Лекции по История

6. Характерни черти и пътища за полагането на стопанските основи на третата българска държава след Освобождението (1878-1912 г.)

Основно – първоначалното натрупване на капиталите.
Княз Черказки – новатор в администрацията.
Основни производители на средните и дребни стопанства.
Икономическата политика не е на преден план:
-                            Забавено капиталистическо развитие;
-                            На преден план е политическото развитие;
-                            Нерешения национален проблем
-                            Несправедливите клаузи на Беерлинския договор, който ограничава митническата лихва от 8 на 4%
Какъв модел на икономическа политика да се избере? Приоритетно земеделска или индустриална държава да бъде. До колко държавата да се намесва в развитието.
Селско стопанство.
Осъществява се аграрен преврат и преразпределение на аграрната собственост. Изкупуването на земите, притежавани от турците от българите и държавата. Окрупняват се стопанствата, но това не води до окрупняване на селско-стопанското производство. Ниски доходи, ниски цени.
По-добмри шансове има скотовъдството. Не загива, но и не се модернизира.
Инвестира се в образование – подготовка на селско-стопански кадри.
„Закон за устройство на образцовия чифлик”

Индустриална политика.
„Закон за подтика на народната малка промишленост”
„Закон за снабдяване на войската”. Всичко да е произведено в България. Също държавните служители да носят облекла и обувки, произведени в България.
„Закон за насърчаване на местната промишленост” – обобщаващ закон
Предприятията ползват превилегии – освобождаване от данъци, митнически такси за вносните стоки. Пречка са високите лихви, поради което липсва капитал за развитие.
И все пак има фабрики, функциониращи с български капитал. Например в текстилната промишленост – Иван Калпазанов.
Друг тип фабрики с чужд капитал – в пивоварната промишленост. Чешко влияние.
Изгражда се железопътната мрежа. Приема се Закон за железните пътища. Експлоатират се правителството за сметка на държавата. София-Каспичан е стратегическа линия. Започва и шосейното строителство.
Търговия.
Регламентирана до момента. Приема се закон, с който се регламентира. При външната търговия се сключват двустранни договори. Ваншната ни търговия се осъществява предимно от чуждестранни компании. Разширяват се връзките ни с Англия, Франция, Швейцария, Русия.
Първият провизорен (двустранен) договор се сключва с Англия.
Във вътрешната търговия се утвърждава магазиннита търговия. Вече се търгува и на едро.
Развива се банковото дело. Създава се БНБ като Централна банка. Тя започва кредитирането на банки, които първоначално са били земеделски каси.
Държавния бюджет се превръща във фактор на капиталистическото натрупване. Главно с поземления данък и данък - сгради.
Поставя се началото на пенсионното осигуряване.
1880 година – българския лев е основна парична единица – от благороден метал.