Лекции по История

10. Българското изкуство след 40-те години на XX век. Дружество на новите художници. Развитие на българското изкуство от 60 - те години на XX век до наши дни.

През 30-те и 40-те години на XX век има нова насока на развитие на българското изкуство - засилена изява на социалната тема,включва се на работника. Изкуството е отражение на
Заобикалящото насилиев българския политически живот. През 1931 г. се създава "Дружеството на новите художници" - трибуна на прогресивната художествена мисъл и на най-модерните за времето търсения. Осцаютед на дружеството е изтъкнатият художник -карикатурист Александър Жендов, в него се включват Васка Емануилова, Петър Младенов, Иван Ненов, Пенчо Георгиев, Николай Шмиргела, Мара Георгиева, Стоян Сотиров, Борис Иванов, Александър Стаменов, Мара Цончева, Кирил Цонев, Стоян Венев, Ненко Балкански, Преслав Кършовски, Иван Фунев и др. Създават се художествени произведения, ненадминати през следващите десетилетия.
Александър Жендов /1901 - 1953 г./ сътрудничи на вестниците "Червен смях", "Маскарад", "Звънар", "Жулел", редактира вестник "Поглед". Автор е на политически карикатури и политически плакати. Забележителни негови платна са "Съмнителен", "Акробати", "Две класи". "Фифи не яде сух хляб", "Разпит", ."Трета класа", "Обиск", "Чирак", "Слугинче", рисунките "Съперници", "Зима", 'Престъпник", "Почивка", "Дебют", "Вестникарчета", "Стачен пост" и много други. Героите са взети от най-бедните слоеве от улицата, разкриват се тежки социални проблеми, образа на немотията в града.
Стоян Венев /1904-1989 г./ е роден в село Скрино, Кюстендилско. Първата си изложба прави заедно с Иван Фунев през 1931 г. под надслов "Седем стъпала под земята". В творчеството му е застъпена социалната тема - "Пазар на слугини", "Завръщане от работа". Произведенията му са със сатиричен план. Създава множество творби, в които разкрива специфичния образ и душевност на българина - "Сватбари", "Кум и сват", "Чародейка", "Мадона", "Семейството на художника", "Маруся". Автор е на карикатури, плакати, политически рисунки. Петър Младенов е автор на пейзажи от София - поредицата "Калкани". През Първата световна война създава пейзажи от Охрид, "Окопите край Яребичина" и др.
Стоян Сотиров /1903 - 1984 г./ завършва Художествената академия в София. Създава произведения със силно изявена социална тематика, едри и груби фигури на работници, почерпени от заобикалящата действителност - "Циментоносачи", "Безработен миньор", "На моста - безработни", "Изоставена", "Портрет на Жендов", "Майка ми", "Злополука", "Семейство", "Розоберачки", 'ЧПочивка", "Фабрики", "Обяд", "Фургони" и др.
'Ненко Балкански ~7WG%1977 г./ е роден в град Казанлък и израства в среда, наситена с изкуство. Родният му град и средата, в която живее, оказват важно въздействие върху изграждането на бъдещия художник. Завършва живопис в Художествената академия в София при проф. Никола Маринов и проф. Борис Митов. Специализира във Франция, Италия, Германия, посещава редица галерии и музаи в Европа. След завръщането си в България работи като учител по рисуване в провинцията и в София. След 1947 г. е преподавател, по-късно професор в Художествената академия в София. Започва творческия си път през 30-те години на XX век. Членува в дружество "Родно изкуство". Рисува фигурални композиции, портрети, пейзажи, натюрморти, изявява се като живописец със силна пластичност и колоритно чувство, модерни виждания. Още през 30-те години го вълнуват социалните проблеми, свързани с живота на обикновените трудови хора. Присъединява се към "Дружеството на новите художници". Картини като "Семейство", "Семейството на работника" се превръщат в емблематични за цялото му творчество с характерните образи на трудови хора, собственото му семейство, с празната паница на масата - знак за лишения и глад. Други негови произведения със социален заряд са "Трета класа", "Работническо семейство обядва", "През прозореца" - пейзаж, награден със златен медал на изложението в Париж през 1937 г. След 1944 г. Ненко Балкански създава творбите "Георги Димитров в затвора", "Рационализаторът Кирил Зафиров", "Портрет на композитора Д.П. Иванов", "Жената с медалиона", "Момчето с мундхармониката", "Портрет на Валеска", "Дамски портрет" и други изразителни портрети. Той рисува в топъл, благороден колорит, с характерна пречистеност на багрите, специфичен творчески почерк.
Иван Ненов /1902 г. - 1997 г. / има свой специфичен художествен почерк, в ранното му творчество се забелязват известни елементи на кубизъм. С името му се свързва обновяването на българската живопис. Забележителни творби на Иван Ненов, типични за творчеството му са "Тоалет", "Балкон с акведукт", "Натюрморт с дюли", "Стъклената кана", "Рибари", "Лято", "Безработни". С особена поетика присъздава обикновените неща от живота, включени в натюрморт, пайзаж или композиция, наблюдавана през прозорец. С особена любов рисува женски образи. Характерен мотив при Иван Ненов е прозърецът с къс небе, на чийто фон се разгръща композицията.
Васка Емануилова е сред най-изтъкнатите български скулптори от периода. Специализира в Праиж. Пресъздава образи на жени, предимно от теракота. Също така е майсторка на портрета -"Портрет на артиста Порфири Венков", "Глава на поета Николай Хрелков", "Илия Петров", "Васил Стоилов", "Борис Елисеев", както и други изтъкнати съвременници. Пресъздава социални и политически теми - "Миньори", "Нелегален позив", "Септември 1923" и др.
Мара Георгиева е авторка на поредица скулптурни творби - "Жетварка", "Градинарка", портрети на Васка Емануилова, Никола Маринов,Олга Кирчева, Владимир Димитров - Майстор, Пенчо Георгиев, Бинка Вазова и още много видни представители на българската интелигенция от епохата - артисти, художници, поети, с които е била близка. Пресъздава и социалната тема в духа на времето си - "Копачи", "Сеяч", "Бронзолеяр".
Николай Шмиргела /1911-1999 г./ също пресъздава в скулптурното си творчество социалните теми и образа на работника -"Глава на млад работник", "Йохан" "Самолети".
Иван Фунев /1900-1983 г./ създава скулптурни композиции от нов и модерен за времето си материал - желязобетон, който отговаря на неговите художествени търсения и идеи - "Трета класа", "Свободата на словото", "На чешмата", "Рабкори", "Дървари", "Машинист", "Стачен пост", "Хамали", "Майка", "Жетварка", "Събрание", "Момиче", "Ева", както и портрети на културни дейци, негови съвременници - Николай Хрелков, Георги Караславов, проф. Асен Златаров, Людмил Стоянов, Гьорчо Белев, Мария Грубешлиева и др. Творбите му се отличават с остра характеристика и експресивност на образите.
Творците от Дружеството на новите художници, както и други привърженици на идеите им, обновяват българската живопис през 40-те години на XX век, насочват развитието й в синхрон със световните процеси и прогресивни идеи. Събитията след 1944 г. обаче променят коренно насоките на развитие. Постиженията на Новите художници остават неразбрани. Те са обвинявани във формализъм, западно влияние и космополитизъм. Неоценени остават и постиженията на множество значителни творци от началото на XX век, възприемани като буржоазни художници. Много от изтъкнатите творци продължават да работят, но новите условия оставят отпечатък върху творчеството им. Много от известните художници, свързани с представителното и официалното изкуство от миналото като Константин Щъркелов, Никола Танев, Александър Добринов са хвърлени в затвора и изпратени в лагер. Известният български карикатурист и живописец Александър Жендов е преследван и обвиняван, докато се разболява и умира. Въпреки това в края на живота си той създава живописни творби, които отговарят на идеологията на епохата и на официалния стил и тематика на изкуството.
- „Пред смъртния одър на вожда”, „Георги Димитров сред бригадири", "Девети септември", „Работникът''. Изкуството е подчинено на култа към личността, налага се метода на социалистическия реализъм, в първите десетилетия разбран твърде едностранчиво, тесногръдо и догматично. Типични са фигуралните композиции с разказвателен сюжет, решени в духа на академичната живопис, но с теми от бригадирското движение, селското стопанство и колективизацията, революционната борба, социалистическото строителство. На V конгрес на БКП през 1948 г. се взимат решения "за създаване на високо-художествени, достойни творби, които да отразяват подема на трудещите се, техния устрем към социализъм, героичното минало..." В духа на тези директиви работят повечето от художниците, в това число големите майстори от миналота, така и посредствени, конюктурни автори. Твърде малко творби са запазени от периода, тъй като в последствие са били унищожавани, надживописвани и т.н.'
Има и произведения, които носят определени художествени качества. Стоян Венев създава платната "Носене на храна на бригадата", "Посрещане на Съветската армия", "Снимки за спомен", "Септемврийски нощи", "Поп Андрей", "Септември 1923", "На прощаване", "Ятак", "Завръщане 1944 г", "Посрещане на българска армия", "Първия трактор", "Човекът с трите ордена", "Хоро", „Бригадир” и др. Тези творби продължават да носят характерния и самобитен почерк на автора, отразяват ярко облика на епохата и не могат да се отъждествят само със социалистическия реализъм, разбиран в тесния смисъл на понятието. Продължават да творят Ненко Балкански, Илия Петров, Иван Лазаров, Владимир Димитров - Майстора, Иван Ненов, Стоян Сотиров, Цанко Лавренов, Златю Бояджиев и много други автори. Организират се редица тематични изложби, в които се показват значими творби, предизвикали спорове и възражения - изложбата "Фронт и тил" - 1945 г., Българо-румънската изложба - 1947 г. На обсъжданията на изложбите се налага определена линия, жестоко се заклеймяват отклоненията от нея. Има случаи на изложби, които са закрити, свалят се произведения, възприети като скандални.
Първата национална младежка изложба през 1961 г. предизвиква редица спорове, но и проправя пътя на обновлението на българското изкуство. През 60-те години живописта бързо се освобождава от догматизма, в нея новото навлиза бързо и стремително. Тенденциите са насочени към важното и значимото в сюжета, на трайните общочовешки стойности. Работят изтъкнати живописци, сред които Светлин Русев, Йоан Левиев, Иван Кирков, Калина Тасева и др. Светлин Русев създава творбите си "Почивка на трактористи", "Хляб", 1ГКлетва", "Преди боя", "Агресия", "Последния ден", "Еретици" и др. Калина Тасева в платната си "Левски пред съда", "Семейство секачи", "Батак 1944 - нито един не се завърна", "Йордан Кискинов с четници", "Септември 1923", "Минало" и др. пресъздава революционната и историческа тема с гражданска задълбоченост на замисъла и своеобразен творчески начин на използване на пластичния език.
Обновен е и начинът на предаване jtaформата - максимално обобщен; изчистен, без излишна" разказвателност, в стил, с право определян като "суров". Постепенно се преодолява академичната структура на картината и сивотата на палитрата се заменя с по-богати тонални хармонии и декоративна цветна звучност. През 60-те години се наблюдава стремеж за обвързване на проблематиката на изкуството с реалния живот, съвременната тема. Нараства богатството на трактовката на отделните сюжети и мотиви. Наблюдава се приближаване до по-модерните възгледи, възпроизвеждат се теченията, познати' от развитието на западноевропейската живопис. .Има ново насочване към традиционните български и фолклорни теми, пресъздавани чрез средствата на модерното изкуство. Светлин Русев и Дечко Узунов рисуват поредица от образи на български моми и жени. Търсенето на българска тематика и интерпретирането на исторически мотиви също става актуално. Процесите на обновление се наблюдават също така в графиката и скулптурата. Това е период също така на изключително развитие на декоративно-приложните изкуства, които постигат небивал разцвет и постижения.