Лекции по История

12. Ранно българско възраждане. Същност и периодизация на Българското възраждане. Социално-икономически промени в българските земи през XVІІІ и началото на XІX век.

Същност и граници на възраждането. Българското възраждане е период на дълбоки социално-икономически, политически и духовни промени в обществото на българите при прехода от феодализъм към капитализъм. Съвременната българска наука поставя долната граница на българското възраждане в началото на 18 в., а горната му свързва с освобождаването на България 1878 г.(тя се отнася обаче само до освободените български земи) в останалите земи останали под чужда власт възрожденските процеси продължават.

Във вътрешен план българското възраждане се дели на 3 периода:
- ранно възраждане (от началото на 18 в. до двадесетте години на 19 в.)
- втория период обхваща времето от двадесетте до средата на петдесетте години на 19 в. (до кримската война 1853-1856 г.)
- третият период обхваща от средата на петдесетте години на 19 в. до Освобождението 1878 г.

Възраждането е съпроводено с дълбоки промени на стопанската и социална структура на българското общество. В аграрните отношения, занаятчийското производство и търговията се появили елементи на капиталистически тип производствена дейност. В селското стопанство възникват чифлици които ползват наемен труд и произвеждат продукция предназначена за пазара, а не за собствена консумация.
В занаятите се появява манифактурата- занаятчийско производство при което съществува разделение на труда(отделни производствени операции) и което има много по-голяма производителност. Около средата на 19 в. се появяват и първите фабрики на българи, но за съжаление капиталистическото производство на българското общество през Възраждането не достига индустриална фаза, главни характеристики на която са машините и масовото използване на наемен труд. В областта на търговията се засилва ролята на пазарите и панаирите, създават се търговски кантори и акционерни дружества на българи разположени в чужбина. Всичко това води до промени в социалната структура на българското общество, част от българите замогват и поставят основите на българската буржоазия, която е основен двигател на възрожденските процеси в българските земи.