Лекции по История

8. Икономиката на България през войните (1912-1918 г.)

Период, в който вместо да продължи успешно подема след Освобождението, се достига до две национални катастрофи. В този период съществува нагласата за реванш за осъществяване на националните идеали.
България влиза във войните икономически неподготвена. В тези моменти винаги е необходимо държавно регулиране.
В началото на Балканската война се мобилизират 600 000 души. За нуждите на армията се изземва добитъка – реквизира се и това се отразява на сектора животновъдство. Но в рамките на години се набавя отново.
Най-силно се разстройва занаятчийството през периода на Балканската война. Характерно е, че фабричната индустрия продължава да се развива. Не се мобилизират майсторите и индустрията продължава развитието си. И въпреки военните укловия се преодоляват трусовете и се появяват няколко модерни предприятия – Захарните предприятия в Русе.
През този период от време (1912-1915 г.) не настъпват съществени изменения във външнотърговските взаимоотношенията със Западните държави.
По-негативно войната се отразява на вътрешната търговия – намалява потребителското търсене. Инфлацията е поносима – не е много голяма.
Слабо отношение се чувства в банковата система. Но войната оказва влияние върху курса на българския лев. Появява се опастността от срив. БНБ успешно организира противопоставяне на валутата срещу българския лев. БНБ и няколко частни банки се организират в комбиален синдикат, който е насочен срещу спекулата и процеса на спекулация е овладян. Има нужда от пари, търсят се средства чрез печатането на банкноти и така се образува летящ дълг. То предрешава инфлационните процеси у нас.
Първата Национална катастрофа – със сключването на Букурещския мирен договор. 8% от територията на България и 6% от населението вече ги няма. Загиват 50 000 души, 11 000 са осъкатени.
1915 година – спира войната, икономиката се оживява, но България е изправена пред дилемата - да участва или не в Първата световна война.
Наредено е на Правителството да включи България на страната на Германия .
Фирнанд Деклозиер – Деклозиерова сфера. Той е един от най-големите търговци на зърно. Предлага на нашето правителство да изкупи цялата ескпортна стока на два пъти по-високи цени. Сключва се договор, тъй като не е имало избор. Правят се опити да се преустрои икономиката и тя за първи път се преустройва в условията на война.
През 1914 година се въвежда нормиране на цените на хранителните стоки и други предмети от първа необходимост.
През март 1915 г. се приема Закон за обществената предвидливост. Според него трябва да се изгради орган, който да осигурява процес на формиране на цените на забранените за износ стоки. Този орган е съставен от 14 души – Централен комитет. Но тези хора в комитета се възползват от властта си и правителството е принудено разтури този комитет.
През октомври 1915 г. България се включва във войната. Създаден е нов Централен комитет и самия закон е изменен с добавка „обществени грижи”. Новия комитет започва да контролира около 70-80 вида стоки. Направена е относително добра организация. На тази база се развива обхвата на Националния комитет и същият се превръща в част от военния орган . комитета се превръща в дирекция на военния орган.
През 1917-1918 година се приемат закон и разпоредби за семействата на войниците.
На база на тази намеса на държавата се стига до там, че може да се говори за миритализация на икономиката.
На тази база състоянието на отделните отрасли се отразява в голяма степен. Силно е засегнато животновъдството. Голяма част от него се иззема за нуждите на армията, а оскъдната храна става причина за измирането на голям брой животни.
Загуба на около 40% от мъжкото население. Значително намаляват площите, заети със зърнени храни.
Въпреки усилията на Дирекцията за обществени грижи и предвидливост упадъка не може да бъде преустановен. Очертава се цялостен срив в промишленото производство, което е още една причина да се прибегне към милитаризация. Външната и вътрешната търговия са силно разстроени. Търговски обмен осъществяваме с Германия, Турция. Рязко се съкращава обема на вноса и износа в българската търговия. В износа си за страните, на чиято страна воюваме не получаваме стоков еквивалент. В периода на война това е забавено. Изнасяме и в замяна на това получаваме оръжие, но то се бави, идва по-късно.
Нараства дефицита в нашия бюджет. И наред с всички тези негативи характерно е продължаващото и засилващото се развитие в българската промишленост. Основават се нови синдикати на производство на цимент. Производството на захар е привлечено в международни картели. Нараства ролята и значението на финансовия капитал. Възникват нови финансови групировки. По-голяма роля играе капитала с български произход.
В този период – на Първата световна война у нас се заражда държавно-монополистическия капитализъм – срастване на едрия къпитал с държавната власт, което води до нарастване на държавната власт.
Жестоки са последствията от войната. Втора национална катастрофа с Нойския договор. От стопанската система на страната са отнети Западна Тракия. Най-типично български регион е Беломорска Тракия – над 93%. Във войната загиват над 100 хил. души.