Лекции по История

Старобългарски извори

1.Най-ранното и съвременно на събитията сведение за участието на българите в отразяването на арабската обсада на Цариград изобщо се съдържа във фрагментарно запазения първобългарски надпис на гръцки език към релефа на Мадарския конник.
2. Сведението, което се съдържа в „Българска апокрифна летопис” (XI, в.), е кратко и до известна степен мъгляво.
3. Събитията между Византия и Арабия е отразено и в старобългарските преводи на някои византийски хроники — на Георги Амартола, преведена през X в., и на Симеон Метафраст и Логотет (X в.) и Йоан Зонара, преведени през XIV в.
Изобилието на сведения се съпътствува и от наличието на известна противоречивост между тях, която е обусловена от две неща главно: 1) от източника на информация за отделните автори и 2) от заетата от тях позиция по отношение на ролята на отделните политически сили в събитието. Първостепенно значение за възстановяване на хода на събитията имат сведенията на византийските хронисти Теофан Изповедник и патриарх Никифор, „Аноним на Гуе”, анонимните сирийски хроники от 819 и 846 г. и Михаил Сирийски. Сведенията на останалите, използувани по-горе извори, в повечето случаи само регистрират участието на българите; някои от тях могат да бъдат използувани по-скоро за закръгляне и детайлиране на представите.