Лекции по История

4. Древния Рим

Добре организирали и документирали своя живот и древните римляни. В богата на гори Италия, най-често пишели на тънки дъсчици наричани табола. Когато дъсчицата е била боядисана с бяла боя или гипс се е наричала табула-алба, а когато е била покрита с восък се е наричала табула-терата (тера). Когато текста е бил по дълъг се е записвал върху няколко дъсчици свързани със шнур. Когато текста е бил разположен на две дъсчици – диптих, три – триптих при повече от три – полиптих, а когато са били повече от 10 – кодекс. Постепенно свитъците от папируси и пергамент са се замествали от по удобните по вид и форма кодекси. Много богати архиви в древния Рим притежавали различните жречески колегии. Обикновено тези архиви били секретни и се използвали само от жреците. Отделно имало и архив към сената, който също бил секретен и се използвал само от патрициите. Има достигнала до нас информация, че плебеите са водили дълга борба за да получат достъп до архива и съответно да започне публикуването на аналите. Най значителен от светските архиви от периода на републиката била Ерариумът (съкровищницата). В тази сграда се съхранявали едновременно хазната и архива на Рим. Счита се, че това е било архив на сената като тенденцията е той да прерастне в главен държавен архив, тъй като в него са се приемали и документи от други централни учреждения. През 79г.пр.хр. е била открита специално построена сграда за архив и била наречена „Табуларум”. По времето на империята архива на древния Рим губи значението си, тъй като Цезарите задържали най ценните документи във собствените си дворци и постепенно сградата на архива била използвана за други цели. През средновековието Табулариумът била използвана като склад на сол. И днес в единия край на римския форум се виждат следите от тази сграда с дебели близо 1,5 м. стени. Римляните документирали както обществените прояви, така и голяма част от собствения си живот. Това важи особено за сенаторите и патрициите, както и за по-богатите римляни. Паралелно с главния архив в Рим съществували и редица други архиви – финансови, съдебни, военни и т.н. В един нормативен акт от 4 в.сл.Хр. наречен „Нотициа дигнитатум” са описани подробно държавните длъжности и начина на съставяне и съхранение на документи от съответните чиновници. Именно по това време със християнизирането на империята възникват и органите на църковната администрация, а заедно с това и църковните архиви носещи различни названия – архивум, скриниум, хартофилациум и други. Ранното европейско средновековие на практика не донася нищо ново в организацията на архивното дело. Основни архиви продължават да бъдат правителствените и църковните, появяват се и много частни архиви на така наречените дребни феодали. Интересно за този период е появата на така наречените странстващи архиви – това са най-важните документи, които феодалите носели със себе си на бойното поле и в зависимост от изхода на битките оцелявали или изчезвали. От 4 в.сл.Хр. са и първите известия за архива на римските папи. Той е бил свързан пряко с работата на папската канцелария и е изключителен случай за историята на европейското архивно дело, тъй като е единствения архив, който е опазен изцяло през вековете и е с непрекъснато съществуване и развитие от създаването си през 4 в.сл.Хр. до момента. Не случайно ватиканския архив се смята за най-богатия архив за човешката цивилизация изобщо.
По времето на развития феодализъм в Европа (12-15 в.) прониква хартията от Китай като изтласква пергамента и папируса. Това довежда до рязко ограмотяване на населението. Динамиката на ограмотяването, проникването на хартията допринасят съществено и за по интензивно документиране, както на обществено-политически събития, така и на частния живот на отделни хора. Появяват се и нови форми на деловодство. Най-важните от тях са така наречените регистри – това са актови или копирни книги, които съдържат преписи на входящи, изходящи и вътрешни документи. С малки изключения точно регистрите са документи, които в днешно време ни дават информация за оригиналните документи от ранното средновековие. На базата на тези регистри в Европа особено важно място заемат градските архиви (на кметствата). Зараждащата се нова буржоазна класа е заинтересована от архиви които съхраняват добре както нормативните актове така и документите за търговия и собственост. Особено ефективно това нещо се е почувствало след френската революция от края на 18 в. , с която се слага началото на изграждането на местните и национални държавни архиви. След френската революция архивите вече имат публичен характер за работа в тях, за изследвания. Не случайно през 1821 г. във парижката Сорбона е организирана така наречената школа на Хартите (школа на грамотите), която имала за цел да обучава архивисти – палеографи. Естествено това нещо е било последвано от университетите във Виена, Хайделберг, Милано, Оксфорд и други големи европейски университетски центрове. Ролята на документите и развитието на архивното дело е пряко свързано и с дейността на Наполеон. Именно по негово време започва изграждането на националния архив на Франция. Който и до ден днешен е един от културните институции на френската република. Думата „централизация” на архивите добива популярност именно след Наполеон. От тогава до днес френското архивно дело минава като символ на най добре организирано и методически осигурено архивно дело в света. Системата от национални архиви, градски архиви във Франция е блестящо организирана и се дава като пример за всички страни които искат да развиват своето архивно дело.