Лекции по История

I. Развитие на географската наука в първобитнообщинния строй.

Още в дълбока древност народите,намиращи се в най-ранната епоха на своето обществено-икономическо развитие са притежавали елементарни географски познания.Познавали са добре орографията и хидрографията на обитаваните земи.Познавали са животните и растенията,теченията и ветровете,изчертавали са първите примитивни карти.Географските познания на първобитните народи не са имали научен характер.От запазените писмени паметници,най-старите,от които датират от преди 3000г. пр. н.е. става ясно,че много преди това европейските източни народи са притежавали богати географски познания за Азия,Африка и Средиземно море.
Едни от тях са египтяните,които обитавали земите по долното течение на р.Нил.Около 3000г. пр. н.е. в пределите на Египет се включват Либийската и Нубийската пустини,както и Синайския п-в.
Започнало проникване по горното течение на р.Нил – 2500г. пр. н.е..Египтяните достигнали източните брегове на Средиземно море и опознали Ливон.Тогава са осъществени по-далечни плавания покрай бреговете на Червено море до п-в Сомалия.Едно от тях е ръководено от Хану в 2750г. пр. н.е..
Египтяните са имали добри географски познания за долината на р.Нил без най-горното й течение,както и за съседните й земи.По-късно Херодот съставя точно описание на пътя по течението на р.Нил до Асман -Сиена,въз основа на достоверните разкази,които египтяните са могли да направят,тъй като са познавали добре.
Друг източен народ са финикийците.Те обитавали тясна ивица земя по източното крайбрежие на Средиземно море и се намирали под политическо и културно влияние на съседните големи и силни държави Египет и Вавилон.За тях Финикия е играела важна посредническа роля.По-късно поради нарастване моща на държавата те започнали да се нуждаят от ресурси,което довело до разширяване на презморската търговия,до предприемане на по-далечни плавания и създаване на крайбрежни посреднически колонии и търговски бази.Чрез своята посредническа търговия финикийците пренасяли от изток към запад голямата култура на източните народи.Финикийците познавали цялото средиземноморско крайбрежие на Азия и Африка,южното крайбрежие на Балканския,Иберийския и Апенинския п-в,както и почти всички средиземноморски острови.Те основали редица градове,но предприемали и по-далечни пътувания.Около 1200г. пр. н.е.,финикийците преминали Херкулесовите стълбове и основали свои колонии – Падир и Тингиз.Тук те се срещнали с народи от Западна Европа,обменяли стоки,разширявали географските си познания.Предполага се,че са пътували на север по западното атлантическо крайбрежие като са достигнали Британските о-ви и Северно море,а на юг до Канарските о-ви и островите Мадейра.Финикийците са познавали крайбрежието на Червено море.Навлизали са в Персийския залив и се предполага,че са достигнали до Индия.През 600 г. пр. н.е. са извършили плаване по бреговете на Африка,започвайки от Червено море и връщайки се през Гибралтарския проход.В 470г. пр. н.е. Ханон от финикийската колония Картаген организира експедиция в Африка.Основава 6 градове-колонии и достига до Камерун.
Всичко това показва,че измежду древните народи от Близкия изток,финикийците са имали най-широк географски кръгозор и най-големи познания.
Китайската държава възниква 1500г. пр. н.е. като първоначално обхваща земите около р.Хуанхъ.Постепенно чрез военна сила се разширява територията до степите и пустините на север и до п-в Индокитай.Особени успехи в това отношение китайската държава постига по време на династията Чжоу от XIIв. до VIIIв. пр. н.е..За по-лесно управление страната е разделена на административни области.За нейното по-пълно стопанско и географско опознаване били натоварени специални чиновници,които имали за задача да изготвят доклади за отделните области във връзка с данъците на населението.До наши дни е запазен документ до VIIIв. пр. н.е.,където се прави описание на Китай – разделена на 9 административни области.В този документ се дават сведения за орографията и хидрографията,а също така и за данъците,съобразно плодородието на земята.
В продължение на няколко века преди новата ера китайците се предвижвали на изток в Източнокитайската равнина като стигали до Тихия океан.Плавайки в Жълто море те открили п-в Шандун,Ляодун и Корея.Преминавайки през Корейския проток достигат до Япония.
В южно направление китайците откриват о-в Тайван,п-в Индокитай,о-в Хайнан и през IIв. пр. Хр. завладяват Виетнам.
В западна посока достигат до склона на Тибетското плато.Малко познати са били земите,разположени на север от Китайската равнина.От там са били нападнати от северните номадски племена.За да се защитят изграждат Великата китайска стена (от Жълто море на изток до пл.Тян шан на запад).
Особено опасни са били нападенията на хуните през Xв. като императора изпраща 1000 души,предвождани от Чжан Цян,който имал за задача да влезе в съюз.С изпълнението на задачата,неговото пътуване имало изключителни заслуги за географските познания на китайците.Пътуването му траело 13 години от 138г. до 126г. пр. н.е..
За първи път се достигнало до западните територии,които били непознати за Китай.Пътуването на Чжан Цян започва от пл.Тян шан до ез.Исък Кул на юг,а оттам до Ферганската долина,пресича р.Самарканд,на север към пл.Памир и се отправя обратно към Китай,преминавайки Арехейската долина и трите града – Кащар,Хутан,Аркиния.Преминавайки от оазис през оазис той достига пустинята Такламакан и през ез.Обнор се връща в Китай (15 000 км маршрут).
Приноса на Чжан Цян се състои в това,че той е първият китаец,който дава сведения за степите и пустините в Централна Азия.Той пръв открива път на запад и предполага,че чрез южния път може да се стигне до Индия.Това пътуване има големи икономически последствия.
Пътят на коприната започва от Лонжау през Самарканд до Багдат и до Средиземно море.През пътя се установяват керванни търговски връзки между Китай и Средна и Западна Азия.По-късно по оказаните маршрути били прокарани два важни пътя:
-Западният път – заобикаля Тибет и се спуска по долината на р.Инд,води до Северозападна Индия.
-Източният път – преминава по долината на р.Яндзъ,по долината на р.Иравади през Индокитай достига до Североизточна Индия.
Предвижването в западна и южна посока било прекратено за около два века предвид избухналите селски въстания в Iв. и IIв. пр. н.е. срещу земеделците.