Лекции по История

7. Осъществяване на индустриалната революция в България (1900-1912 г.)

Революцията - Тя е един обективен процес на техническа модернизация в социалната и промишлената структура на обществото, водеща до нарастване продуктивността на индустриалния е аграрния сектор, разгръщане на националния вътрешен пазар и увеличаване на импортните възможности.
Бързи темпове на развитие с Два върхови етапа, които съвпадат с европейската конюктура: 1901-1904 г и 1905-1912 г.
Расте броя на индустриалните предприятия и на вложения в тях капитал. Той нараства 8 пъти.
Занаятчийството – обща характеристика: Преустрояват се работилниците, уголемяват се, търсят по-модерна техника.
Селското стопанство – обща характеристика: Техническа трансформация- нова техника. Променя се и мрез по-непосредствените му връзки с промишленото производство. По-ефективните селски стопанства се оптимизират – до 400 декара за Добруджа да притежаваш земя.
Копират от Англия – „ефект на стойността” – дава се приоритет на някои стопански култури. Държавата поддържа производството им. Повишава се продуктивността на селското стопанство: 2-2,5 пъти повече в зърнопроизводството, по-добра техника, повече концентрация.
Очертава се един общ заимосвързан подем на техническите трансформации.
Покровителствена политика на държавата.
Основен отрасъл е селското стопанство. Оформят се 5 категории земеделско стопанство. Първите 3 - 5, 10, 20, 70 дка. Оформя се 4 и 5-та категория: 4 – от 100 до 150 дка – и те са тези, които в този период определят облика. 5 – от 100 до 300, 400 дка. Много по-голяма гама култури, голяма част от които свързани промишленото производство. Значително в този период се стабилизар структурата на селскостопанската икономика.
Индустриална революция – характерно е, че тя изисква да се насочва към по-едро стопанство.
В този период се разгръща земеделското коопериране.
1890 г. – Пирдоп – първата земеделска кооперация.
1907 г. – броят на кооперациите е вече по-голям от 400

Индустриялния сектор – втория сектор, също минава по нов път. Широка мрежа от промишлени предприятия. Укрепнал е външния и вътрешния пазар. Много наши стоки се търсят на вън. Митническите тарифи регулират пазара. В основата на подема стои насърчителната политика на държавата.
1911 г – 345 предприятия са насърчавани от държавата.
28 златни франка на глава от населението.
Подема е значителен. Водеща е леката промишленост . като хранителната е над текстилната промишленост
Основен фактор е чуждестранния капитал – той е предпочитан за инвестиране, но същите да са иновационни – ноу-хау. Всички чуждестранни инвеститори, които инвестират у нас се допускат от държавата само при това условие – да работят с модерна техника, с иновационен подход.
Другия потоп в този сектор е свързан с процеса на концентрация и централизация на капитали.
8 монополисти във барутната, текстилната и пивоварната индустрия.
Изгражда се системата на модерен банков кредит. Играят все по-голяма роля търговските банки с чуждестранен капитал. С това се поставя началото на финансовия капитал и финансовите групировки. Банковия кредитен капитал се превръща в първостепенен фактор за индустриалната революция.
Търговия – сериозни промени.
Българския търговски капитал овладявавътрешния пазар. За първи път се прави диференциация между търговията на едро и дребно. Оформят се стокови борси в големите градове.
Българският експорт е насочен към Турция, Белгия, Германия, Франция. Импорта (вноса) ни е свързан предимно с Австро Унгария, след това с Англия, Германия и Русия.
Най-типичното за този етап е, че развитието на България е с такива темпове, че България не става....
Развитието на търговията се обуславя и от развитието на инфраструктурата – имаме напредък в транспортната мрежа. Строят се междинни отсечки Пловдив-Чирпан, Габрово-Търново. Развиват се и пристанищата във Варна Бургас и Русе. Те стават модерни пристанища. Вече има и български кораби. Поставя се началото и на градския транспорт. 1901 г. – първият трамвай в София, а в Пловдив – първият автобус.