Лекции по История

8. Златния век на българската култура (кр. на ІX – нач. на X век)

Политическия възход и разцвет на българската култура е известен още като златен век. Изворите сочат, че Симеон активно подкрепя културната дейност в резултат на което се създават редица оригинални творби и се формира книжовен кръг. Най-известни автори от това време са Константин Преславски, Йоан Екзарх, Черноризец Храбър и др. Константин Преславски е автор на „Учителско евангелие“, което съдържа известната му творба „Азбучна молитва“ кратка хроника поставила началото на средновековната българска историография, както и други преводи и оригинални произведения. На него се преписва и авторството на стихотворението „Проглас към евангелието“. Друг известен старобългарски писател е Йоан Екзарх – автор на съчиненията „Небеса“ и „Шестоднев“. „За буквите“ е единственото оцеляло произведение на Черноризец Храбър, в което той прави блестяща антология на делото на светите братя Кирил и Методий. Други известни старобългарски книги от това време са презвитер Григорий, Тудор Доксов, за който се допуска, че е племенник на княз Борис І, Презвитер Йоан и някой други анонимни автори.

Освен в книжовната дейност в края на IX и началото на X век българската култура бележи значителни постижения и в областта на архитектурата и изкуството, по това време се оформя новата българска столица Велики Преслав, в нея се съчетават външен и вътрешен град в който са разположени дворците на владетеля има също множество църкви и манастири. Най-известната от тях е така наречената кръгла или златна църква. От това време датира и известната керамична икона „Свети Теодор Стратилат“. Управлението на Симеон се оценява двустранно: от една страна българската държава постига голямо политическо могъщество и културен възход, но от друга многобройните войни и болните амбиции на българския владетел водят до отслабване и безпорядък на стопанския и социален живот на българското общество.