Лекции по История

2. История и култура на древна Тракия. Българските земи под римска власт.

1. Древна Тракия
Историята на българските земи през 1000 години пр. Хр. е свързана с разцвета на оформилата се през бронзовата епоха тракийска народност. Територията на древна Тракия включва земите между Карпатите и Егейско море.
В древността траките били считани за един от най-многолюдните народи в света, а древна Тракия била смятана за родина на бога на виното и веселието – Дионис. Древните предания са запазили и спомена за митичния музикант и жрец Орфей.

2. Древна Тракия и Елада – Историческото развитие на траките било благотворно и силно повлияно от съседна Гърция и нейната морска цивилизация. През втората четвърт на първото хилядолетие пр. Хр. по тракийските брегове на Егейско море възникват многобройни елински колонии.
Най-значителни от тях били:
- Енос, при устието на Марица
- Миронея и Абдера, при устието на Места
- Амфипалис – близо до устието на Струма, както и островните колонии Тасос и Самотраки.
На северния бряг на Мраморно море се намирал Перинт, на Босфора – Бизантион.
По тракийския бряг на Черно море били разположени Аполония (днес Созопол), Месeмбрия (Несебър), Одесос (Варна), Дионисополис (Балчик), а на добруджанския бряг на днешна Румъния Калатис, Томи и Истрия. Колониите били търговски пристанища, през които преминавала търговията между тракийските земи и древна Елада.
Към началото на V в. пр. Хр. водеща роля в тази търговия играела Атина.

3. Тракийските племена
Древна Тракия бил обитавана от многобройни племена, които често воювали помежду си. Известно е, че племето „Беси“ обитавало Родопите, а по южните склонове на Родопските планини и Егейското крайбрежие били разположени племената „сапеи“, „бистони“ и „кикони“.
В горното течение на Струма (Стримон) около днешния Перник живели агрианите, а по средното течение на реката били разположени дентелетите (кюстендилско), мидите и синтите в района на Благоевград, Сандански и Петрич.
В долното течение на Стримон в близост до Егейското крайбрежие били разположени едоните, бисалтите и одомантите, в района на Странджа Херодот поставя тините, а по-късно време сведенията говорят за астите. Северозападна Мала Азия пък била обитавана от витинците, които били родствени на европейските тини.
В Северозападна България (Добруджа) обитава племето гети, а за този район са ни известно още имената на племената теризи и пробизи.
В Северозападна България, западно от река Искър, се разполага територията на друго голямо племенно обединение – това на трибалите. Между териториите на гетите и трибалите, в Централна Северна България едва в епохата на римското проникване се налага името на мизите.
Най-разпространеното име на тракийските племена на север от Дунава било това на Даките.

4. Одринското царство
Първите държавни обединения по българските земи се появяват в края на II и началото на I хил. пр. Хр. В сведенията на античните автори се споменават имената на редица легендарни тракийски царе, като Орфей, Резос, Диомет, Финей и др.
Най-значително по своите мащаби и историческа роля тракийско държавно обединение било Одриското царство.
В края на VІ в. пр.Хр. покрай Черноморския бряг на Тракия преминал с огромна армия персийският цар Дарий поход против скитите. При това Дарий успял да елиминира съпротивата на крайбрежните тракийски племена. След оттеглянето му обаче възникнал политически вакуум, от който се възползвал владетелят на одрисите Терес.
Той успял да разшири подвластната му територия от устието на Дунав до Мраморно море. Терес сключил мир с царя на скитите и му дал своя дъщеря за жена. По-късно одринския престол последователно наследили синовете му Спарадок и Ситалк.
Ситалк бил наследен от сина на Спарадок, Севд при който одринското царство получило голямо могъщество. Включвайки голяма част от тракийските земи на запад до Струма, на юг до устието на Места, а на североизток до делтата на Дунав.
След успешното управление на друг одрински цар Котис І (383 – 360 г. пр.Хр.), около средата на ІV в. пр.Хр. в Одриското царство избухнали политически борби, които довели до разпадането му на две части. По-късно тракийските земи били завладени от македонските царе Филип ІІ и синът му Александър Велики, а след това попаднали под управлението на един от приближените на Александър военачалници Лизимах.
Във бътрешноста на страната съществували някои независими тракийски държавни обединения сред чиито владетели се открояват -царят на одрисите Севт ІІІ и царят на гетите Дромихет. В началото на ІІІ в. пр.Хр. Тракия станала арена на разорително нашествие на келтските племена.

5. Културата на древните траки
Тракийската култура е оставила дълбоки следи и в античната цивилизация. За нея говорят както сведенията на редица гръцки и римски автори, така и многобройните археологически паметници, запазени от тази епоха.
Сравнително добре познати са тракийските погребално обичаи, бъпреки наличието на противоречиви традиции: според едни сведения траките оплаквали мъртвите, а според други сведения ги изпращали с радост и веселие вярвали, че ги очаква щастлив задгробен живот. По това време на погребенията пренасяли в жертва животни, а след това устройвали игри и състезания. Тялото било или изгаряно или полагано в изградена гробница. Обичайна практика била насипването на надгробни могили. Заедно с покойника в гроба били поставяни личните му вещи и погребални дарове – съдове с храна, напитки и различни предмети предназначени да му служат в отвъдния свят.
Прочутата със своите стенописи Казанлъшка гробница. Добре проучена е и гробницата при Свещари, която показва, че близкия град на гетите е бил обитаван от силна и богата местна династия. Прочути също Панагюрското, Вълчитрънското, Летнишкото съкровище, съкровището от Могиланска могила (Враца).
Панагюрско съкровище, което се състои от девет великолепни златни съда с особена форма и богата украса и представлява част от царски сервиз за пиене на вино.

6. Завладяване на Балканския полуостров от римляните
В началото на II в. пр.Хр. Балканският полуостров станал обект на военната експанзия на Римската република, която по това време се наловила като основна политическа сила в средиземноморието.
Римляните разгромили Македонското царство и го превърнали в своя провинция (148 г. пр.Хр.). Под римската власт попадат също Елада и Илирия, а по-късно римляните завладяват и Мала Азия.

7. Римските провинции в тракийските земи
Около второто десетилетие сл.Хр. завладените крайдунавски земи били официално оформени в римска провинция, която получила името Мизия. Одриското царство просъществувало до 45 г. сл. Хр., когато император Клавдий го анексирал и създал от територията му римската провинция Тракия.
Старата одриска аристокрация обаче запазила своето привилегировано положение в условията на римското владичество.

8. Градове и селища в тракийските провинции
Включването на тракийските земи в Рим им се отразило благоприятно върху тяхното стопанско и културно развитие през следващото столетие. Така възникнали големите градове Рациария (при с. Арчар, Видинско), Ескус (при устието на река Искър), Нове (край днешния Свищов) и Дуросторум (при Силистра). Градовете били важно културни селища, където се наложила античната култура в провинция Мизия по силно била изразена римската, а в провинция Тракия елинската традиция. Изграждани били украсени градски площади, монументални храмове и обществени сгради, театри, стадиони, обществени бани, водопроводи, канали-зация, павирани улици. От тази епоха са се съхранили ценни по своята историческа стойност скулптури, релефи, мозайки, надписи, монети и други , по-известни пътни артерии били, пътят по южния бряг на р. Дунав, крайбрежния път, пътят по Черноморското крайбрежие, пътят по Егейското крайбрежие, както и диагоналния път (Виа Диагоналис) през Белград, Ниш, София, Филипополис (от Византия към Мала Азия)

9. Тракийските земи през късната античност
През III в. Римската империя изпаднала в тежка криза, породена както от вътрешни така и външни фактори. Вътрешната нестабилност била резултат от борбата за овладяване на централната власт, а външната от първите по мащабни варварски нашествия.
Нашествията на варварските племена са засилени през следващите векове, огромни маси население било въвлечено в масов миграционен пренос, известно като великото преселение на народите. Под ударите на варварите през I век рухват западните провинции на империята. Източната половина обаче оцелява и запазва политическата си самостоятелност макар и значително ограничени териториално. През средновековието тя е известна като източна римска империя по името на нейната столица Константинопол.