Лекции по История

5. Документи и архиви във Византия

Важно промеждутъчно звено между културата на античния свят и културата на средновековните държави на Европа и Близкият изток станала Византия. Тази последна робовладелска и първа феодална държава от по- значителните в Средиземноморието през 4 – 5 век сл. хр. представлявала централизирана военно–бюрократична монархия, която разполагала със силно развит държавен и военен апарат, с голям брой канцеларии и множество чиновници. В силните години на Византийската империя, тя разполагала с над 10 хиляди чиновници, които имали задължението да се справят със създаването и обработката на голямо количество документи, създавани на различни равнища във Византийската империя върху цялата и огромна територия.
Дейността на този управленски апарат била подробно регламентирана и чиновниците били длъжни старателно да документират всички протичащи в страната събития. Основната законодателно – разпоредителна документация се създавала и съхранявала в канцеларията на василевса, която е била пряко подчинена на упрявителя на двореца и глава на всички дворцови служби наричан – магистър-официй. Пряко подчинени на канцеларията на василевса били и канцелариите на двете перфектури /Източна с център Константинопол и западна - Илирик, с център Солун/. Освен това византийската империя е била разделена и на по-малки административни единици наричани диоцези – 7 на брой и провинции, които били 50 на брой.
Всички тези административни единици разполагали както със собствени канцеларии, така и с добре подготвени чиновници, които водели администрацията на империята. Във Византийската империя канцеларите се наричали „СЕКРЕТИ”. Те също се ръководели от длъжностни лица, които изпълнявали функциите на ръководители и били в умален вид длъжност на магистър-официй.
Постепенно длъжността на магистър-официй била заменена от нова длъжност - „ЛОГОТЕТ”./5 – 6 век/. Той разполагал със собствена голяма канцелария, подготвял и оформял проектите за закони, които след това се пращали в Сената, подготвял всички решения на императора, свързани с решенията граждански, църковни, правни, данъчни и други въпроси. Негово задължение било да подготвя и всички укази за назначаване на чиновниците във византийската империя както и указите за награждаване, различните послания по чуждестранни владетели, всички сключваничуждестранни договори, дарителски грамоти и всякакви военни заповеди.
Освен логотета пряко на императора е бил подчинен и личен секретар – МИСТИК. Към императора е имало и длъжностно лице което е трябвало да съхранява и императорската мастилница с пурпурно мастило с което са се подписвали изключително важни за империята документи. Този хранител се е наричал - каниклий.
Отделната самостоятелна канцелария е действала към императора която управлявала цялото негово движимо и недвижимо имущество. Отделно към императора е действала и специална данъчна канцелария която е контролирала всички финансови органи в империята и нейният ръководител се наричал „велик сакеларий”. Този висш администратор е разполагал със свои наблюдатели във всички данъчни служби на империята, които били наричани „нотарий”(наблюдателите).
Особено популярна длъжност е т.нар. „номофилакс”, което означава – пазител на законите – това са лицата до които всички съдии във Византия изпращали писмените си отчети, протоколите от проведените от тях процеси и присъдите към тях.
По късно след 9 – 10век Византия била разделена на теми - области наричани теми. За темната система било характерно изцяло военизираното управление. Всяка тема била управлявана от т.нар. „СТРАТЕЗИ”. Темите се делели на други по-малки административни единици наричани ТУРМИ. Характерно за ТЕМИТЕ и ТУРМИТЕ било, че имали собствени канцеларии, на които ръководители били и едновременно командирите на военните части. Управлението на градовете се осъществявало от градски съвети наричани „КУРИИ”,които също разполагали със собствени канцеларии и архиви. Дейността на тези градски съвети е била доста по ограничена в сравнение с дейността на градските съвети от античността. Тези градски управления се занимавали предимно с въпросите на данъчната система, и съдебно правните спорове. В столицата на Византийската империя /Константинопол/, този градски съвет бил управляван от лице наричано ЕПАРХ, разполагащ със собствена администрация и съответното чиновничество.
Това огромно документиране което се осъществявало във Византийската империя не довело до някаква система на архивиране съответно на архивно съхранение, като по този начин била прекратена традицията на МЕТРООНА и ТАБУЛАРИУМА.
Оттук се възцарило ведомственото начало. Богатите съдебни, военни, данъчни и други архиви били собственост на съответните ведомства и те се разпореждали с тях, изхождайки единствено от своите интереси и нужди. Другата голяма власт във Византия освен императорската това е църковната. Първоначално върховната църковна институция били епископиите с ръководители епископи. По късно през Vв.ръководител на византийската църква станал патриарха, който бил признат за втори глава на християнската църква след папата в Рим. Патриархът управлявал с помощта на Светия синод. Светия синод разполагал с няколко канцеларии. Като изключително висока и престижна длъжност била тази на ХАРТОФИЛАКСА (ръководителят на църковната канцелария) , който при отсъствие на патриарха даже председателствал Синода. Негови били както библиотекарските, така и секретарските функции /подготовка на документите, воденето на кореспонденцията, докладване на делата и т.н./. Пак той бил главен хранител на патриаршеския архив и разполагал за работата с архива с голям брой различни чиновници /писари, нотарии/. Хартофилакс на Константинополската патриаршия през 9 век бил за известно време самият Константин - Кирил Философ.
Изключително богати архиви предимно на църковни документи във Византийската империя освен в патриаршиите имало и в манастирите.

Манастирите във Византия били 5 вида:
1. Императорски манастири
2. Патриаршески манастири
3. Епархиални манастири
4. Общински манастири
5. Частни манастири

Интересни данни освен за патриаршията, императорските архиви и манастирските архиви има и за т.нар. „частни архиви във Византия”. Естествено е някои едри собственици на земя и високо поставени личности да проявяват интерес към запазването на документите, които засягали тяхната дейност. Има запазени богати частни архиви от византийския период особено в темата Египет, архивите на Исаидор, Апион в които има косвени данни за българската история.