Лекции по История

4. Географията в България преди Освобождението.

Географските знания в България съществуват твърде отдавна.За тях може да се съди по сведенията и материалите,които се срещат още в средновековните литературни произведения и църковните книги и ръкописи.Но до края на Османското владичество за географията като научна дисциплина не може да се говори.Като учебна дисциплина се появява през първата половина на XIX в.,което е в тясна връзка с нашето обществено-икономическо развитие.
Географията в периода преди Освобождението – втората и третата четвърт на XIX в.,има предимно страноветчески характер.Печатаните географски книги в по-голямата си част са учебници,които следват нивото на географското познание в европейските страни по онова време.Заедно с описанията на страните в тях се разглеждат и редица географски въпроси.
Първият учебник по география е създаден в Крагоевац през 1835г. от Неофит Бозвели – “Землеописание”.Това е първото самостоятелно съчинение по география на български език.От него оригинална е единствено часта,отнасяща се за българските земи.
Вторият учебник по география под заглавие “Общое землеописание” е издаден в Смирна през 1843г. от Константин Фотинов.
Освен това д-р Иван Богоров издава още 3 учебника по география.Единият е “Математическа география”,”Всеобща география за деца” и третият е “Кратка география-математическа,физическа и политическа”.
Със страноветчески характер са и някои самостоятелни трудове,които дават добри описания на селищата ни.Такова е съчинението на Георги Славчев “Описание на Каазата Ески заара”;Стефан Захариев – “Географско статистическо описание на Татарпазарджишка кааза” (1870г.).
Ценен източник на материали за някои български градове представлява пътеписът на д-р Иван Богоров – “Няколко дена разходка по българските места”,издаден в Букурещ през 1868г..Той е плод на пътуването му из страната,за да бъдат проучени условията за развитие на индустрията по нашите земи.
През разглеждания период се поставя началото на развитието на българската картография.
Александър Хаджи Росет издава в Страсбург през 1843г. първата българска карта под името “Карта на сегашна България,Тракия,Македония и на принадлежащите земи”.
Първата карта,която излиза в България е изработена от Димитър Ангелидеф в Пловдив през 1862г..От голямо значние за развитието на училищната география са издадените през 60-те години на XIX в. от Христо Данов във Виена стенни учебни карти за континентите и първите български атласи – “Землеописателен учебен атлас” – съдържа 24 карти;”Малък учебен атлас” – съдържа 9 карти.
През 40-те години на XIX в. е изработен и първият български глобус от Неофит Рилски в М 1:54 500 000.Днес той се пази в Рилския манастир.
До Освобождението известна географска информация за природата,населението,стопанството,градовете на България,може да бъде открита в географските изследвания на някои европейски учени и пътешественици.Така например френският географ и геолог Ами Буе пътува в продължение на 3 години (1836-1838г.) в Тракия,Мизия и Македония.Като плод на това пътуване е излезлият през 1840г. в Париж негов труд – “Европейска Турция”.
С много големи заслуги за географията на България е унгарския изследовател Феликс Каниц.В резултат на проучванията му е 3-томната книга “Дунавска България и Балкана”,излязла в Лайпциг през периода 1875г. – 1879г..В нея се разглеждат етнографските особености на нашите земи и спецификата на националното стопанство.
От значние за българската география са и трудовете на чешкия историк Константин Иречек.През 1876г. той написва “История на България”.По-късно като министър на Просвещението в България,през 1891г. издава своя капитален труд във Виена – “Княжество България”.
По време на освободителната война и малко след нея,от руските топографи е изобретена първата топографска карта на България,която по-късно се използва като основа за редица български топографски карти.
През този период са публикувани много топографски материали.