Лекции по История

11. Българската държава при управлението на цар Иван Асен ІІ (1218-1241 г.)

1. България при цар Борил (1207-1218г.)
След смъртта на Калоян на престола застава племенника му Борил. Според изследователите той незаконно узурпирал престола, но според други престолонаследничеството му е основателно, тъй като той принадлежи към владетелската династия, а наследниците на Асен били малолетни. Управлението на Борил се характеризира със слаба централна власт и външнополитически неуспехи. По това време като независим владетел в Македония се установява бориловия брат Стрез, а в западни Родопи братовчеда на асеневци деспот Слав. Синовете на цар Асен І – Иван и Александър са изведени извън България вероятно поради опасност за живота им и се установяват в Руското княжество. Най-забележителното събитие при управлението на Борил е събора против богомилите през 1211г..В тази връзка е достигналия до наши дни ценен исторически паметник известен като синодик на цар Борил. Опитите на Борил да постигне стабилност на държавата чрез династически бракове също не дават резултат. През 1213г. с посредничеството на папата Борил влиза в съюзни отношения с латинските рицари и унгарците. Съюза с латинците е скрепен с брака между императора Анри и неизвестна по име дъщеря на Калоян. В същата година Борил се жени за племенница на император Анри. Константинополският император жени другата си племенница за унгарския крал Андрей ІІ, а третата – за никейския владетел Теодор І Ласкарис. На следната 1214 г. България и Унгария сключват съюзен договор, който предвижда брак между дъщерята на цар Борил и унгарския престолонаследник Бела. Вероятно цялата тази система от договорености е насочена срещу сръбската държава. Тези договори не дават очакваните резултати последователно умират брата на Борил – Стрез, а след това и император Анри. Деспот Слав се ориентира към съюз епирския деспот Тодор Комнин, а година след това синовете на цар Асен се завръщат, подкрепени от руски дружини, и обсаждат Търново след седем месеца обсада част от болярите минават на тяхна страна и отварят вратите на крепостта.

2. Управление на цар Иван Асен ІІ
След близо 10 години престой в чужбина Иван Асен ІІ заема българския престол и бързо се ориентира в обстановката на Балканите. Проблемите на северозападните граници той урежда като се жени за дъщерята на унгарския крал Андрей ІІ – Анна през 1221г. и получава като зестра Белградската и Браническата област. По същото това време най-серозен съперник на България е Епирското деспотство на Теодор Комнин. Претенции за византийско наследство има и Никейската империя. Теодор Комнин търси подкрепата на Иван Асен срещу латинската империя в резултат на което се стига до договор между тях скрепен с брака на Мануил Комнин (брат на Теодор Комнин) и дъщерята на Иван Асен ІІ – Мария (от първия му брак). Подкрепата на Иван Асен търсят и бароните в Константинопол за целта започват преговори за годеж между малолетния Балдоин ІІ и невръстната дъщеря на Иван Асен ІІ от втория му брак. Теодор Комнин научава за преговорите между българи и латинци и въпреки мирния договор нахлува в България. В сражението при Константинопол 09.03.1230г. цар Иван Асен ІІ разгромява епирската войска и пленява деспота с цялото му семейство. Тази победа е съпроводена с присъединяването към България на обширни територии принадлежали на епирското деспотство. Иван Асен ІІ поставя Мануил Комнин да управлява Солун като негов васал. Сходно е положението и на сръбския владетел Стефан Владислав, който също се сродява с Иван Асен ІІ и признава зависимостта си от него. След битката при Клокотница България се превръща в първостепенна сила в европейския югоизток, а Иван Асен ІІ по примера на Симеон се титулува цар на българи и гърци. Той започва да сече златни монети със своя лик и със специална грамота от 1230г. дава привилегии на търговците от Дубровник.
Разривът между Иван Асен ІІ и латинците (поради неосъществения годеж между Елена и Балдуин ІІ - за негов регент е обявен бившия йерусалимски крал Йоан Дьо Брен ) поражда у българския владетел желанието да прекрати и унията с Рим за тази цел той се ориентира към съюз с никейския император Теодор ІІ Ласкалес. Освен признаването на териториалните придобивки на България след клокотнишката битка договора предвиждал и възстановяване на българската патриаршия. На събор в Лампсак през 1235г. търновската архиепископия е провъзгласена за патриаршия, а новия български патриарх Йоаким е ръкоположен в Никея. След това българи и никейци започват съвместни дейности срещу латинците, които продължават и през 1236г.. През 1237г. умира императора Йоан Дьо Брен. Иван Асен ІІ реагира бързо и разваля съюза с никейците (разтрогва брака на дъщеря си Елена и Теодор ІІ Ласкалес) и започва преговори с латинците. Така българи и латинци започват военни действия срещу никейците. След това обаче Иван Асен ІІ възстановява съюза си с Никея и връща Елена на Теодор ІІ Ласкалес. Последните години от живота на Иван Асен ІІ преминават спокойно. Той се жени за дъщерята на Теодор Комнин – Ирина, която живее като пленница в неговия дворец. Иван Асен ІІ умира през 1241г. оставяйки в наследство държава с огромни територии достигаща три морета.