Лекции по История

9. Икономическо развитие на България от 1919-1929 г.

На Света се разраства икономическа и политическа криза. Октомврийската революция в Русия, революцията в Германия, войнишкото възстание в България.            Настъпват генерални структурни промени. В Световната икономика. САЩ се утвърждава като Световен икономически център. САЩ става основен икономически фактор. Либералната политика и държавната законова рамка дават възможност за небивал икономически ръст.            В България най-тежък е периодът 1920-1924 година – властта на България – Земеделски съюз, под ръководството на Александър Стамболийски е трябвало да овладява драстичен спад в икономиката. Забелязва се бурно развитие на монополизма в бизнеса и сливане на банковия капитал с търговския. Бълканската банка, например, работи с около 15 големи предприятия. Обединяването на банковия капитал с търговския дава възможност да се развиват различни сдружения и картели. Пример за това е Картел на Захарните заводи в България.            Селското стопанство.            Ньойския мирен договор – 200 000 бежанци, 100 000 убити и изчезнали и огромната финансова тежест са предпоставка за икономическия застой и бедността.            Първите стъпки в Селското стопанство в този период са свързани с промяна в земеделската собственост. На първо място е създаването на държавен поземлен фонд. Основният девиз е: „Земята да е на тези, които я обработват”.            1920 г. – Закон за увеличаване на държавните земи.1921 г. – Частна собственост, основана на личен труд без експлоатация.Приема се закон за търговията със зарнени храни и произведенията от тях. Чрез тях се елиминира въздействието на търговския капитал. Саздаден е консорциум за износа на зърнени храни, като печалбите остават за собствениците.1922 г. – утвърждаване на кооперативното начало, с цел да се окрупни дребното земеделие - розодобива, млекодобива.             „Закон за водните синдикати” – обща държавна програма за водите. Правят се копки на 16 язовира, които обаче се зъваршват години по-късно.            Към Софийския университет се откриват 2 нови факултета – Ветеринарен и Агрономически. Отделя се огромно внимание на подготовката на кадри.            Промишления сектор.
            Отделят се средства за развитието му, но няма възможност за крупно развитие без възможността да се вземат банкови заеми отвън.            Свалят правителството на Стамболийски.             Правителството на Цанков отменя Закона за трудовата поземлена собственост.  Продължават да се полагат грижи за селскостапанското производство при Цанков. Правителството му не дава на търговците това, което се полага като цяло.. очартава се пътя за окрупняването на промишлените групировки.             Следващото правителство 1926 г. на Андрей Ляпчев е свързано с преодоляването на кризата в нашата страна, провеждайки последователно принципита на либерализма. Един от факторите за излизане от кризата е „Обществото на народите” (ОН). ОН одобрява план за подпомагане на България, в резултат на което се получават два последователни заема. Първия заем – бежански заем – на базата на този заем сеутвържада тенденцията за увеличаване на обработваемите площи. Втория заем – заем от ОН – през 1928 г. – по-обхватен – стабилизационен заем – предназначен е за цялата икономика, отпуснат е за 40 години.            Правителството на Ляпчев утвърждава Закон за насърчаване на местната промишленост. Излизаме устпешно от кризата и се дава нов старт за развитието на икономиката. Възражда се линч ефект между селскотостопанство и промишленото производство.            Селскотостопанство: Увеличават се лозята и овощните градини.            Промишлеността – развитие на леката промишленост, храни тютюн.            В този период се преодолява окаяното състояние на железопътния транспорт. Внесени са локомотиви. Посроени са около 200 км. ЖП линии.Морският транспорт остава главно в чужди ръце, но българското параходно дружество играе важна роля.Поставя се наччалото на Автомобилния транспорт. Той се развива с огред на световните тенденции и развиващата се пътна инфраструктура.1927 година – се поставя началото и на въздушния транспорт.Вътрешната и външната търговия отговарят на икономичесския потенциал на страната.Във вътрешната търговия – ликвидирана е регулативната намеса на държавата. Расте броят на едноличните търговци и дребните търговски фирми. Появяват се земеделски търговски кооперации. Увеличава се оборота на търговията и расте броя на регистрираните трговци. Забелязва се стабилизиране и уравновесяване на цените.Във външната търговия старата тенденция се запазва. Не настъпват значителни промени. Тенденцията е да се увеличава нейният обем. Външнотърговския баланс е пасивен.В този период от време е най-характерно излизане от маждународна икономическа изолация. Нарастване на частните и държавните банки. Утвърждава се банковия капитал като едни регулативни лостове.Независимо от тежките положения на световната криза и Нойския договор и промяната на политическата конюктура българската икономика се стабилизира и започва възходящото й развитие /1926-12928 г./ до 1929 г., когато започва новата криза.