Лекции по История

6. Архивите в Средновековна България

Тясно преплела своята съдба с тази на Византия е била и Средновековна Българска държава.за която се съдържа информация в голям брой източници с разнообразен произход – византийски, италиански, немски, френски, арабски, арменски. Много извори от български характер говорят за различни дела на българските ханове и царе, или за международни договори подписвани от българската държава.
По подобие на византийската империя най-важните документи на средновековнатабългарска държава възниквали като правителствени или дворцови документи. В дворците на българските ханове, князе и царе са се създавали документи предимно с разпоредителна нормативна стойност, като някои от тях основно законодателните са били директно заимствани от Византия или са съставяни под силно византийско влияние. Такъв например е сборника от закони наречен „Закон за съдене на хората”, „НОМОКАНОН” имащ пряко отношение към собствеността в средновековна България или „КРЪМЧАЯ КНИГА”. Голям средновековен сборник от закони е и така наречения - „ЕКЛОГАТА”. Те са въвеждани след приемането на християнството 865г. Всички тези книги са в основата на средновековното българско право и фактически са гарантирали функционирането на средновековната българска администрация.
Изключително популярни документи както по своето предназначение, така и по стила на изложението и по външното си оформление били различните владетелските актове, наричани с гръцкото име ГРАМОТИ. Чрез грамотите са се дарявали стопански и административни привилегии, определяли са се размерите на феодалните владения. Определяли са се размерите на манастирите, имотите, оформяли се различни права за търговия на българи или чужденци в границите на царството. Според своето значение и предназначение грамотите са се оформяли по много тържествен начин, като към тях с шнур се е прикрепвал златен, сребърен или бронзов печат на владетеля.
Така тези с златния печат са се наричали ХРИСОВУЛИ, тези със сребърен печат – АРГИРОВУЛИ, тези с бронзов печат – МОЛИВДОВУЛИ. Специално за хрисовулите в българския език е доста разпространено названието ЗЛАТОПЕЧАТНИК. В низходящ ред били грамотите, които имали обикновено съдържание като заповедите се наричали ОРИЗМО, а обикновените писма – СИГИЛИЙ. Някои от българските владетели имали право да издават собствени грамоти, такъв бил деспот Алексий Слав, Кракра Пернишки. Естествено за да се издават тези грамоти е имало и наличие на канцелария, която да подготвя и изпраща тези грамоти, като много често длъжностите в тази канцелария наподобявали длъжностите във византийската империя.
Днес има данни, че ръководителя на канцеларията в българския двор по време на 2-рото българско царство се е наричал Великият логотет. Едновременно като ръководител на канцеларията той бил и пазител на държавния печат. Той отговарял за съставянето на документите излизащи от българския дворец и за тази цел имал много писари, нотарии и различни други чиновници.
От времето на Борис, Симеон и Петър са запазени оловни печати, с които скрепвали изходящите от двора писма. От времето на цар Симеон има данни за лице с длъжност Хартофилакс. Преди покръстването на българите, официалния език в българския двор е гръцкия а след покръстването българския език е приет за официален в нашата държава. Всичко това налагало да започне едно по-бързо ограмотяване на населението с цел разпространение на говоримия език като официален. От др.страна воденето на активна кореспонденция освен с Византия, а Ватикана или лидерите на свещената Римска империя, налагало в българския двор, в канцеларията да работят и лица, които да имат подготовка да превеждат на съответния език и необходими документи отразяващи дипломатическата дейност на българската държава.
Оригиналните документи в българските архиви от този период не са съхранени. За тях се съди от документите съхранени от различните архиви по света като особено богат на документи е Ватиканският архив, където в регистрите на папската канцелария се съдържа текст на писмата между Борис и папите Николай 1, Адриян 2, Йоан 8, между Калоян и папа Инокентий 3. В оригинал до нас са дошли грамотата дадена от цар Иван Александър на Зографският манастир през 1342 г.
Запазен е и оригинала на царската грамота на манастира св. Никола в село Мраката близо до Радомир. През 1378 г. Цар Иван Шишман дарява на Рилският манастир грамота от която стават видни именията на манастира включващи дори и днешния град Рила. Той дава също и грамота за собственост на земи и на Витошкият манастир св.Богородица. Тези грамоти са изработени върху пергамент, който в 13-14 век се нарича хартия или кожена книга. Изключително много богослужебни книги от това време известни днес като ръкописи са написани върху пергамент. 12 – 13 – 14 век текущата кореспонденция в средновековната българска държава се е наричала ПИТАКЪ. За жалост от тази кореспонденция не са запазени оригинали, а се съди по по-късно написания текст свързано с унищожаване на всичко българско по нашите земи през периода на падане на България под османско иго и борбата срещу гръцкото духовенство.
Каменните плочи и стълбове, отвесните каменни стени са се оказали най-стабилната основа за част от голяма група извори за българското средновековие - т.нар. МЕМОРИАЛНИ НАДПИСИ. Изключително голямо е значението на тези мемориални надписи за историческата памет, тъй като от една страна те са създадени, за да обслужат текущи дейности, а от друга страна те са създадени за да предадат на следващите поколения важни исторически събития. Запазени каменни надписи имаме от времето на хан Омуртаг, хан Крум, хан Пресиян, хан Маламир Цар Иван Владислав,Асеневци, севастократор Калоян от Бояна, княз Борис и много други български ханове и царе. От начина на съставяне на някои от текстовете личи и високата духовна култура на техните автори. Така например от известния надписи на хан Омуртаг в Търново последните няколко думи са: „Човек и добре да живее, умира и друг се ражда” прибавено е „и нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил”.