Лекции по История

7. Политическо могъщество на България при Симеон Велики.

1. Първи етап от управлението на Симеон(893-912г.)
Наследникът на княз Борис I Владимир управлявал от 883г. до 893г. . Въпреки, че княз Борис се оттегля доброволно той следи внимателно живота в страната, управлението на Владимир е последвано от редица външни неуспехи, но най-голямото му прегрешение всъщност е опита му да реабилитира езичеството. В тази връзка през 893г. княз Борис I напуска манастира и с верните му хора отстранява Владимир от престола , за да затвърди християнството и стабилността на страната. През 893г. княз Борис I свиква събор в Преслав, на който взима три важни решения:
• За нов български княз е определен по-малкия син на княз Борис І Симеон.
• Славянският език е обявен за официален и богослужебен в България.
• Столицата е преместена от Плиска в Преслав (последното е символичен акт на скъсване със старата езическа религия).
За новият български владетел е известно, че е роден някъде 863-864г. като младеж е изпратен да учи в прочутата Магнаурската школа в Константинопол, предполага се че княз Борис І е подготвял духовно поприще за Симеон.
Началото на симеоновото управление е свързано с нов конфликт с Византия, по повод преместването на тържището на български стоки от Константинопол в Солун. Според някой това е ответна мярка на Империята заради отстраняването на гръцките духовници от България. Започналата война с Византия завършва с категорична победа за България, в резултат на което тържището е върнато в Константинопол. През следващите години в резултат от интензивната външна политика на Симеон България значително разширява територията си. Симеон печели не само външни победи срещу Византия, но нанася и поражение на унгарците, с което слага край на техните опити за дестабилизация на страната от север.
Амбициите на младия български владетел не свършват до тук той мечтае да изгради българска държава по подобие на Византийската империя и да достигне нейното могъщество и влияние. Това обаче е непосилно за една млада държава, а още по-малко в рамките на едно управление. Това кара Симеон да преосмисли своите планове и да промени редица елементи в политическата си доктрина.

2. Втори етап от управлението на Симеон (913-927г.)
Временно прекъснатите военни действия са възобновени от Симеон през 904 г. Новата цел на Симеон била да се наложи на престола в Константинопол създавайки една обща българо-византийска империя ръководена от него, неуспехът да постигне това чрез династически брак между неговата дъщеря и малолетния император Константин VII довеждат до нова мащабна инвазия на българския владетел спрямо Византия.
През следващите години Симеон постига бляскави победи срещу византийците, но въпреки многократните походи към Константинопол византийската столица остава непревземаема. Съкрушителното поражение на Византия при Ахелой през 917г. поставя на колене вековната империя принуждавайки я да моли за мир. За постигането на своята цел Симеон търси контакти с египетския владетел, но залавянето на българските пратеници осуетява общата обсада на византийската столица от българи и араби. Междувременно сръбската държава е покорена и присъединена към България. В края на управлението си обаче Симеон търси огромни загуби от хърватите.
През целия етап от управлението си Симеон упорито търси пътища и начини за да получи признание на титлата цар от страна на Византия.
Въпреки тълкуванията на някои историци за събитията свързани със срещата на Симеон с патриарх Николай І Мистик пред стените на Константинопол през 913 г. повечето изследвания считат, че нито тогава нито по-късно Симеон получава официално признание на царската титла. Това става едва при неговия наследник цар Петър І с българо-византийския договор 927г. в подкрепа на това са и някой други факти.
Например самопровъзгласяването му за цар след битката при Ахелой, както и търсенето на контакти с гръцкия папа за да получи признание на царската титла.
Управлението на Симеон приключва с неговата смърт през 927г. в разгара на подготовката за нова битка срещу византийската столица.