Лекции по История

Сердика

Сердика

Тракийската Сердика
София е една от най-древните европейски столици. Нейната история може да се проследи до времето на неолита. Следи от няколко неолитни селища са открити на нейна територия (около днешния Дворец, както и в днешния квартал Слатина), които датират от 5000 г. пр.н.е.
През VII век пр.н.е. на север от топлия минерален извор, близо до река Елешница (днешната Владайска), възниква тракийският град, станал известен като Сердонполис или Сердика. За кратък период от време през IV век пр.н.е. градът е управляван от Филип II и след това от неговия син Александър Македонски, за който е известено, че покорителят на света в продължение на една седмица с 12 войници се е опитвал да покори Черни връх и не е успял. Първото достигнало до нас споменаване на Сердика е направено от Птолемей през 100 г.

Карта на Сердика

Римски период
Градът пада под римско владичество през 29 година. По време на император Марк Улпий Траян (98-117) Сердика, която лежи на римския път Виа Милитарис процъфтява като значимо селище в провинция Тракия. Въздигнат от него след 106 г. в ранг на "муниципия" (municipium) той получава самоуправление и става център на административен район. В епохата на принципата (2–3 век) градът е столица на провинция Вътрешна Тракия. Градът се разраства, при Марк Аврелий /161 - 180 г./ и имп. Комод /176 - 192 г./, между 176 и 180 г. укрепен е с внушителна крепостна стена, наблюдателни кули, във 2 в. е каптиран и горещия минерален извор и са издигнати градските терми, при Диоклециан е построен Сердикийския амфитеатър с елипсовидна арена с размери 60x42 м., издигнати са административни и други представителни сгради.

Сердика

От втората половина на ІІІ в. значението на града в рязко нараства. Макар че не е подминат от нашествията на готите в 271 г. той e предпочетен пред Ниш и става столица на обширната римска провинция Дакия Аврелиана, образувана в Горна Мизия от император Аврелиан. При административната реформа в 285 г. на Диоклециан Сердика се превръща в столица на новосъздадената провинция Средиземна (Вътрешна) Дакия. При разделянето на диоцез Мизия на две, тя става столица и на северния диоцез - Дакия включващ провинциите Вътрешна (Средиземна) Дакия, Крайбрежна Дакия, Дардания, Горна Мизия, Превалитания. Между 275-299 г. е построен покритият амфитеатър на градския и областния съвет — Булевтериона.
Възможно е в Сердика да е роден император Аврелиан, макар че родното му място не е установено със сигурност. Императорът разширява Сердика с нова крепостна стена в северна посока. Тук около 250 година е роден император Галерий. Императорът тракиец дълго резидира в София и управлява империята оттук. Галерий завършва земния си път в Сердика и е погребан в града. Под входа на базиликата Света София са открити останки от голяма гробница, не може да се изключи това да е станало в нея или в забележителния мавзолей с няколко каменни саркофага недалеч от късноантичния комплекс от две базилики в кв. Лозенец.

Сердика

След смъртта на император Диоклециан (305 г.) и религиозната реформа на император Константин Велики (306-337 г.) Сердика става седалище на епископ, бидейки едно от първите селища, където християнството в признато за официална религия. В София в 343 г. от Западния Римски император Констанс и Източния император Констанций II e свикан изключително важният с решенията си и до днес Сердикийски събор. Той започва като втори Вселенски събор на християнството. На него заседават 341 от най-почитаните (практически всички) епископи на християнската църква, сред които свети Атанасий Велики, св. Осий от Кордоба и известният Сердикиски епископ Протоген. Осъдена е ереста на арианството, установени са правила за вътрешно църковно устройство и отношенията със свeтската власт. Пътувайки към събора свети Атанасий основава първия манастир в Европа - Златноливаденския манастир до днешното чирпанско село Златна Ливада, който и в момента е действащ.

Сердика е любимият град на император Константин Велики (родом от близкия Ниш), който дори възнамерява да премести столицата си от Рим тук. Антични автори твърдят, че той често казва: „Сердика е моят Рим“. Императорът обича да резидира в Сердика, където са издадени много от неговите укази, запазени в Corpus Iuris Civilis, дълги месеци живее и управлява Римската мперия от своя дворец тук, наречен условно от учените „градска резиденция“. В 4 век той заема цял квартал на града, известен като „Константинов квартал“, разположен най-общо между днешните улици „Калоян“, „Позитано“, „Леге“ и южно от Президентството. По-късно, в 13 век това, което е оцеляло от комплекса, е превърнато в дворец на българския Севастократор Калоян. Тук е била градската резиденция на севастократора, а извънградската е била при известната Боянска църква. През 357 г. римският историк Амиан Марцелин определя града като голям и прочут.

Сердика

През 5–6 век, по времето на така нареченото велико преселение на народите градът преживява нашествия от хуни (в 343-347 г. превземат Сердика), готи (в 376-382 г. града е превзет от вестготите), авари и славяни (в 617 г. славяно-аварска войска превзема града) и други, тъй наречени варварски племена. Император Юстиниан Велики (527-565) полага забележими грижи за Сердика, тя е укрепена с нови стени и се възражда като важен административен и стопански център на Източната римска империя, само в църковно отношение е подчинена на създадената от императора в родния му край архиепископия Юстиниана Прима, чийто правоприемник е Охридската архиепископия, но в Сердика е построена запазената понастоящем внушителна базилика Света София, дала по-късно името си на града.