Лекции по История

Пауталия

Пауталия

Пауталия (Кюстендил). Античен град, административен, стопански център и културен център на Горнострумската област през римско време. Градската си уредба Пауталия получава при император Траян. Засега най-рано датираният надпис е от 135 г. Името си Пауталия запазва до към 600 г. Надписът от 135 г. е свързан с постройката на базилика под надзора на трима епимелети (уредник по зрелищните игри). Официален език старогръцкия. Археологическите разкопки опровергават схващането, че градът е укрепен по времето на император Каракала. Крепостната стена на Хисарлъка е от ІV в. и е поправена при император Юстиниан. Там както показват изображенията върху монетите на император Септимий Север се намира главният храм на Асклепий. Ако се съди по емисиите и по запазените фрагменти от релефи, статуи и други произведения на изкуствата, които украсяват храмове, бани, базилики и други обществени сгради те са най-често от времето на Северите, когато Пауталия преживява разцвет в икономическото и културното си развитие. Пауталия дължи благосъстоянието си предимно на земеделието, лозарството, обработването на добитите в околността метали и най-вече на занаятчийството.

Карта на Пауталия

Монетосеченето на Пауталия (139-217) става в самия град и в доста случаи изображенията върху емисиите възпроизвеждат скулптурни или архитектурни паметници. Развитието на икономиката, привличането на население от различни части на Римската империя, задължителното въвеждане на римския държавен култ и местните условия създават в Пауталия разнообразен и богат религиозен живот отразен в оброчните паметници и в монетите. Топлите минерални извори са причина за широко разпространение на култа към Асклепий и към здравеносните божества Хигия и Телесфор.

Пауталия

Сердика (София) - Името на града произлиза от племенното име серди. Градът води началото си от старо тракийско селище, вероятно от бронзовата епоха. Сердика влиза в пределите на царството на одрисите и е център на стратегия със същото име. Икономиката на града е свързана със земеделие, животновъдство и добив на злато и желязо. Градът е и търговско средище. От 45 год. Сердика и територията й са окончателно под властта на Рим, в границите на провинция Тракия. При император Траян Сердика получава права и уредба на град и името Улпия. Територията на стратегията се увеличава и в средата на ІІ век достига на север до дн. с. Български извор, Тетевенско., на изток - до дн. град Ихтиман, на запад - до Пирот, на юг до пл. Витоша. От времето на Марк Аврелий и на Луций Вер до Галиен Сердика сече монети с изображения на храмове и почитани тук божества, както и на техни статуи. След прекратяване на автономното градско монетосечене тук действа държавна монетарница до 313 год. с прекъсване. След административната реформа на имп. Аврелиан, Сердика става център на новосъздадената провинция Вътрешна Дакия.

Пауталия

Известни са останките на повече от 10 вили рустики около Сердика. Част от тях са разрушени при готските, а други - при хунските нашествия. Развити са били занаятите - металообработване, каменоделство и скулптура, тъкачество, грънчарство, тухларство, хлебарство. От обществените сгради са известни булевтерионът (до хотел Шератон), герузията (под Министерството на културата), съществува гимназион. Уреждали са се игри и състезания, театрални и циркови представления. Засвидетелствувани са култове към Аполон Лечител и Асклепий, към Зевс, Сарапис, Артемида, Дионис, Кибела, Митра, Атина, Херакъл.
Градоустройствената структура на Сердика е с ориентация на улиците по главните посоки на света, но е съобразена и с някои особености на местността. Създадена е още преди завоюването от римляните.

Пауталия

След него и особено от ІІ век нататък в града се извършва значително строителство. Изграждат се термите при минералния извор. В центъра се оформя форумът с най-голямата сграда на юг от него - преториумът. В източната и югоизточната част се разполагат богати градски жилища, а в югозападната - граждански базилики. Изгражда се водопроводната система на града. Ширината на улиците е от 5 до 8 м. Настилката е от големи каменни блокове с бордюри по края. Обществените места и частните сгради са украсени със скулптури - статуи на божества, на императори и на заслужили граждани.

Пауталия

Архитектурният облик и украсата на Сердика се изменят от ІV век нататък. При имп. Константин І Велики ЮИ част на града е преустроена в ансамбъл, в който влизат градската резиденция на императора, ротондата в двора на хотел Шератон и др. След унищожавмането на езическите храмове се изграждат раннохристиянски църкви, предимно базилики. През VІ в. се изгражда трикорабната кръстовидна базилика “Св. София”. Некрополите на езическа Сердика са разположени на изток и на север от града, християнските - на изток, югоизток и запад от крепостните стени. Открити са няколко засводени гробници с декоративна живопис.
Най-големият строеж в антична Сердика са крепостните й съоръжения. Първата стена е изградена между 176 и 180 год. Нейното трасе остава неизменно не само през цялата антична епоха, но и през средновековието. Тя е заменена с друга в края на ІІІ век, строена със смесена зидария, с кръгли кули по ъглите и по дължината. Към нея е долепен отвън пояс (V-нач. на VІ век) с петоъгълни кули при портите и триъгълни между кръглите. По същото време вероятно е построена и протейхизма (външно укрепление) на около 20 м от основната крепостна стена. От главните порти са разкрити и запазени източната и западната. Значителна част от градоустройството, някои сгради и крепостната стена, се запазват и използват и през Средновековието.