Лекции по История

Епиграфия

Епиграфията заема важно място в ислямското изкуство, обясняващо се с декоративния характер на самата арабска писменост (орнаменталната куфика или калиграфския курсив), както и с религиозната стойност на писаното слово. В замяна на това пълният релеф (скулптурата) е рядкост. Няма истина в често повтаряното твърдение, че творбите, ползващи за модел живи хора, са били стриктно забранени от Исляма: ако един хадис осъжда „образотворците” с „божествена присъда, която ще изиска от тях невъзможната задача да съживят творбите си”, малцината теолози, които в желанието си да предотвратят всякакъв път назад към идолопоклонничеството правят опит да забранят човешките изображения, не намират последователи и в действителност те често се откриват в източните провинции (персийски, турски, моголски миниатюри). Тенденцията към стилизация обаче ощетява скулптурата, като дава превес на линеарната орнаменталност и създава изящната формула на арабеската, заемаща благодарение на оригиналността си съществено място в историята на изкуството.
В цялото си исторически и географски обусловено разнообразие, надхвърлящо обединяващата го абстрактна концепция, това изкуство, което дължи същинската си ед-нородност единствено и само на Исляма, заслужава да стои като венец над импозантната сграда на мюсюлманската култура, която независимо от разнопосочните тенденции в нея също е единен феномен.
От този момент натам Ислямът престава да ни изглежда само една религия, нито дори модел на общност, а по-скоро гръбнакът на една цивилизация, чиито разнообразни религиозни, интелектуални и културни проявления изпълва с живот, или най-малкото поне предопределя. От XVI век обаче, тази цивилизация изгубва своя блясък, за да потъне по време на турското господство в дълбока летаргия, от която ще се събуди едва в модерната епоха.