Лекции по История

6. Развитие на география в периода 1944 – 1989 г.

След края на Първата световна война в страните от Централна и Източна Европа се наблюдават коренни промени.Те попадат в съветската зона на влияние.В тези страни са наложени тоталитарни режими.В училищата и университетите са въведени съветски учебни програми.Въпреки това,географията в България продължава научно-изследователската си дейност,главно в проучванията на релефа,климата и другите компоненти на природната среда.Съдържанието и същността на разделите на стопанството,населението и селищата се свеждат до изобразяване на факти и данни и разкриване на постиженията.Изоставени са антропогеографията,политическата география и геополитиката.Под влияние на съветската географска школа,географията се диференцира като се развиват предимно геоморфологията,климатологията и хидрологията.С активното участие на университетските географи е издаден “Национален атлас на България” и др.
Сред най-изтъкнатите представители на университетската география през този период е Анастас Бешков.Акцентът в неговите изследвания е поставен в/у проблемите на икономгеографското райониране на страната,разгледани в книгата “Стопанско географско поделение на България” – 1934г.,а същи и в “Принципи на икономиката и икономгеографското райониране на България”.Той пръв обосновава принципите на комплексност и специализация на икономическите райони.Централно място в научните му изследвания заемат проблемите на географията на транспорта.
Проф.Живко Гълъбов – член-кореспондент на БАН,е друг виден представител на университетската география.Ръководител е на катедрата по обща физическа география от 1946 до 1963г..Неговите научни интереси се простират в областта на геоморфологията,климатологията и комплексната физическа география.Издава учебник “Обща климатология” – 1953г..Той пръв определя същността на българския льос.Обобщава с тройна схема залесяването на високите бълграски планини.Особено място в системата на университетската география заема проф.д-р Л.Динев,ръководител на катедра “Обща стопанска география” и създател на катедра и специалност “География на туризма”.Работи задълбочено в областа на географията на населението и селищата.Разработва проблемите на териториалното разпределение на населението и трудовите ресурси,гъстотата на населението,миграционните движения,трудовите миграции и др. – “Гъстотата на населението на България” – 1948г.;”Състояние и задачи на географията на населението и селищата” – 1965г..Той работи в/у проблемите на икономическото райониране и краеградските зони.Постоянен е интересът му към някои теоритични и приложни задачи на географията на туризма.Той изяснява основните концепции на туристическото райониране у нас.
Сред най-известните университетски географи е и Мартин Гловня.Неговите научни интереси са многостранни- най-вече в областа на геоморфологията,регионалната физическа география на страните и ландшафтознанието.Голям е приносът на Гловня в изследването на глациалния релеф на България.Той проучва първо Рила,а след това Пирин и Витоша.През 1967г. написва учебника “Физическа география на континентите”.Този учебник отразява схващанията на автора за регионалната подялба на континентите и обръща внимание на закономерностите и взаимовръзките,които се проявяват в ландшафтите в различните части на земята.