Константинопол настъпва първата сериозна схизма. За пръв път двата основни центрове на християнството са в пълно отчуждение.

Император Фока(602-610). В Константинопол е посрещнат с почести, надежди, очаквания. Всъщност той въвежда открита тирания и разчиства сметки със сенаторската аристокрация, в която вижда опасност за властта си. Снемането на дунавските легиони довежда до пълна безпомощност на империята; дори и малката пречка пред славяните отпада; първата половина на VІ век славяните най-масово се заселват на Балканите. 629 година персо-византийската война ще бъде завършена от наследника на Фока. В 602 войската на Фока – има значителни размествания. Когато Ираклий идва на престола, от бившата византийска армия има живи само двама войници. Благоприятно отношение към Фока има папа Григорий, тъй като Фока отменил предните разпоредби на Маврикий и създава впечатление, че се сближава с римската църква. Когато положението в столицата става непоносимо поради тиранията на Фока, сенаторът влиза в тайни преговори с Картагенския екзархат, единствен, незасегнат от външни нападения. Препречва се пътя на доставките на жито за Константинопол от Египет през Картаген – синът на Ираклий стои начело на картагенската акция. В Константинопол избухва бунт, гвардията отказва да защитава императора, и той дири убежище в една Константинополска църква, надявайки се да бъде спасен от азилното право. Преди това самият той го бил отменил, за да може спокойно да преследва враговете си; бунтовниците отварят покрива на храма и го измъкват от там, за да бъде спазена забраната, че преследваният не може да бъде изведен вратите на храма; той е разпокъсан, тленните му останки не са погребани. След него идва Ираклий (610-641) – знаково управление за Византия, което поставя началото за византийското средновековие; започва масовата грецизация на империята; Ираклий се оказва талантлив държавник и разбира, че империята трябва да бъде реформирана. Изпада в размисъл за смяна на столицата, сенаторите го убеждават, че е зле като идея.
Ираклий търси съдействието на църквата. Благодарение намесата на църквата империята е спасена; патриархът прави дарение за държавата с цел финансиране на войната с персите. Ираклий успява да върне заграбения Йерусалим – този ден и до ден днешен се чества като “Кръстовден”. Голяма част от дървото на кръста е пренесено в Константинопол, от където един ден ще го вземат рицарите от ІV Константинопол. Ираклий подготвя удара срещу Персия в Армения, където набира основните контингенти срещу персите. В това време, докато императора не е в столицата, тя е нападната от славяни, авари, българи, които обграждат столицата откъм сушата, а славяните с лодки-еднодръвки запречват пътя откъм Златния рог. Аварският каган заявява, че “И птици да сте, няма да може да се измъкнете от тази обсада”. Битката обаче завършва с погром за нападателите. Всичко това е отразено в Пасхалната хроника, където подробно се описва събитието, както и тогава се създава легендата, че градът е спасен от покровителката му, Св. Богородица – това става в 626 – паметна година за Константинопол, която десетилетия наред ще бъде празнувана като празник на града. Когато Ираклий събира войска, на 12.12. 629 близо до руините на Ниневия персите са разбити от Ираклий. Този удар персите не преживяват лесно, и ще бъдат твърде подготвени за решителната среща с войските на арабите няколко десетилетия по-късно. Ираклий успява да върне всички заграбени земи от персите след 604. Тази победа е отбелязана във всички византийски хроники, където Ираклий е наречен “Нов Константин”, или Херакъл. Във времето, когато се възстановяват византийските владения в Палестина и Сирия, започват едни от най-масовите антиеврейски погроми. Причината е предателството на евреите спрямо персите. Славяните от своя страна окончателно се настаняват на Балканите. Тогава отново застава дилемата дали източната империя да си остане такава, или да премести центъра си на запад. Ираклий решава да остане. Славяните се оказват не рушители на империята, а съзидатели, защото с мирен труд започват да обработват заселените земи. Когато започва християнизацията, те се включват като данъкоплатци и и войници в армията. Няколко години след решителната битка при Ниневия Ираклий вижда срутено цялото дело на живота му, защото арабите разбиват византийците при Йерусалим. Започва почти 300-годишната война араби-византийци, което довежда до промяна на картината в близкия Изток.
През 622 Мохамед(Махамуд) обявява началото на Ислямската ера. Арабите поселявали земите на арабийския п-ов. Всъщност тогава се заражда идеята за джихада, която е различна от газавата. В християнския свят се припомня старото пророчество на Данаил за конфликт между севера и юга. След победата при р. Ярмук през 636 арабите могат да пренесат дотогавашната резиденция на халифа от Мека в Дамаск – това е известният арабски период. Арабизацията започва в 658-708- Арабският език става официален; арабската култура не е точно специфична, тя стъпва на основите на гръцката, римската, и пр. Това е синкретична култура, в която чисто арабския елемент е твърде малък. Арабите започват да създават и своя държавна организация, която по нищо не отстъпва на византийската. Ислямът е свързващото звено в тази общност – новата религия, в която има много юдейски елементи, несторианско християнство. Ако на пътя им не беше застанала Византия, арабите щяха да завладеят цяла Европа, без да имат особени проблеми. По отношение културата на завареното население арабите се отнасят либерално. Това създава впечатлението, че християните свободно могат да изповядват всяко от направленията си, по-късно обаче започва насилствената арабизация. Показателното е отношението на един арабски емир, участвал при завоюването на Египет, и когато достига Александрийската библиотека, пита какво представлява. Загиват остатъците от библиотеката. Западът дълго е в неведение за новопоявилата се опасност на изток. Много по-късно става ясно, че това е огромна сила с претенциите да завладее и европейските владения на империята. В началото на ІХ век се допуска грешката арабите да бъдат назовавани “сарацини”. Джихадът е идеологическо оръжие и на византийците, без да се нарича така. Те наричат тази война “свещена война”. Арабите имат изключителни успехи, поради особената си мотивация. Били убедени, че онзи войник на халифа, който падне в бой за вярата, на мига отива в рая, а останалите живи стават веднага господари на заграбеното. Около това време, когато започват първите войни с арабите, Ираклий започва и провеждането на една военна реформа – темната организация, или въвеждането на Стратиотските войски – военизирано селско население, което получава земи от държавата, задължено да участва във войни, когато бъде повикано под знамената, в останалото време упражняват мирен труд. Те обаче се самовъоръжавали чрез доходите от земята. От наемна, войската става професионална. Това става по време на Ираклеоните – приемниците на Ираклий. Най-напред са създадени онези теми, в близост до арабските граници. Ефективна военна реформа, която поради качествата си ще бъде наследена отчасти от русите със създаването на казаческото съсловие, а от османците – със спахийския институт. Вече в Х век можем да говорим за пълно завършване на тази реформа – цялата империя вече е разделена на теми. Византия във войните срещу България е воювала с две до три теми – Тракезион, Елада, Македония. Изтокът, завлдян от арабите за по-малко от две десетилетия – Египет, Сирия, Палестина, е откъснат завинаги от империята. Василевс – появява се за първи път като титла в грамота на Ираклий от 629.
В темите има по един стратег и 7-8 чиновници – рязко съкращаване на чиновническо-бюрократичния апарат. От Ираклий започва средновизантийския период.