Лекции по История

1. Предисловие

Ислямската религия навлиза в българските земи с Османското нашествие, но не бива да забравяме, че българи и византийци в края на VІІ и началото на VІІІ век имат близък контакт с арабите и тяхната религия, култура и идеология много преди ХІV век. И днес тази универсална, монотеистична религия се изповядва както от българските граждани, така и от граждани с различна етническа принадлежност.Но моята цел в този труд не е да ви възхвалявам исляма, а да й направя един преглед, с който да покажа, че тя не е толкова по различна от другите религии, а е по- скоро сбор от всички тях, тъй като се появява след тях и прави естествено и заемки.
Отношението към ислямската религия винаги е пораждало противоречиви чувства и настроения както сред българските, така и сред чуждите автори,където в народното творчество ислямът придобива една мрачна символика. Затвърждава редица негативи, които се превръщат в символика на исляма,който се затвърждава в световния мироглед. И всичко това представя ислямската религия като нехуманна деспотична ерес на фона на православието.
В годините след Втората световна война изследването на ислямската религия е подчинено на марксиския прочит и подход към религиите.
Марксиските постулати се възприемат сляпо и аксиоматично, а сложното многообразие и комплексност на ислямската религия се игнорират. Днес идеите на Маркс и Енгелс са анахронизъм. Формиран през ХІХ век, те съвпадат с разцвета на европейските ориенталистически школи, чието забележително постижение от това време е възстановяването на културното
наследство на ислямската цивилизация с изваждането й на прашните ръкописи на яве.
По-късно през ХХ век е възстановен голям обем от исторически и теологически/религиозен текстови материал, най-ранният от които е датиран от края на VІІІ и ІХ век. Същевременно развитието на социологията, антропологията и изследванията на религията предоставят методическата база, на основата на която европейските ориенталисти и ислямисти развиват своите анализи и версии за същността на аспектите на тази религия и култура.
Редица европейски изследователи осъзнават относителността на своите заключения, те отчитат собствената си подсъзнателна предубеденост към исляма, както и трудното балансиране между две сфери на познанието, в които допирните точки са твърде малко- обществените науки и теологията.
Интересът ми към древна Арабия и в частност към исляма не е породен от някаква религиозност, а от чувството към непознатото, към другото, към различното.
Мнозина ориенталисти са правили опити да разкрият истинската история на исляма, да разберат с какво тя е толкова различна за нас.И често, за да открият отговора са опирали до контактите между Византия и арабите, както например А.А.Васильев с неговият труд „Византия и арабы” от 1900г.,който е един от основоположниците на тази тематика.
Тъй като ислямът като религия се е появила последна, тя се явява един приемник на християнството и юдейството. Ислямът взаимства от тях и изработва една монотеистична религия, с множество правила, които ние трудно възприемаме.
Периодът VІІ-VІІІ век за Византия и арабите представлява един двубой за надмощие, за територии и за влияние. Това е големият конфликт, в който Византия не веднъж е била заплашвана от арабите.Това е времето, в което Константинопол губи източните си провинции-Сирия, Ирак, Египет.Този двубой за надмощие достигнал до неколкократни обсади на Константинопол, но безуспешни. И все пак трябва да отбележим, че Византия се явява естествена преграда пред нахлуването на арабите в Европа, което не малко изследователи споменават.
Изследванията върху отношенията между Византия и арабите са поставени още през ХVІІІ-ХІХ век, та чак до наши дни. Върху тях са работили датският езиковед Томсен, А.А.Васильев, Ф.И.Успенский-„История Византииской империи”. За тях можем да кажем, че те са основоположниците на тази тематика и всеки историк и изследовател след тях ги използва като настолна книга, и само добавят нещо ново към познанията за отношенията между Византия и Арабия. Не бива да забравяме , че тук са работили представители от различни школи-немската, руската, френската, английската, който в хода на моята работа ще бъдат показани. Тук се влючват имена като Георгий Острогорски-„История на Византийскта държава”, Дж.Дж.Саундърс-„История на средновековният ислям”, Дж. Шахт-„Ислямското наследство”, Е.Ащор-„Обществена и стопанска история през средновековието”, Р.Палм-„Знамената на Пророка”,А.Мюлер-„История на исляма” и много други изследователи.
За жалост нашата затвореност и подозрителност към чуждите култури и цивилизации ни дава едно слабо познание за света около нас. Тази тенденция, явяваща се като естествен щит за национално оцеляване в миналото, води в настоящето до изкривени представи и предразсъдъци.
Друг феномен от световен мащаб налагащ опознаването на ислямската религия, е радикализирането на политическия ислям и тенденциите към религиозен фундаментализъм в близки или по-далечни държави с преобладаващо мюсюлманско население.
В този контекст моя опит е по-скоро чрез историографско изложение на събитията, съпътстващи живота на Мохамед(570-632) и ранното развитие на ислямската религиозна доктрина да опиша част от представите, битуващи в масовото съзнание на ортодоксалните мюсюлмани сунити .
Паралелно с излагането на историческите събития, протекли в Арабия и Византия в края на VІІ и VІІІ век, ще се запознаете и с част от съдържанието на свещената книга за всички мюсюлмани – Корана.
Теологическите въпроси са поставени така, както са възприети в техните основни рамки от ортодоксалната ислямска доктрина, като в противовес са приведени становища на някои европейски ислямисти. Целта ми е не да ви убеждавам или разубеждавам в истинността на едно религиозно учение- една тенденция твърде добре позната ни от близкото минало, а да проследя неговото историческото развитие, да разкрием неговия душевен свят. Основната идея е да се анализира исляма отвътре, а животът на Мохамед да се разглежда не като историческа достоверност, а през призмата на установената и практикувана от мюсюлманите религиозна доктрина и правна система-шариат.