Лекции по История

Византийски извори

По своя местопроизход тези извори могат да бъдат класифицирани в 4 основни групи: I. Византийски; II. Западноевропейски (латински); III. Източни (арабски и сирийски); IV. Старобългарски. Количеството и качеството на информацията в различните извори имат различна стойност; тя се определя не само от близостта на даден автор до времето на събитието, но и от позицията, която той е заел спрямо воюващите страни, и от източниците на неговата ин-формация.
1.Един от най-ранните паметници е църковното слово „Химн Акатист”, съставено в началото на IX в.
2.„Синаксар на Цариградската църква” (той е бил окончателно редактиран през X в., обаче в него са били използувани редица текстове, съставени в по-ранна епоха.
3.Сходни със сведенията на „Синаксар на Цариградската църква” са данните, съдържащи се в един византийски анонимен исторически разказ, който е съставен през първата половина на IX в.: „Те (арабите), като нападнали българите, двадесет хиляди сарацини били убити от тях, а останалите, като побягнали, с позор се върнали обратно”
4.Византийският хронист Теофан Изповедник (края на VIII — началото на IX в.) доста подробно описва арабско-византийските отношения презVІІ- VІІІ век. Неговата „Хронография” може да бъде смятана за най-пълния, цялостен и достоверен източник.Неговите сведения не се покриват с тези от „Химн Акатист” и „Синаксар на Цариградската църква” в нито едно отношение, което говори за известно различие в ползваните извори.
5.Патриарх Никифор (806—815 г.) е отбелязал само между другото своя „Бревинарий”, че византийският император Лъв III изпратил в „земята на българите” патриций Сисиний с прозвище Рендакий, „за да получи от тях помощ срещу сарацините” Той не известил в по-нататъшния си разказ обаче нищо относно българския принос в разгрома на арабите. Неговото сведение спомага за изясняване на причините за вплитането на българите във византийско-арабския конфликт.
6.По-късните византийски хронисти в повечето случаи следват дословно или префразирано сведението на Теофан Изповедник — например Георги Монах (първата половина на IX в.), Георги Кедрин (XI — XII в.), Йоан Зонара (XII в.), а съвсем рядко - сведенията на „Химн Акатист” в комбинация с Теофановия разказ, както това може да се забележи в съответното повествувание на Лъв Гра-матик (X — XI в.). „Хронография” се е ползвала сред византийските книжовници на редица от които той е бил своего рода учител в летописанието.
7. Други хронисти от, които се черпят сведения са Йоан Мос, който е византийски агиограф от VІІ век-„Лимонарь”, Теофилакт Симокат- византийскии историк от VІІ век, Йоан Антиохийски-византийски хронист от VІІ век, монах Георгий Амартол-ІХ век ,византийски хронист, както и Георгий Синкел, също византийски хронист.