Лекции по История

Субрадице

Субрадице

Субрадѝце (лат. Sub radice = „в подножието“) е римска пътна станция — кръстопът на два древни пътя — Филипопол (Пловдив) — Троян — Мелта (Ловеч) — Сторгозия (Плевен) (през Троянския проход) и Сердика — Аугуста Аурелиана (дн. Златица) — Севтополис (дн. Казанлък) — Аугуста Траяна (дн. Стара Загора). Отбелязана е и на Певтингеровата карта (Tabula Peutingeriana).

Просъществувала през 1 — 5 век. Днес развалините ѝ се намират непосредствено до източния край на с. Христо Даново, общ. Карлово.


Този път имал важно стратегическо значение за римляните и бил поддържан до края на империята, след което във времето след Юстиниан І (527-565) той бил запуснат. Станцията, поради стратегическото си положение е отбелязана в Певтингеровата карта, под това си име, като преведено от латински името на станцията приблизително означава „Подпланинската (станция)“, а на билото на Стара планина се е намирала станцията „Монте Емно“, чието име преведено значи „( Станцията на ) планината Хемус“, а от нея пътя е минавал през селището Состра (до дн. Троян ) и отивал за станцията „Ad radice“ при Мелта,която пък се превежда като „Задпланинската (станция)“.