Лекции по История

Кабиле

Кабиле

За почитателите на туризма и на "Стоте национални туристически обекти", името Каблие говори достатъчно. Кабиле е най-значимият и най-голям тракийски античен град. Архитектурните останки са впечатляващи, като голяма част от тях са консервирани и реставрирани. Откритите находки са експонирани в археологическия музей в самия град. Градът е основан в края на 2-рото хилядолетие пр.Хр. През 341 г. пр.Хр. е превзет от Филип II Македонски. Християнството е прието тук още през 4 век. Кабиле е бил епископски център. Разрушен окончателно през 6 век от аварите. През 10-14 век върху развалините му е съществувало българско селище.

Националният археологически резерват "Кабиле" се намира само на 8 км. от Ямбол (северозападно). Градът е възникнал към края на ІІ хил.пр.Хр. около голям култов център на възвишението "Зайчи връх" край завоя на р.Тонзос (дн. Тунджа). През първата половина на ІІІ в.пр.Хр. Кабиле е резиденция на тракийските царе Спарток и Скосток. В ср.на ІІІ в.пр.Хр. царската власт в Кабиле е заменена с градско управление.


През ІІІ - ІІ в.пр.Хр. градът е единствен във вътрешна Тракия със собствена монетарница, която е сякла царски и градски емисии. През цялата елинистическа епоха Кабиле поддържа интензивни търговски връзки с елинските центрове в Мала Азия, Егея и Понт. В 72/71 г.пр.Хр. градът е превзет от римляните начело с Марк Лукул, а от 45 г.сл.Хр. става част от римската провинция Тракия. От началото на ІІ в.сл.Хр. Кабиле се превръща в един от най-важните римски военни лагери в провинцията. В него до края на ІІІ век, стануват последователно две кохорти. След реформите на имп. Диоклециан, от началото на ІV век е един от петте главни града в провинцията. С приемането на християнството за официална религия е един от водещите епископски центрове.


През 378 г.сл.Хр. Кабиле е превзет от готите начело с Фритигерн. В края на VІ в.сл.Хр. градът е разрушен от аварите и престава да съществува. В периода Х - ХІV в.сл.Хр. върху неговите развалини съществува малко средновековно селище. През 1965 г. територията на която е бил разположен античният град Кабиле е обявена за природозащитено място, паметник на културата от национално значение и национален археологически и архитектурен резерват с площ над 600 дка.

Върху античния град не е застроено съвременно селище, което го прави лесен за проучване и удобен за експониране. Първите официални археологически проучвания са проведени през 1912 г. от Проф. Богдан Филов. Редовни археологически проучвания в Кабиле се провеждат от 1972 г. без прекъсване. В тях участват специалисти от АИМ при БАН, СУ "Св.Климент Охридски" и ИМ - Ямбол. За 30 години археологически разкопки, са проучени , реставрирани и експонирани значителен брой сгради. Проведени са редица международни научни форуми


Днешното с. Кабиле е основано вероятно от жителите на това селище на 1,5 км по-на юг. По-късно жители на селата, съставящи сегашното с. Желю Войвода, масово се преселват в Кабиле, бягайки от своеволията на местните татарски управници. По турско време Кабиле се е наричало Тавшантепе, по името на близкото възвишение. След освобождението получава името Извор поради намиращия се в центъра на селото извор, от който древният град се е снабдявал с вода. Името Кабиле получава през 50-те години.

Тракийският царски град Кабиле е разположен на плато, увенчано със скалист акропол, който е и светилище-обсерватория. По някои наблюдения, на акропола-светилище са разкрити скален „релеф на Кибела", основи на обществена сграда и две правоъгълни помещения, най-вероятно с култов характер. Предполага се, че името на селището произхожда от Кибела. По-късният топоним на селището е Dampolis/Diampolis като коруптела на Diospolis. Изказана е хипотезата, че Diospolis, т.е. „град на Зевс", е превод-означение на почитането на върховен мъжки бог, който най-вероятно е Сабазий, заради възможната етимология Kab-/Sab- в корена на името Cabyle. Втората съставка на топонима –yle дава възможност за тълкуване „свещена дъбрава", т.е. името Cabyle да означава „свещена дърбава на Сабо", на Сабазий. Това тълкуване се подкрепя от скално-изсеченото светилище на върха, функционирало през 2-1 хил. пр. Хр.


Селището е възникнало около светилището в края на 2 хил. пр. Хр. Платото е разположено на завоя на р. Тунджа на юг към Едирне (дн. Турция) и доминира над равнината. Откритата керамика от 10-6 в. пр. Хр. доказва, че селището е съществувало и през ранножелязната епоха. През всички времена Кабиле е възлов пункт на пътя от Айнос (дн. Енез) при устието на Марица (античния Хеброс) към Хемус (Стара планина) и долното течение на р. Дунав, както и на диагоналното трасе от Византион през Сердика (София) – Найсос (Ниш) към средното течение на р. Дунав (Фол 1982). Това местоположение предопределя съдбата на селището векове наред. Археологическият материал показва, че през 5-4 в. пр. Хр. градът е поддържал важни търговски връзки с елинските градове по Егейското и Черноморското крайбрежие.

Градът е превзет от Филип ІІ през 342/341 г. пр. Хр. и в него е настанен военен гарнизон. През елинизма градът е изграден по архитектурните принципи на епохата с добре оформена агора, а от открит надпис в гр. Севтополис, столицата на одриския владетел Севт ІІІ, се разбира, че в Кабиле е имало храм на Артемида Фосфорос и светилище на Аполон. В края на IV - началото на III в. пр. Хр. Кабиле е столица на одриския парадинаст Спарток, споменат в надписа от Севтополис. Той е известен и от собствени монети, сечени през първата четвърт на III в. пр. Хр. По време на келтското нашествие царската власт в Кабиле е заменена с градско управление. През периода III - II в. пр. Хр. градът е голям икономически и търговски център, който поддържа връзки с Мала Азия и с градовете от крайбрежията.

Градът е превзет и разрушен от Марк Теренций Варон Лукул през 72 г. пр. Хр. – консул в Тракия през 73 г. и проконсул през 72-71 г. пр. Хр. в Македония. Той предприема двугодишен поход в Тракия като наказателна акция заради участието на траките като съюзници на Митридат VІ Евпатор срещу Рим.

През I в. пр. Хр. – I в. сл. Хр. градът е седалище на две римски кохорти и постепенно запада, но през II - III в. се превръща в най-важния военен римски лагер в провинция Тракия. Това е и времето, когато Кабиле процъфтява като кръстопътен център.

Християнството прониква в града още през IV в. Открита е монументална трикорабна базилика с мозаечни подове, преустроена през V в., както и по-малка базилика в очертанията на военния лагер с баптистерий. През 377 г. край града се води битка между вестготите и римските войски. Нашествията на варварите принуждава населението да се настани зад стените на военния лагер. Кабиле е разрушен от аварите през 583 г. През VII - VIII в. и през Средновековието на територията на незначителното вече селище живее малобройно население. Топонимът се запазва до днес като название на селото, което се намира в непосредствена близост до древния град.