Лекции по История

8. Човекът в Арабският свят и Византия VІІ-VІІІ век

„Арабският свят оказал огромно влияние върху Византия. Изтокът видимо се е запазил такъв, какъвто е бил в древността. Но промяната се състояла предимно в това, че всред смесицата на римско-елинистичните и азиатски начала от които културата му е изтъкана, азиатците, подхранвани от соковете на родовата си почва, добиват по-голямо надмощие. Засилват се арабските елементи и влиянието им прониква дълбоко в бита, мирогледа и морала на византийското общество, за да се наложат в съдържанието и проявите на неговия публичен живот и държавно устройство. Византия по своята същност се превръща в една източна държава. Повечето от нейните държавни представители, пълководци и духовни водачи по своя произход са от Мала Азия. Азия завладяна някога от Рим с оръжие, сега от своя страна по пътищата на мирно проникване и влияние овладява наследството на победителя, за да го преобрази според своята култура.”(Петър Мутафчиев „Книга за българите”,С., 1987,стр.12)
Двата свята на византийци и араби са два противостоящи, но взаимно свързани свята. Разделят ги две монотеистични религии- християнство и ислям.
И докато християнската религия обединява обществата, чието стопанство е аграрно. Огромна част от хората се препитават от обработката на земята. Главните им характеристики са целенасоченото променяне на природата за нуждите на човека, отседнал начин на живот, усъвършенстване на производствените техники и технологии, календар, в който времето се организира по движението на слънцето. Основната идея, която движи този свят е милосърдието, в името на което се жертва и възкръсва богочовекът Иисус Христос.
То ислямският свят, чието първоначално ядро са бедуините от Арабският полуостров, обединява номадските народи. Битието им е основано на скотовъдното стопанство.Животът им се диктува от непрекъснато движение след стадата, което е и главния фактор в организацията на обществото. Номадите, прехранвайки се главно от своите стада, използват, но не променят природата.Те следват традиционните маршрути, начертани от климата и натрупания опит. Те организират времето си според цикъла на луната. Ислямът, най-късно възникналата монотеистична религия, създадена в VІІ век, включва в ценностната си система идеята за всемирната победа чрез свещената война Газават.
Генералните различия между двете религии и цивилизационните им модели не означават пълно противопоставяне. В техните противоположни характеристики има множество общи елементи, както в исторически, така и в културологичен аспект. Те получават общо наследство, плод на хилядолетна еволюция, независимо, че възникват по различно време. В това наследство важно място заема юдаизмът, първата от монотеистичните религии в тази част на планетата. Една от опорите на християнството в Стария завет, древна еврейска Книга. В Корана, свещената книга на мюсюлманите присъстват всички библейски пророци. Иисус Христос, под името Иса, е признат пророк предходникът на Мохамед. Огромното наследство на древността се вплита в различна степен в близки форми и в двете цивилизации.
Мнозина от европейските хуманисти смятат исляма за ерес, а някои от модерните изследователи, твърдят, че той е арабската ревизия на християнството в неговата несторианска форма.
Отношенията между последователите на тези два свята от 60-те години на VІІ век е дълъг низ от войни и конфликти, които ги разделят, но и ги свързват в общата тъкан на човешката история. Първите мюсюлмани, бедуини от Арабския полуостров, завоюват територии, които десетилетия преди това принадлежат на християните- Сирия, Ирак, Египет са византийски провинции. В Испания, човекът в своето историческо развитие съжителстват между тези два свята, определени от своята религия, като те съжителстват и се конфронтират от края на VІІ до края на ХV век. Мнозина твърдят, че Карл Велики създава Франската империя благодарение на победата на Карл Мартел над мюсюлманите в битката при Поатие в 732г. Други са убедени, че Великите географси открития са резултата от това противопоставяне принудило европейците да търсят нови пътища, които да водят към Индия или Близкия Изток. Между тези големи събития в историята на човечеството се изреждат безчет военни конфликти между християнска Византия и Арабския халифат.
В обсадите и в битките, в пораженията и победите се създават зони, в които християни и мюсюлмани живеят заедно. Някъде както в Египет и Сирия, властта принадлежи на мюсюлманите, които постепенно стават мнозинство, но където и до днес има значителни християнски анклави. Другаде, както в Испания, християнството печели след вековна битка и мюсюлманите напускат тези теории, след като са пренесли античното наследство в християнската култура.
Контактите и конфликтите между двете цивилизации на Арабския свят и Византия, християнството и исляма, са част от политиката, икономиката и културата на тези светове. Те изпълват историята от втората половина на VІІ век и имат важно значение в историческата еволюция на цялото човечество. Те са факторът, който променя политическата карта и съдбата на двата свята. В хода на времето и динамиката на политиката този фактор действа с различна сила и има различно отражение.
Времето и историята обособяват двата свята, светът на Иисус и света на Мохамед. Но не ги разделят. Възниква един обширен регион, в който те съжителстват чрез противопоставяне. Наричат го контактна зона, в която двете световни религии и техните цивилизации са в непрекъснато противодействие и в непрекъснато взаимовлияние. В нея съществува високо напрежение, в което избухват остри конфликти, но и се формират пътищата за съвместното съществуване на човекът от двата свята.