Лекции по История

15. Развитие на българската възрожденска култура.

Едновременно с развитието на новобългарското образование процъфтяват литературните творби и книжовността. Много български учители се изявяват и като писатели, учени, публицисти и други. За родоначалник на новата българска поезия се счита Найден Геров автор на поемата „Стоян и Рада“. В тази област се изявяват още: Георги Раковски, Добри Чинтулов, Константин Миладинов, Райко Жинзифов, П.Р. Славейков и др.. Възрожденската ни поезия достига своя връх в творчеството на Христо Ботев.
В белетристиката основно като автори на повести са известни Васил Друмев, Илия Блъсков, Любен Каравелов, а в драматургията: В. Друмев, Добри Войников, Сава Доброплодни. Заражда се и български периодичен печат новото начало е поставено от Константин Фотинов, който 1844г. издава в Смирна (Турция) първото българско списание „Любословие“. Две години по-късно 1846г. Иван Богоров издава в Лайбциг първия български вестник „Български орел“. Важна роля играят още издаваните в Цариград вестници „Македония“ на П. Славейков, „Цариградски вестник“ на Александър Екзарх, „България“ на Драган Цанков и др. Те отстояват българската идея с легални средства поради което става възможно тяхното издаване в османската столица. Революционния печат се състои в Сърбия и основно Румъния. Към него се причисляват вестниците „Български дневник“, „Дунавски лебед“, „Бъдещност“ и „Бранител“ на Г. Ръковски, „Свобода“ и „Независимост“ на Л. Каравелов, „Дума на български емигранти“ и „Знаме“ на Хр. Ботев, списания: „Български книжници“, „Читалище“, „Българска старина“ и др.
През възраждането се поставя началото на научното българско общество. През 1869г. в Браила е учредено българско книжовно дружество ръководено от Марин Динов. Дружеството има печатно издание – „Переодично списание“. Популярни учени от това време са д-р Петър Берон, д-р Никола Пиколо, Нешо Бончев, Иван Селимински, Иван Богоров, Васил Априлов и др. Неофит Рилски съставя първата българска граматика и речник на българския език. Емануил Вескидович в съавторство с Неофит Рилски издава ценното педагогическо изследване – „славяно-българско детеводство“, в което се изтъква ролята на възпитанието за формирането на личността и характера.
Специфична роля през възраждането имат възникналите обществени и културни институции (читалища), те са важни центрове на духовния живот на българина. Там именно се поставят и първите театрални постановки това са: „Многострадалната Геновева“ на Кръстьо Пишурка, комедията „Михаил“ на Сава Доброплодни представени през 1856 г. Напредък бележи и музикалното дело възникват първите български хорове и духови оркестри.
В областта на изобразителното изкуство се изявяват Захари Зограф, Станислав Доспевски завършил художествена академия в Русия и Николай Павлович получил рисувателното си образование във Виена и Мюнхен. Много техни творби имат историческа тематика и отразяват българското минало в духа на основните цели и задачи на освободителното движение. Най-известния строител със забележителни архитектурни постижения е самоукия майстор Кольо Фичето създател на много мостове, чешми и къщи.
Развитието на българската просвета и култура осъществява исторически преход от средновековието към модерното светско образование. Те са най-ярките белези на българското възраждане. Просветата и културата подхранват и стимулират националното съзнание съдействат за оформянето на обществените институции, училищни настоятелства, читалища изиграли активна роля в процеса на формирането на българската нация.