Лекции по История

5. Развитие на българската география в годините 1878 – 1944 г.

В първите две десетилетия след Освобождението на България географските изследвания се извършват обикновено от чужденци.Важен момент в развитието на географията настъпва след откриването през 1898г. на първата катедра по география и етнография към историко-юридическия факултет към Софийското висше училище.
Географската наука изпитва силното влияние на състоянието на географията в света.Още с откриването на катедрата по география,тя тръгва по пътя на антропогеографията.Пръв ръководител на тази катедра е патриархът на българската география проф.д-р Атанас Иширков.Той е възпитаник на Фридрих Ратцел и Фердинант Рихтхофен и на немската географска школа.А.Иширков поставя основите на географията като наука.Още в уводната си лекция “Задачи и съдържание на днешната географска наука”,той отдава изключително значение на изясняването на въпроса за изясняването на предмета,задачите и методологическата основа на географията.Иширков е избран за декан – 3 години – на историко-юридическия факултет и за 1 година е ректор на Софийския университет.В своите публикации той защитава националните интереси на България като изпълнява важни политически,културни и научни мисии в Румъния,Германия и Швейцария.Той е избран за почетен председател на Четвъртия конгрес на славянските географи през 1936г.Научната дейност на А.Иширков е многостранна.На български език той публикува 165 монографии,студии и статии.С много от тях поставя началото на някои от направленията на географията у нас.Той посвещава значителна част от  изследванията си на политическата география и геополитиката.В тази област са публикувани общо 42 студии и статии.В тази област работи заедно с Крум Дрончилов,Иван Батаклиев,Жеко Радев и др.Професорът реагира своевременно на всеки международен акт,отнасящ се до промени в държавната ни територия.Особено внимание отделя на политическите граници на България.Иширков реагира болезнено на резултатите от Междусъюзническата война.В неговата студия “България и Бяло море-политикогеографски чартици” – 1914г. отчита политическите реалности и критикува политиката на правителството по отношение на Беломорието.
Основно място в трудовете на Иширков заемат проблемите,посветени на българските земи,останали извън пределите на страната ни в обласите Македония и Тракия:”Охридското езеро и град Охрид”-1914г.;”Македония-име и граници”;”Имена и граници на Тракия” и др.
Измененията в политическите граници на България след края на Първата световна война намират отражение в много негови статии,но най-значима е “Мирният договор в Ньой” и “Границите на българското царство”.
През 30-те години все по-ясни очертания получават геоморфологията и физическата география.Най-изтъкнат представител на антропогеографията,политическата география и геополитиката през 30-те и 40-те години е проф.Иван Батаклиев.Повечето свои изследвания той насочва към модерната антропогеография.Като акцентът на неговите изследвания е поставен в/у въздействието на човека и неговата стопанска дейност към природната среда,който прави Батаклиев основоположник на икономическата география в България.Той също пише и по актуални политически проблеми на страната.В този дух е статията му “Сравнителен анализ на политико-географското положение на България”,която представлява цялостен анализ на географското положение на Балканския п-в,съпоставен с географското положение на Апенинския и Перинейския п-в.Той работи в/у проблема за обединението на българската държава в нейните етнически и географски граници – “Обединението на българския народ и политико-географското му положение” – 1940г.;”Географско единство на българските земи” – 1941г.
Иван Батаклиев работи в областа на комплексната физическа география.В студията си “Ландшафтно поделение на България” той прави първата ландшафтна подялба на България.
Значителен е приносът за развитието на физическата география и геоморфология в България на Жеко Радев – създател и ръководител на Първата катедра по физическа география през 1921г..Ученик е на Албрехт Пенк и поставя началото на глациалната и карстовата геоморфология със своя труд “Карстови форми в Западна Стара планина”.Разглежда единството в комплекса от фактори,които създават земния релеф и природната среда.Защитава тезата за природногеографското,етногеографското и етнокултурното единство на Македония.Всички тези въпроси разглежда в статията си “Географска и етнографска Македония” – 1924г..
Продължител на идеите на Радев в областа на физическата география е проф. Димитър Яранов.Той поставя основите на модерната геоморфология,физическата география и тектониката – “Тектоника на България” – 1960г..Той използва тектонските данни за нуждите на търсенето и проучването на рудните и нерудните полесни изкопаеми.
За развитието на университетската география в периода до 1944г. работят още Крум Дрончилов,Гунчо Гунчев,Любомир Динев,Живко Гълъбов,Игнат Пенков и др.
Живко Гълъбов изследва Родопите.Публикваните от него геоморфоложки и геоложки студии – “Родопският кристалинен цокъл”.Той изтъква взаимовръзката м/у геоморфоложката и геоложката структура.
Ценна и обобщаваща работа за льоса прави Гунчо Гунчев – “Льосът в Северна България”.С нея разкрива значението на льоса за оформянето на днешните земеповърхни форми в Северна България.
През този период в областта на климатологията и хидрологията на географска основа работят главно хора,които не произлизат от географски среди.
В областа на математическата география и картография работи главно Йордан Ковачев – “Принос към историята на картата на България” и учебника “Астрономическа география”.През 1938г. започва да излиза поселищно-географско списание “Архив на поселищни проучвания” под редакцията на Г.Гунчев.В първия брой на списанието,той очертава задачите,които стоят пред българските географи във връзка с поселищно-географските проучвания.На основата на идеите на немската политико-географска школа на Фридрих Ратцел и Албрехт Пенк,Крум Дройчинов публикува през 1925г. студията “Политическата граница”.