Лекции по История

14. Движение за нова българска просвета.

1. Начало на просветното движение.
Промените настъпили в българското стопанство през Възраждането породили необходимостта от нов тип знания, които килийните църковни училища не можели да дадат. Първоначално тази нужда се задоволявала от гръцки светски училища, но в един момент това породило опасността от денационализация на българската етнос. По-будните среди на българското общество предприели стъпки за създаването на българско светско училище.
Пръв изразител на тези тенденции станал д-р Перър Берон – роден в будния възрожденски град Котел. Петър Берон получава солидно образование в чужбина. Той има широки научни познания и интереси, както и трудове в областта на медицината и философията. В съзнанието на българина обаче той остава известен със скромната си книжка „Рибен буквар“. Рибния буквар представлява кратък енциклопедичен справочник съдържащ елементарни знания по история, природни науки и география. Авторът предлага още да се използва така наречения взаимо-учителен метод, при който по-големите и по-напредналите ученици учат по-малките и по-изостаналите ученици.
По това време това е много актуална педагогическа идея, която компенсира липсата на достатъчно голям брой добре подготвени учители. Необходими са повече от 10 години за да се реализира идеята на д-р Петър Берон. Възникват смесените елинобългарски училища в които се преподава и на български и на гръцки език. Най-известното е на Емануил Вескидович в Свищов открито през 1835г.. първото българско училище е открито в началото на 1835г. благодарение на усилията и подкрепата на Васил Априлов и други габровски търговци. Васил Априлов е роден в Габрово, но още като малък семейството му емигрира в Русия и се установява в Одеса където развива търговска дейност. На определен етап от живота му той проявява стремеж към гърчеене – твърде популярно явление сред загиналите се българи. По-късно обаче запознавайки се със съчинението на руския изследовател на българска история и култура Юрий Венелин – „Древните и днешните българи“ в него настъпва прелом и от явен привърженик на гърцизма той се превръща в радетел на българщината. С помощта на братя Палаузови и други габровски търговци на 02.01.1835г. Васил Априлов открива първото новобългарско светско училище. Обучението се извършва по взаимно учителския метод, а за пръв учител е назначен Неофит Ролски. Освен като добър педагог Неофит Рилски е известен и с книжовните си трудове в областта на българската граматика и езикознание. След габровското училище подобни училища възникват и в много други градиве появяват се и девически училища – първото е открито през 1840г. от Анастасия Димитрова в Плевен. Първото новобългарско класно училище е открито през 1846г. от Найден Геров в Копривщица. До средата на 19в. в много по-големи и по-малки селища функционират новобългарски училища.

2. Просвертно дело в българските земи след кримската война.
Тенденцията към масовизация на образуванието и създаване на нови и различни по вид училища получава нов тласък. Създават се и първите специализирани училища- педагогически, земеделски, търговки, семинария и други. Любовта на българския народ към просветата намира израз в началото на честването на празника на Св. Св. Кирил и Методий на 11.05.1857г. в Пловдив. През 1859г. в Блград (Бесарабия) където живее българско население е отрита първата българска гимназия. Въпреки трудностите училищната мрежа през този период се разраства и около 1876г. в страната съществуват приблизително 1500 начални, десетки класни училища и няколко гимназии.
Бурното развитие на просветното дело води до развитие на педагогическата мисъл и до формирането на значителен брой изявени учители педагози. Сред тях се открояват Найден Геров, Неофит Рилски, Христаки Павлович, Ботьо Петков, Йоаким Груев, Илия Блъсков и други.
Главната тежест по издръжката на училищата пада главно върху самия народ. Градските и селските общини като своеобразен орган на местното самоуправление се грижат за поддръжката на училищата. Още от самото начало новобългарското образование в България придобива демократичен характер. Усилията на българския народ за изграждане на собствена национална просвета са съпроводени от много трудности, както от страна на турските власти така и от гръцкото духовенство. По инициатива на Мидхад паша управител на дунавския вилает, а по-късно велик везир през шестдесетте години на 19 в. турското правителство подготвя проект за сливане на турските и българските училища. Тази реформа замислена за развитие на просветното дело на практика означава приравняване на българските светски училища към мохамеданските религиозни училища. Това предизвиква недоволство и проекта е провален благодарение на протести на цялата българска общественост. Остри сблъсъци с гръцкото духовенство се наблюдават в Македония жертва на които стават възрожденските дейци братята Димитър и Константин Миладинови.
Много българи получават образование в чужбина, най-голям дял се пада на Русия, значителен е и броя на учащите във Виена, Прага, Брашов, Табор, Париж, Лондон, Мюнхен, Загреб, Букурещ, Берлин, Женева, Атина, Белград и други. Силно влияние върху българското просветно дело оказва Франция със своите католически мисионери в Османската империя. В това отношение се открояват двата реномирани лицея в Цариград – Бебек и Галата-Сарай. Подобна роля играят също и английските и американските протестантски училища в Цариград. От тях най-известен е Роберт колеж в който учат и много българи. Чрез досега с чуждестранните училища и култури българите имат възможността да се запознаят с модерните достижения на Европа. С новите прогресивни идеи на по-напредналите европейски страни и след завръщането си да ги разпространят у нас.