Лекции по История

История

Историята започва скромно с биографии на Пророка (Сира на Ибн Хишам, умрял 834 г.), които заменят старите разкази (Героичните дни) от периода на Джахилия, но постепенно се превръща в светска дисциплина, изучаваща развитието на градовете, династиите, империите и дори на човечеството, като същевременно създава „поколения” традиционалисти, юристи, ерудити и поети. Тя продължава да прибягва до устни източници, следващи верига от гаранти, като по този начин пренася метода на хадиса (История на света от Ат-Табари, умрял 921 г.; История на Багдад от Ал-Хатиб и на Дамаск от Ибн Асакир от XI век). Все пак появяват се и анали, основаващи се на писмени източници и без съмнение дело на ирански книжовници, но тези чисто наративни хроники не търсят причинно-следствените връзки между събитията и винаги представят фактите в хронологичен безпорядък, което е ярко отражение на мюсюлманския оказионализъм. Единствен Ибн Халдун (XIV век) в прочутия „Предговор” на своята История на берберите извежда законите, управляващи цикличната еволюция на обществата, с което поставя основите на ислямската историческа наука. Към нея следва да добавим и онова, което арабите наричат география, и което наред с легендарни разкази или исторически описания съдържа топографски или етнографски сведения. Тази дисциплина добива голям разцвет и носи предимно практически и образователен характер. Първоначално тя се представя под формата на кратки ръководства за административните чиновници, а впоследствие създава сборници, в които са изложени всички знания, необходими за общата култура на един „почтен човек” (Златните ливади на Ал-Масуди, умрял 956 г. и хрониките на Мискауаих).
Усещането за суетата на този свят в съчетание с живата ориенталска чувствителност на фона на местните традиции, ревниво пазещи независимостта си (особено в Иран и Андалусия) - такава ни изглежда мюсюлманската култура в различните й проявления, от чисто религиозния й аспект (науките за Корана и производните от тях, автентичната мистическа мисъл, останала извън литературните влияния) през рафинирания дворцов хуманизъм (светската поезия) до хуманизма на народните приказки.