Лекции по История

9. Възстановяване на българската държава 1185–1187 г. Въстанието на Петър и Асен.

1. Българският народ под византийска власт.
С установяването на византийска власт в българските земи е наложена византийска военна административна система. Територията на страната е обособена в „теми“, които включват ареалите на по-големите градски центрове или крепости. Администрацията е византийска наложена с византийските закони. Промени настъпили и в църковната организация въпреки издадените от Василий ІІ няколко грамоти потвърждавайки самостоятелността на Охридската архиепископия, то постепенно висшето духовенство е заменено с гръцко, а в богослужението се налага гръцки език. Относно положението на българите в условията на чуждо господство трябва да се подчертае, че в началото то не се различавало съществено от това на останалите поданици на империята. Лишен обаче от своя аристокрация, която по това време олицетворява държавата българския народ няма възможност да участва в управлението на собствените си дела. По това време на Византийското владичество избухват няколко въстания за неговото отхвърляне, по-значимите от тях са на Петър Делян (1040-1041г.) – внук на Самуил и това на Георги Войтех (1072-1073г.). Те обаче не успяват да отхвърлят чуждата власт. Междувременно на балканите и особено в северозападните райони настъпили съществени промени в етнографския състав на населението. В резултат на нападенията и трайното установяване на различни племена като узи, печенеги, кумани и др.. В тези земи се формира нов смесен етнически субстрат, който с течение на времето формира и собствена аристократична прослойка.

2. Въстанието на Петър и Асен (1185-1187г.)
Отхвърлянето на византийската власт над българските земи е свързано с братята Петър и Асен. Сведенията за техния произход са оскъдни, което е станало повод за много хипотези по този въпрос. Най-разпространена е тезата, че Асеневци имат смесен българо-кумански произход. Началото на въстанието е провокирано от отказа на византийския император Исак ІІ Ангел да предостави на братята Петър и Асен едно „малодоходно място“, като условно владение. Всъщност причината за народното недоволство е наложения от императора извънреден данък по повод предстоящата му сватба. Братята използвали ситуацията и през есента на 1185г. при освещаването на построената от тях църква „СВ. Димитър“ в Търново те вдигнали народа на бунт.
Всичко това довело до въоръжен конфликт с Византия. Първоначално събитията имали променлив резултат за двете страни в един момент дори братята били принудени да отстъпят на север от Дунав, след това обаче привличайки на своя страна кумански наемници те успяват да се стабилизират. През 1187г. те са обсадени в крепостта Ловеч в същото време императора получава известие, че в столицата се готви заговор срещу него, което го принуждава да сключи мир с Асеневци. Този акт се възприема като начало за възстановяване на българската държава и начало на второто българско царство, което всъщност е продължение на първото българско царство. Това се потвърждава от много факти, един от които е името Петър, което един от братята Асеневци приема (всъщност рожденото му име е Теодор), а името на другия брат Асен е Белгун.

3. Укрепване на българската държава (1187-1197г.)
След подписването на ловешкия мир братята предприемат стъпки към утвърждаване на тяхната власт и стабилизиране на държавата, както и към нейното легитимиране и признаване на балканите и в Европа. За тази цел те потърсили контакти с участниците в третия кръстоносен поход. Тяхната цел била постигането на съвместни действия срещу Византия, но преговорите завършили без резултат. През следващата година Асеневци успели да постигнат териториално разширение на българската държава за сметка на Византия, която по това време имала затруднения от вътрешен и външен характер. В 1190г. българи и кумани нахлуват в Пловдивско в отгоеор, на което Исак ІІ Ангел организира поход срещу Търново и го обсажда. След неуспешна обсада войската му се оттегля обратно, но търпят голямо поражение в Тревненския проход. Междувременно около 1190г. Петър отстъпва ръководното място в държавата на Асен, но продължава да действа като съвладетел установявайки се в старата българска столица Преслав.
Сериозен проблем за Асен били вътрешните борби сред аристокрацията и стремежа към сепаратизъм. В резултат на дворцова интрига не и без участието на византийска дипломация през 1196г. Асен е убит от заговорници. На престола отново се възкачва Петър, но в 1197г. и той загива от заговорническа ръка. Тогава на престола застава Калоян, който при подписването на ловешкия мир бил заложник в Константинопол, но успява да избяга.