Лекции по История

Извори за Средновековна България

Извори за Средновековна България

Извори за славяните
1. Плиний Стари І век – Естествена история – кратка информация за славяните
2. Публий Тацит – І-ІІ век Римска история „За произхода и нравите на германците”, отразява някои характерни особености на славяните като техния бит, сравнява ги с германците, отразява и съществуването на славянска родово племенна аристокрация.
3. Клавдий Птолемей „География” – дава данни за славянската прародина.
4. Земите обитавани от славяните – съчинението на готския историк от 6 век Йорданес – римската история и за произхода и делата на гетите – дава данни за поселенията на славяни и прабългари, споменава, че славяните са многолюден народ, а българите споменава като бич божий, дава данни за съществуването на аристокрация при славяните, както и информация за българо-славянски нападения по времето на Юстиниян
5. „ История на войните” на византийския историк от 6 в. Прокопий Кесарийски(500-563г.)
- Вярвания, начин на живот и нрави на славяните
- Славяни плячкосват западните Блакански земи през549г.
- Славянски нападения южно от р.Дунав през 549-550г.
- Славяно-византийски сблъсаци към средата на 6 век
6. Агатий Миринейски, роден в Мала Азия през VІ век. Той продължава историята на Прокопий, дава сведения за отношенията на славяни и прабългари.
7. Историческо съчинение на Менандър Протектор от 6 век – написал “История”, която е запазена само в отделни откъси. Дава сведения за отношенията между славяните и аварите през през третата четвърт на 6 в. За състоянието на славянското общество и оформящата се родова аристокрация, както и данни за прабългарите и раздорите между тях.
8. „Църковна история” на сирийския автор от 6 в. Йоан Ефески – славяни за 1 път отсядат за по-дълго време южно от р.Дунав
9. „Стратегикон” византийски трактат по военно изкуство, писан в края на 6 или началото на 7 в. Някой изседователи смятат, че е писан от император Маврикий – живот и военно дело на славяните
10. „Чудесата на св. Димитър Солунски” – славянскатая обсада на Солун през 645-647г.
11. Йоан Малала (около 491-578 г.) – автор е на “Хронография” от 18 тома, кто се базира както на по-стари автори, така и на разкази на съвременници. Дава сведения за славянското нашествие в Тракия през 558-559 г.
12. Михаил Сирийски – патриарх на Антиохия от 1166 до 1199 г. Автор е на “Хроника”, в която помества сведения за живота на славяните от VI-VII век. Описва също така и нашествията на славяни, авари и прабългари в пределите на Византия, както и помощта, която оказва хан Тервел на обсадения от арабите Константинопол.
13. Себеос
14. Теофилакт Симоката – История съчение – съчинието е посветено на император Мавкрий това е автора, който дава подробна картина за нападението на Византия, дава данни за нашествиието на славянаите и навлизането им около Константинопол. Задълбочава представата за развитието на княжеската институция.
15. Пасхална Хроника
16. За управлението на империята – византийския император Константин Багренородни – Този труд съдържа историко-географски данни, етнографско описание на различните народи.

Извори за прабългарите
1. Анонимен римски хронограф от 354г.- първо споменаване на прабългарите
2. „История на Армения” от арменския историк Моисей Хоренски (края на 4-5 в.)- прабългари се заселват в Северен Кавказ; Базира се на писанията на литописеца Мар Абас Катина, дал най-старите сведения за прабългарите.
3. „Похвално слово за крал Теодорих” от остготския историк от края на 5 – 6 в. Енодий – храбростта на прабългарите
4. „Стратегикон” – военно изкуство на прабългарите
5. „Чудесата на св. Димитър Солунски”- прабългарският вожд Кубер се заселва в околностите на град Битоля
6. „География” на Ананий Ширакаци
7. „Кратка хроника” на Никифор
8. Хроника на Йоан Никиуски
9. „Хронография” на Теофан Изповедник (средата на VIII век) – византиски монах, съчинението му обхващаща периода до 813 г, съдържат се сведения за хан Кубрат, разпадането на Велика България. разселването и придвижването на Аспарух.
10. Комес Марцелин – латински автор от VI век, който описва в хрониката си нападенията на прабългарите в пределите на Византиската империя в периода от края на пети и началото на шести век.
11. Павел Дякон (720-797 г.) –В съчинението си “История на лангобардите” дава ценни сведения за събитията на Балканския полуостров до 744 г. Споменава и за прабългарите при тяхното нападение над замите на лангобардите в началото на пети век, както и за събития от времето на хан Тервел.
12. Енодий – V-VІ век дава сведения за отношенията на прабългарите с остготите.
13. Касиодор Сенатор – данни за отношения между прабългари остготи

Извори за средновековна България (681- 1018)
1. „Хронография” на византийския хронист Теофан Изповедник (края на 8 – първата половина на 9 в.), автор на световна хроника която обхваща събитията до 813 г. Аспарухова България и българо-византийските отношения между VІІ и ІХ век, има данни за славянското и прабългарското население, кризата на България от VІІІ век, военните действия на хан Крум срещу империята, Хронографията на Теофан има продължение – продължителят на Теофан – ІХ . Х век.
2. „Кратка Хроника” от византийския хронист константинополския патриарх Николай (8 в. – 829г.), патриарх (806-813г.) – за събитията от 680-681г. Хрониката обхваща периода от 7 до 9 век. Дава особенно ценни сведения за основаването на Българската държава . Той се опитва да бъде по-конкретен от Теофан, описва вътрешно-политическата криза през осми век.
3. „Именник на българските ханове” –Първи български летопис съставен на два пъти по времето на Аспарух и през втората половина на 8 в. Запазен е в късни преписи.
4. Актовете на Шестия Вселенски събор.
5. Българска апокрифна летопис от 11 век
6. Българсак кратка хроника написана под формата на добавки в Манасиевата хроника 14 век.
7. Теофилакт Охридски – византийски писател и архиепископ на Българската църква в периода XI-XII век, който в своето “Житие на Тивериуполските мъченици” описва религията на прабългарите.
8. История Славенобългарская от 18 век.
9. Латинските извори даващи информация за Основаването на България са павел Дякон от 8 век и Зигебет от 11 век.
10. Руския летопис „Повест за изминалите времена”; Дукленската хроника; Арменска география
11. Хрониката на Теофан Изповедник – Българо-византийски отношения при хан Тервел
12. „Суда” византийски сборник от 10 в. – могъществото на хан Тервел, има данни за от отношенията между хан Тервел и император Юстиниан II, както и надписите около Мадарския конник
13. Хрониката на Теофан Изповедник - междуособици в България
14. Хрониката на Теофан Изповедник – хан Терелиг избива византийските шпиони в България.
15. „Суда” византийски сборник от 10 в. - хан Крум издава своите закони, след като разпитал пленени авари
16. Хрониката на Теофан Изповедник – българите за пръв път превземат Сердика 809г.
17. Теофан Изповедник – в своята “Хроника” дава информация за българо-византийските военни сблъсъци през 812г., превземането на Месемврия, битката при Версиникия на 22 юни 813 г., и за действията на хан Крум пред стените на столицата през 813 г.
18. Михаил Сирийски – в своята “Хроника” оспорва сведенията за извършените от византийските войски зверства при превземането на Плиска от император Никифор, както и се опитва да загатне, че императора е убит от своите войници заради катастрофата във Върбишкия проход.
19. Хамбарлийски надпис- на гръцки език от двете страни на надгробен камък, даващ сведения за победите на хан Крум над Византия и загатващ за промени в териториално отношение ; Надпис номер 8; Шуменски надпис; Маламирова Летопис; Надпис от Филипи; Надпис от Василика- кавханите в ранносредновековна България. Управлението на хан Крум.
20. „За император Никифор и как оставил костите си в България” - Анонимен ватикански разказ – кратка византийска хроника с неизвестен автор, открита във Ватикана, която отразява събитията от началото на девети век. Описва детайлно похода на император Никифор срещу Плиска и разгрома на византийските войски във Върбишкия проход, последвалия поход на хан Крум срещу Константинопол през 813 г., на византийския опит за покушение срещу него и събитията след това.
21. Теофан Изповедник – в своята “Хроника” дава информация за българо-византийските военни сблъсъци през 812г., превземането на Месемврия, битката при Версиникия на 22 юни 813 г., и за действията на хан Крум пред стените на столицата през 813 г.
22. Анонимна византийска хроника от второто десетилетие на 9 век – хан Крум умира при подготовката си за щурма на Константинопол
23. „Животопис на Карл Велики” и „Летопис”от франкския писател Айнхард- българи и франки спорят за властта над славянските племена, свдения за Крум и Омуртаг
24. Чаталарски надпис Шуменско, каменен надпис на гръцки език – строителен надпис от времето на хан Омуртаг- дава сведения за построена крепост на р. Тича.
25. Втори Хамбарлийски надпис; надпис от 819-820; Омуртагов надпис от Мадара; Инвентарен надпис от Преслав; Надписът на Мостич - Ичиргу боилите в ранносредновековна България управлението на хан Омуртаг
26. Търновски надпис, каменен надпис на гръцки език използван при строежа на „Свети 40 мъченици” в Търново- строителен надпис от времето на хан Омуртаг който дава информация за построения дворец на Дунав.
27. Патриарх Никифор – в “Житие” описва мирния договор от 815 г. и разменените клетви между българските пратеници и византийския император.
28. Йосиф Генезий (X век) – византийски хронист, автор на “Царе”, където обхваща събитията от периода 813-866 г., като дава данни за участието на българските войски при потушаване на въстанието на Тома Славянин от 823г.
29.Сюлейманкьоския надпис- от времето на хан Омуртаг отразяващ 30 годишния мирен договор от 816г, границата на държавата,проблема за владетелските правомощия, нарастващото значение на славяните
30. „Летопис” на хан Маламир, каменен надпис на гръцки език в който се дават сведения за управлението на хановете Крум, Омуртаг и Маламир писан около 836г.
31. Каменен надпис на хан Пресиан от около 837г., силно повреден надпис, открит в околностите на град Филипи.
32. Георги монах – Хрониката обхваща до ІХ век, това е хрониката, която българите превеждат, прокаврва най-подробно представата за християнската идеология, това е важен източник за събитията за България през първата половина на девети век, дава сведения за взаимоотношения между българи и сърби по времето на Пресиан и допълва информацията за събитията по времето на хан Омуртаг.
32.Фулденски летописи от IX век – написани от монасите от манастира Фулда, в което се съдържат данни за хан Крум, хан Омуртаг и, хан Маламир и хан Пресиан и за неговите победи над Византия през 837 г. както и взаимоотношеният яамежду Борис и Людовик Немски; съдържа данни за българо-немските отношения преди и след покръстването.
33. Военни неуспехи на хан Борис І срещу сърбите - „За управлението на империята от византийския император Константин VІ І Багренородни /913-959 г./ . В творбата се съдържа информация за войната между българи и сърби преди покръстването на България.
34. Послание на моравския княз Ростислав до византийския император Михаил II от 862 г. – отразява началото на политическия съюз между Великоморавия и Византия, насочен срещу България.
35. Покръстване на българите и потушаването на езическия бунт. – от Бертинските летописи – германска хроника, проследяваща събитията между 741-882 г. Бертински анали – германски летопис, в който се описват събитията от периода VIII-IX век. Описани са данни за покръстването на българите, за последвалия бунт на боилите и за контактите между българското и немското духовенство.
36. Старобългарски разказ за покръстването – разказ съставен през ХІV век като при написването му са били използвани византийски исторически съчинения.
37. “Послание до княза на българите Михаил в какво се състои работата на един княз” – автор патриарх Фотий. Поместени са съвети за функциите на новия християнски владетел.
38. „Отговорите на папа Николай І по допитванията на българите – отговорите са били писани на 886 г. от Анастасий библиотекар по папска заръка и са били отнесени от българското пратеничество в Рим на княз Борис І. Дадените 106 отговори на 115 въпроса на княз Борис I. Дават данни за някои административни, битови и религиозно-църковни аспекти от живота в България през IX век., за бунта против покръстването, за стремежа към самостоятелност на Българската църква и за установяване на контакти с Рим.
- Как са живяли езичнииците българи?
- обстановката в България след покръстването
39.Писма на папа Йоан X и хан Борис показват усилията на Римската църква да привлече България към нея.
40. Йосиф Генезий – в творбата си “Царе” помества сведения за отношенията между България и Византия около покръстването.Съчинието му посветено на първата половина на ІХ век.
41. Надпис от Балши – гръцки надпис върху колона, открита в Южна Албания, който свидетелства за покръстването на българите през 865-866 г.
42. Надпис за освещаване на църква в Преслав от 867 г. – надписът е на литински език и свидетелства за временното подчинение на българската църква на римския папа.
43. Животописи на римски папи – автор Анастасий Библиотекар. Описва личните си впечатления от Вселенския събор през 869-870 г., на който е поставен и българския църковен въпрос. Дава подробни сведения и за отношенията между България и Римската църква от периода 866-870 г.
44. Кратко житие на св. Климент Охридски – автор Димитър Хоматиан, епископ на Охрид през XIII век. В творбата се дава информация за въвеждането на “кирилицата” от св. Климент.
45. Пространно житие на св. Климент Охридски – автор Теофилакт Охридски. Дава сведения за съдбата на делото на братята Кирил и Методий във Великоморавия, за пренасянето му в България и за дейността на Климент и Наум.
46. Кратко житие на св. Наум – носи също така и името “Успение Кирилово”, в което се споменават сведения за българския произход на Кирил, за името на майка му и за неговата Брегалнишка мисия.
47. Пространно житие на св. Кирил – старобългарска творба от девети век с неизвестен автор, в която са използвани и оригинални произведения на самия Кирил Философ. Съдържа най-сигурни сведения за неговата биография. Смята се, че е възможно да е дело на Методий.
48. Пространно житие на св. Методий – старобългарско произведение от IX век с неизвестен автор (в много източници обикновено за автор се посочва Климент охридски), което дава сведения за погребението във Велеград на 6 април 885 г.
49. Пространно житие на св. Климент Охридски, писано на гръцки език от византийския духовник и писател от ХІІ век Теофилакт Охридски, който е бил архиепископ на българската църква през XI-XII век – дава сведения за учениците на св.св. Кирил и Методий в България
50. Солунска легенда (позната още като “Слово за св. Кирил как покръстил българите”) – старобългарски апокриф от XIII век, в който се дава информация, сходна с тази в творбата “Успение Кирилово”
51. Проникването на християнското право в България – „Закон за съдене на хората”, старобългарски правен паметник.
52. Какви трябва да бъдат епископите и свещгениците – поучение към епископите и свещенците от св. Климент Охридски.
53. Славословия за първите български християнски владетели, за св.св. Кирил и Методий и учениците им – „Синодик” на цар Борил от 1211 г.
54. Хроника на Регинон – покръстване, отказа на Борис от трона и Владимир Расате, както и дава сведения за Преславския събор; Теофилакт Охридски също дава сведения за събора
55. “Учително евангелие” – автор Константин Преславски. Поместени са 51 беседи за проповеди в неделните дни на годината. В 43-тата беседа са споменати гонения на християните, което най-вероятно е намек за времето на княз Владимир Расате.
56. Българо-византийски отношения при управлението на цар Симеон Велики – текстът е от хрониката на византийския писател от Х век Симеон Логотет, която през ХІV век е била е преведена на български език. Хроника от 842- 963 – основен източник за отношенията ни с Византия през този период. Дава сведения за ІХ-средата на Х век, българо-византийските отношения, за войната на Симеон с Византия, Хрониката е написана върху основата на други хроники.
57. Наръшки надпис – 904г. договор между Лъв III и цар Симеон –корекция на границата, активността на Българската външна политика. Надпис върху колона, намерен на 20 км северно от Солун, с който се определя държавната граница с Византия.
58. Битката при Ахелой 917 г. – текстът е от хрониката на византийския писател Йоан Скилица от ХІ век. Тази хроника е била преписана от друг византийски книжовник – Георги Кедрин, поради което е известна в науката с названието „Хроника на Скилица – Кедрин”. Хрониката на Скилица „Преглед на историята” важен извор на борбата на България срещу Византия Х-ХІ век, сведения за промените които настъпват в плоожението на българите след завладяването им от Византия. Кедрин продължава разказа на Скилица, преставя византийската хронография ХІ-ХІІ век. Съчинието му продължава до Исак І Комнин 1057 г. Важен извор за българо-византийските отношения, за положението на българите през първата половина на ХІ век.
59. Лъв Дякон – автор на “История”, в която се съдържат неговите впечатления за битката при Ахелой 50 години след нейното провеждане. Дава данни за втората половина на Х век, както и българо-византийските отношения.
60. Кореспонденция на българския владетел с Хиросфакт – в периода 895-896 г., когато Хиросфакт, в ролята си на византийски пратеник е затворен в крепостта “Мундрага”. По този начин Симеон нарочно протака преговорите, за да има възможност да разбие маджарите. В тези документи се съдържат сведеия за териториалното разширение на България към Драч и Солун в първите години на X век.
61. Писмо на патриарх Николай Мистик до цар Симеон – писмото е писано юли-август 914 г. Писмата на Николай Мистик до цар Симеон са от началото на десети век – 163 писма, от които 26 са лично до царя. В тях се съдържа информация за българо-византийските отношения от този период.
62. Сведения за управлението на Симеон дават още Лъв Граматик, Лъв Дякон, Продължителя на Теофан Изповедник, както и Българска кратка хроника на Иван Александър която допълва Манасиевата Хроника.
63. Писмо на византийския император Роман Лакапин до цар Симеон- дава информация за опустошителността на войните между България и Византия.
64. Михаил Сирийски – автор на “Хроника”, даваща сведения за българо-византийските войни
65. Луидпранд – епископ на Кремона, който през втората половина на десети век е пратеник в Константинопол. В своите отчети споменава за ученолюбието на Симеон и факта, че византийците го наричат “полуелин”, както и за въстанието край Солун през 926 г., дава сведения за българовизантийските отношения при цар Симеон
66. Български апокрифен летопис от IX век – дава информация за строежа на Преслав от цар Симеон продължил 28 години.
67. Йоан Екзарх – изтъкнат книжовник от времето на цар Симеон, написал “Шестоднев”, описал царския дворец в Преслав.
68. Константин Преславски – автор на “Учително евангелие”, което представлява първият систематизиран проповеднически сборник, известен още като “Азбучна молитва” и “Проглас към Евангелието”. Той се явява основоположник на българската църковна поезия.
69. Похвали за цар Симеон – от неизвестен български книжовник от началото на десети век. Поместени са в началото на Първия Симеонов сборник и на сборника “Злотоструй”. Дават информация за Симеоновия книжовен кръг в Преслав
70. Първи и Втори Симеонов сборник – съдържат творби с различно съдържание, свидетелстващи за литературните интереси на Преславския културен кръг.
71. Пространно житие на св. Климент Охридски – дава данни за духовно-просветната дейност в края на IX и началото на X век.
72. Житие на св. Наум – дава информация за дейността на Наум и Климент след идването им в България.
73. За буквите от Черноризец Храбър – Черноризец Храбър е бил писател от кръга на цар Симеон. „За буквите” е единственото му произведение, запазено в повече от 70 преписа във всички славянски страни. Такива разкази отразяват културните събития, разкриват ролята на владетеля Обозначена е годината на създаване на славянската писменост – 855 г.
74. Когато човек изпитва удоволствие – текстът е от съчинението на Йоан Екзарх Небеса. Йоан Екзарх е бил е един от най-изявените писатели на Златния век.
75. „Чудото на св. Георги с българина” – старобългарски разказ, писан през Х век- дава сведения за маджарските набези в периода 895-896 г.
76. Слово за змията – откъс от съчинението физиолог, преведено от гръцки на български език през Х-Х І век.
77. Междуособици в България в първите години от управлението на цар Петър – текст от византийската хронография чийто автор е анонимен и е наричан условно „продължител на Теофан”. Хрониката на продължителя на Теофан – съдържа информация за договора между България и Византия от 927 г., за бунтовете на Симеоновите синове и за маджарските нашествия в българските земи.
78. Унгарски нападения в българските и византийски земи – „Хронография” на „продължител на Теофан”
79. Поява и същност на богомилството – „Беседа против богомилите” на българския писател от Х век презвитер Козма.
80. Срещата на цар Петър със св. Иван Рилски – народно житие на св. Иван Рилски писано през ХІІ век.
81. Разваляне на българо-византийските отношения – „История” на византийския писател от Х век Лъв Дякон. В съчинението са описани събития в годините между 959 и 989 г. в която дава информация за избухналата през 927 г. война между Византия и България, за походите на киевския княз Светослав срещу България, за превземането на източна България от Византия и за битката в Ихтиманския проход от 986 г.
82. Походите на киевския княз Светослав в българските земи – „Повесть Временных лет”, руски летописен свод.
83. Разваляне отношенията между руси и византийци – „Хроника на Скилица – Кедрин”
84. Византийския император Йоан Цимисхий превзема българската столица Преслав – „История” на византийския писател от Х век Лъв дякон.
85. Начало на овсободителното движение в западните и югозападни български земи – Хроника на Скилица Кедрин.
86. Войските на цар Самуил разбиват византийците в прохода Траянови врата 986 г. – История на Лъв дякон, който лично участвал в сражението.
87. Надпис на цар Самуил от 993 г. – Каменен надпис открит в с. Герман край Преспанското езеро. Поставен е на църква, построена от цар Самуил през 992 г. Съдържа биографични сведения
88. Яхия Антиохийски – арабски историк, автор на “Летопис”, в който се поместват сведения за качването на престола на цар Самуил на 12 септември 997 г.
89. Византийската офанзива срещу българските земи в началото на ХІ век – Хроника на Скилица – Кедрин.
90. Поражение на българите при планината Беласица и смъртта на цар Самуил – Хроника на Скилица – Кедрин.
91. Йоан Скилица – автор на “История”, в която са поместени подробни сведения за:
• Общите дейности на българи и руси срещу Византия.
• За западната българска държава и освобождението на Североизточна България.
• За разгрома на византийската армия през 986 г.
• За поражението на Самуил при р. Сперхей през 996 г.
• За битката при Беласица.
• За обсадата и падането на Перник през 1016 г.
92. Каменен надпис на цар Иван Владислав издълбан по повод възстановяване на Битолската крепост от 1015г. дава информация за родословието на владетеля, за битката при Ихтиманския проход от 986 г. и за смъртт на цар Самуил след битката при с. Ключ от 1014 г.
93. Йоан Зонара – автор е на “Кратка история”, в която са описани събитията до 1118 г. Помества информация за отношенията между България и Византия в началото на XI век.
94. Краят на българската държава през погледа на арменски историк – „Повествование” от от Аристакес Ластиверци писано между 1072 и 1087 г.

Българските земи под византийска власт 1018 – 1185 г.
1. Грамоти на император Василий ІІ до Охридската архиепископия 1119-1025 г. Отразяват състоянието на едрото владение, запазено е нейното значение като архиепископия. Тези грамоти дават сведения за социалната структура, промените в поземлените отношения в България, отразява процеса свързан със създаването на феодални отношения в България.
2. Актове на Охридската архиепископия 1215-1230 г. разкриват развитиието на обществените отношения в Българския югозапад, прилагането на локалното право, бита на българите в Македония, състоянието на отделни семейства.
3. Нападение на печенеги южно от р. Дунав – Хрониката на Скилица – Кедрин
4. Потушаване на въстанието на Петър Делян от 1040 – Хроника на Скилица – Кедрин
5. Заселване на узи в българските земи 1064 г. – Хроника на Скилица – Кедрин
6. Кръстоносниците – нормани от Южна Италия преминават през Македония през 1096 г. – „Йерусалимска история на Роберт монах” в която той описва събитията по време на първия кръстоносен поход.
7. Инцидент с немските кръстоносци край Пловдив през 1147 г. – Хроника на монаха Одон от Дьои, историк на ІІ кръстоносен поход.
8. Нападение на куманите в българските земи през 1154 г. – от византийския писател Никита Хoниат 1150-1210 г., който обхваща периода от 1118 – до 1206 г.
9. Спогодбен акт от времето на византийската власт – написано в Евангелие, съхланявано във Ватиканската библиотека.
10. Българската история от VІІ век през погледа на анонимен книжовник от ХІ век
11. Житието на св. Гаврил Лесновски – от проложното му житие запазено в препис от ХІV век; Гаврил Лесновски се позвизава в Северна Македония.
12. Житие на св. Прохор Пшински – живял през ХІ век по горното течение на р. Пшиния в Македония.
13. Житие на св. Йоаким Осоговски – основал така наречения Осоговски манастир живял през ХІ-ХІІ век.
14. Апокалиптична книжнина еквивалент на есхатологичните пророчества- Видение Данаилово, Видение Исаево, Тълкувание Давидово
15. Михаил Псел - ХІ век, свързан с владелския двор, бил е назначен за секретар на император Михаил, неговата „Хронография” обхваща събитията от последната четвърт на Х век до средата на ХІ век., дава данни за промените, които настъпват при българите под паданеното им под византийска власт.
16. Столетие на византийската история” – Михаил Псел, дава сведения за въстанието на Петър Делян, дейността на българските комитопули.
17. Михаил Аталиат – неговата история дава сведения за положението на българите през първото столетие на византийската власт, за бунта в Месембрия и Средец.
18. „Алексиада” – Ана Комнина, посветено на баща й Алексий І Комнин, като самата тя е внучка на Иван Владислав. Съчинението й дава сведения за кръстоносните походи в България, действията срещу печенегите, куманите, борбата срещу ересите, както и данни за български градове.
19. Йоан Зонара – ипълнявал е висша служба, след което се замонашва. Неговата хроника до началото на ХІІ век Основен извор за някои събития от ранната българска история, времето на Тервел, промяната на статута на българските земи в началото на ХІІ век, дава сведения за богомилите и павликяните. Тази хроника е преведена от българите.

Извори за Второ българско царство 1185-1396 г.
1. Избухване и ход на въстанието на братята Петър и Асен – Никита Хониат, неговото историчесо съчинение обхваща събитията между 1113 и 1211 г. Една от особеностите на текста на Никита Хониат е че в него българите се наричали обикновено „власи”. Неговата история разказва за въстанието на Петър и Асен, за отношенията между Б-я и В-я след освобождението, управлението на Калоян и отношението му с латинската империя.
2. Българският цар Петър търси признание от кръстоносците на ІІІ-ия кръстоносен поход – анонимна „История на кръстоносците”. В него става въпрос за контакти на българския цар Петър и водачът на кръстоносния поход немският император Барбароса.
3. Исторя на третия кръстоносен поход от Петър Тудебод
4. Вилхелм Тирски дава свдения за преговорите на българите с кръстоносците
5. Външна политика на възстановената българска държава – „ История на Никина Хониат”.
6. Убийството на царете Асен и Петър и възцаряването на цар Калоян – „История” на Никита Хониат.
7. Кореспонденцията на папа Инокентий ІІІ и цар Калоян – първото писмо на папата е написано в края на 1199. С него започва усилена кореспонденция между българския владетел и папата, която продължава няколко години. В резултат на която е сключена църковна уния. Отговорът на Калоян от 1202 г. Писмата дават сведения за исканията на Калоян както и за административното устроиство на възобновената България.
8. Сражението при Одрин на 14 април 1205 г. – Хроника на Жофрoа дьо Вилардуен „Завладяването на Цариград”, участник в ІV-ия кръстоносен поход.
9. Българи, ромеи и латинци след битката при Одрин - „История” на Никита Хониат.
10. Цар Калоян си прикачва прозвището ромеоубиец – „История” на византийския писател Георги Акрополит /1217-1282г./ В нея той разказва за събитията преди всички от т.н. „Никейски период от история на Византия”, дава много сведения и за българите.Неговата история е от основните извори за ІІ-рата Българска държава, за болярските междуособици. Има наблюдения върху управлението на Калоян, Борил, Иван Асен ІІ и неговите наследници, изпълнявал е важни дипломатически мисии и е посещавал България по времето на Константин Тих.
11. Гибелта на цар Каляон при обсадата на Солун – Чудена на св. Димитър Солунски.
12. Деспот Алекси Слав се обявява за независим в Родопите и Мелнишко – „История” на Георги Акрополит.
13. Деспот Слав издава Сигилий за манастир в Мелник 1220 г. – грамотата се съхранява в архивите на „Ватопед” и е написана на гръцки език.
14. Съдбата на синовете на цар. Иван Асен І – „История” на Георги Акрополит.
15. Латинците разбиват войската на цар Борил край Пловдив 1208 тг. – Хроника на френския писател Анри дьо Валансиен.
16. Латинският император Хенрих се жени за дъщеря на цар Борил – „Превземането на Константинопол” съчинение на Роберт дьо Клари.
17. Богомилството при управлението на цар Борил – „Синодикт на цар Борил” отразява решенията на църковния събор в Търново от 1211 г.
18. Цар Иван Асен ІІ се жени за дъщерята на унгарския крал – писмо на унгарския крал Андрей ІІ до папа Хонорий ІІІ.
19. Битката при Клокотница 1230 г.- „История” на Георги Акрополит.
20. Надпис на цар Иван Асен ІІ в църквата св. 40 мъченици в Търново – надписът е издълбан на една от каменните колони на църквата по повод поведата при Клокотница.
21. Грамота на цар Иван Асен ІІ за Светогорския манастир „Ватопед” издадена след битката при Клокотница.
22. Дубровнишка грамота на цар Иван Асен ІІ – издадена след битката при Клокотница.
23. Българо-епирски и българо-никейски отношения след битката при Клокотница. – „История” на Георги Акрополит.
24.Сведения за Иван Асен II дават още Марино Сануто в неговата хроника и Житието на св. Петка
25. Църковна политика на цар Иван Асен ІІ – Атоно-ватопедско сказание , съставено от анонимен монах в края на ХІІІ век
26.Хроника на Алберик – сведения за Иван Асен II, отношенията му с латинците , както и за неговата смърт.
27. Андей Гандело- българолатински взаимоотношения при цар Иван Асен ІІ
28. Българо-никейски отношения до средата на ХІІІ век – „История” на Георги Акрополит”.
29. Договор на цар Михаил II Асен с Дубровник от 1253г.
30. България плаща данък на татарската „Златна орда” – сведението се отнася за 1253 и е от францисканския монах Вилхелм Рубрук.
31. Ктиторски надпис на Боянската църква
32. Приписка в т.н. Търновско евангелие
33.Виргинска грамота на Константин Тих Асен от 1257г.
34. Начало на селското въстание в България от съчинението на византийския историк и държавен деец Георги Пахимер /1242 – 1310 г./ Роден в Никея, дава данни, основен извор за събитията в България през втората половина на ХІІІ век.
35. Въстанието на Ивайло – „Ромейска история” на византийския учен историк и богослов Никифор Григора /ХІІІ век- 1357 г./.Допълва данните на ПАхимер за ХІІІ век, но и дава данни за българо-византийските отношения при цар Иван Александър и за началото на османските нашествия в българските земи.
36. Приписка в т.н. Свърлижко евангелие – това е единственият писмен извор в който споменава истинското име на водача на селското въстание в България.
37. Българо-татарски отношения - от историческия труд на Георги Пахимер.
38. Българският цар Теодор Светослав сключва мир с Византия 1308 г. - от историческия труд на Георги Пахимер.
39. Анонимно описание на България от 1308 г. направен от неизвестен монах доминиканец.
40. България при управлението на цaр Георги ІІ Тертер – от историческия труд на византийския император и писател Йоан Кантакузин /края на ХІІІ век – 1383 г./ Виден византийски държавник пише история в три тома за ХІV век, дава данни за българо-визнатийските отношения при Тертер, Шишман, Иван Александър и неговата политика срещу турците. Историята на Момчил като самостоятелен владетел в Добруджа.
41. Българо-византийски отношения при цар Михаил ІІІ Шишман - от историческия труд на византийския император и писател Йоан Кантакузин /края на ХІІІ век – 1383 г./
42. Византийският император призовава цар Михаил ІІІ Шишман на двубой - Йоан Кантакузин
43. Византийският писател, учен и богослов Никифор Григора се среща с българската среща в околностите на град Струмица - „Ромейска история” на Никифор Григора
44. Битката при Велбъжд 1330 г. - Йоан Кантакузин
45. Цар Иван Александър се възкачва на престола - Йоан Кантакузин
46. Надгробен надпис на кесаря Хрельо владетел на Североизточна Македония през 30-40 те години на ХІV век
47. Родопският владетел Момчил - Йоан Кантакузин
48. Грамота на цар Иван Александър в полза на българския манастир „Зограф” в Света Гора от 1342г.
49.Мрачката грамота на цар Иван Александър от 1 декември 1347г.
50. Цар Иван Александър сключва договор с Венеция – договорът е сключен през 1347г. и се съхранява във Венецианския архив.
51. Първи значителни турски нападения в пределите на българската държава около 1348-1349г.
52. Писмо-грамота на цар Иван Александър до венецианския дож от 1353г. – писмото-грамота се съхранява във Венецианския архив
53. Универсална хроника на Констанин Манаси Тази хроника допълва информацията за българските събития, вътре в нея има съчинения за Троянската война, развива идеята за Търново като нов Цариград по времето на Иван Александър.В нея е вписана Българска кратка хроника.
54. Последната война между България и Византия през 1364г. - Йоан Кантакузин
55. Унгарския крал Людовик Велики напада и завладява Видинското царство 1365 г. – Хроника на унгарския дворцов историк Йоан Кюкюлей
56. Графът На савоя Амадей VІ напада и завладява българското черноморие 1366-1367 г. – Савойска хроника писана през ХV век от Йохан Сервион.
57. Осамнското нашествие на Балканския полуостров – анонимна хроника съставеа в началото на ХV век. Тя описва събитията в периода 1296-1417 г. въпреки някои хронологически неточности хорниката е ценен извор за осамнското нашествие.
58. Битката при Черномен на 26 октомври 1371 г. – приписка към книга направен от Светогорския монах Исай в края на 1371 г.
59. Рилската грамота на цар Иван Шишман от 1378 г.
60.Витошка грамота на цар Иван Шишман от 1382г.
61. Грамота на Видинския цар Иван Страцимир за гр. Брашов.
62. Славословие за български боляри и владетели – словословията са добавени през ХІІІ-ХІV век към Синодика на цар Борил
63. Османските турци завладяват Търново – „Похвално слово за Ефтимий от Григорий Цамблак”.
64. Съдбата на Търново и неговите жители след завладяването – „Похвално слово за св. Филотея” на Видинския митрополит Йоасаф Бдински.


Исторически произведения от български произход
- Оригинални творби
- Преписи

Класификация на изворите:
1. По произход и език
- латински
- гръцки
- източни (арабски, осамнски)
2. По тип
- произведения на историколитературната традиция – наративни
- документи от канцеларията от частни лица

Има два основни вида исторически съчинения
- хроники
- истории
Разликата между история и хроника:
- историите отразяват миналото като за долна граница взимат времето на бащата или дядото на автора, а горната граница до времето в което живее автора. Истории се пишат и посвещават на отделни династии
- При хрониките на Византия те са универсални /отразяват световната история/ отразяват времето от сътворението на света до времето на автора. Обикновено те се характеризират с почетивен стил и са предназначени за по-широка аудитория. Авторите могат да бъдат светски лица, които накрая се замонашват. Имат дидактическа ерудиция и служат за утварждаване на християнския морал.
- И двата вида исторически съчениения дават значителна информация за българското средновековие.

Латинските и другите западни извори - тяхната основна функция е да контролира информацията, която ни се предлага във византийските извори, но също така предлагат информация, която не се среща в тях. Изворите от пазаден произход се засилва когато България има отношения с католическата църква или други западни държави.