Лекции по История

3. Славяни и прабългари до създаването на българската държава.

1. Произходи и прародини на славяните
Славяните принадлежат към индоевропейската етнолингвистична общност. Най-ранните им селища се откриват в земите на днешна Полша, Беларус, Украйна и европейската част на Русия, а най-старото писмено сведение за тях принадлежи вероятно на бащата на историята Херодот II век пр. Хр. По-късно по-сигурни сведения за славяните дават римските автори Плиний Стари , Тацит, Птоломей и др.
В периода ІІ-ІV в. окончателно се оформят основните славянски племенни групи: източна – анти, западна – венеди, и южна – славини. През V в. Великото преселение на народите предизвиква миграционни движения сред славяните в резултат на което славяните се придвижват на юг и стават непосредствени съседи на Източната римска империя – Византия.

2. Нападения и заселване на славяните на Балканския полуостров
В края на V и началото VI в. те започват да нахлуват южно от р. Дунав с цел грабеж и плячка, след което се изтеглят. Около средата на VI в. те започват да се установяват трайно в земите между Дунав и Стара планина в техните нападения често участват и пра-българи.
През есента на 586 г. те обсаждат Солун. През следващите десетилетия славянска преселническа вълна залива балканската провинция на Византия, вероятно тога в Мизия се създава обединението на седемте славянски племена и северите.

3. Обществено устройство. Бит, поминък и религия на славяните
Основна обществена единица в славянското общество е родовата териториална община, управлявана от старейшина. Голям брой такива общини съставят едно племе начело с княз. Колективен орган за управление на славянското племе се нарича „вече” – племенно събрание, в което участват всички мъже, годни да носят оръжие. Основно занимание на славяните е земеделието и скотовъдството, ловът и риболовът. Сеят предимно жито и просо и отглеждат домашни животни и птици. Изработват глинени или дървени съдове и живеят в землянки или полуземлянки. Почитат един върховен бог – Перун, но имат и други божества, като Сварог – бог на огъня и занаятите, Дажбог – бог на плодородието, Волос – на стадата, Лада – на плодородието, любовта и семейството. Славяните имат обичай да изгарят своите мъртви заедно с вещи, служили им приживе, като устройвали състезания и угощение в чест на починалите.

4. Прабългарите
Първото писмено сведение за прабългарите, където те се споменават със собственото им етническо име Вулгарес датира от 354 година в така наречения анонимен римски хронограф. В него те са посочени като народ живеещ в земите северно от Кавказ. Историческите извори съобщават имена на различни прабългарски племена - хуногури, оногури, уногондури, котраги и кутригури.
Древните хронисти сочат, че всички те имат общ произход, в езика на прабългарите има както тюркски и монголски думи, така и такива с ирански произход.

5. Разсъмване на прабългарите
През втората половина на IV в. движението на хуните предизвиква миграционно движение на прабългари на изток, голяма част от тях се заселват в Предкавказието, Приазовието и в поречията на реките Дон и Донец. Друга част продължава с хуните на запад и се заселва в Панония и Северозападните Карпати. Участието на прабългарите в хунския съюз е засвидетелствано в “Именника на българските ханове”(14), където първият български владетел Авитохол се идентифицира с Атила. [7] След неговата смърт в 453 г. прабългарите излизат самостоятелно на европейската политическа сцена. От средата на VІ в. историята на прабългарите е свързана с тази на аварите и на Тюргския хаганат.

6. Стара Велика България
Останалите в Приазовието след хунската вълна прабългари са покорени през 567-568 г. от Тюркския хаганат, около 631-632 г. вождът на племето уногондури Кубрат от рода Дуло отхвърля властта на тюркския хаганат и създава голям военноплеменен съюз, който византийските автори наричат „Стара Велика България“. През 635 г. Кубрат посещава византийската столица и сключва мирен договор с император Ираклий от своя страна Кубрат е удостоен с почетната византийска титла – патриций. След Кубрат управлява най-големият му син Батбаян, който по-късно е подчинен от хазарите, а другите му двама сина Котарг и Аспарух потеглят съответно на север и на югозапад с част от прабългарите. Котарг се заселва в средното течение на река Волга и поставя началото на т.нар. Волжко-Камска България. Третия кубратов син Аспарух със своята дружина се заселва в местността Онгъла около устието на река Дунав.

7. Социално-икономическо развитие и култура на прабългарите
Докъм VІ в. прабългарите водят номадски начин на живот занимавайки се с подвижно скотовъдство. През втората половина на VІ в. и първата половина на VІІ в. когато влизат в пряк досег с Византия част от тях вече водят отседнал начин на живот. Основен поминък на прабългарите е скотовъдството, но се занимават и с лов и риболов. Развиват още занаяти като грънчарство, ковачество, обработка на кожи и златарство.
Основното им жилище е юрчита (шатра), а селищата им се наричат аули.
Прабългарската войска се състои от всички годни да носят оръжие мъже. Тя е само конна и се разделя на лява и дясна страна, съобразно това къде живеят родовете спрямо аула на хана. Прабългарите почитат един върховен бог, богът небе – Тангра. Ханът е и първожрец на Тангра.
Прабългарите погребват своите мъртви в посока север-юг. Прабългарите имат лунен календар, състоящ се от цикъл от 12 години, всяка от които носи името на почитано животно. Календарът най-вероятно е заимстван от високоразвитата в древността китайска култура.