Лекции по История

Литература

От всички използвани в мюсюлманския свят езици през класическата епоха, арабският и персийският притежават най-съвършени изразни възможности и създават едни от най-големите произведения на ислямската цивилизация. Все пак арабският като език на завоевателите и най-вече като „литургичен” език винаги запазва водещата си роля. Една от характерните черти на литературната продукция е същественото място, заемано от ерудицията, която изцяло произлиза от кораничните науки и винаги е свързана с арабския език. Отначало филологията и историята възникват като помощни клонове на екзегезата или на „науката за традициите”. Първата се развива в Басра от Халил и Сибауаих (VIII век), в Ал-Куфа от Ал-Кисаи (умрял 865 г.) и в Багдад от Ибн Котаиба (умрял 889 г.), като първоначално целта й е да изучи езика на Корана и да премахне граматическите неясноти, срещащи се в него, а впоследствие, ползвайки изглежда методите, наследени от гърците, се насочва към цялостна систематизация на езика и лексикографски из следвания.