Лекции по История

3. Промени в социално-икономическото развитие на втората българска държава

Василий II подхожда тактично, като се старае не само да завладее, но и да приобщи българите с техните земи към Византия с нейните икономически възгледи.
Другата област, която наследява Василий II е под Дунав – Паристрион.
1187 г. – битката при Ловеч
1018-1185 г. Византийското владичество подпомага съзряването на феодалното владичество.
Първото българско царство е било натурално, а вече под Византийската власт българите са били принудени да познават паричните взаимоотношения и търгуват именно с пари.
Противопоставят се българите едва, когато им се налага данъчното бреме докъто се стигне до възстанието на Асен и Петър.
След 1187 г. Калоян поставя основите на една модерна феодална система.
*Прония – условна собственост.
*Патримониална система – всичко е собственост на владетеля. Тоий има право да раздава земя срещу служене (повинност) на свои подчинени. Но те нямат право да я дават на своите деца или на някой друг.
Част от тези земи се раздават на зависимите селяни. Феодалните селяни са два вида:
-          свободни (държавни) селяни – царски люде – на пряко подчинение са на двореца.
-          Зависими селяни – делят се на две групи
o   Парици – подчинени на светските боляри. Те имат своя земя – бащината, която е с постоянна собственост на една фамилия. Това се нарича условна феодална собственост
o   Клирици – те са наемници в рамките на съответната клир (църква).
Отроци – обработват дял, който допълнително е даден от феодала, който определя какво точно да се произвежда.
Възниква нова група селски занаятчии – технитар – които произвеждат различни стоки. В града обаче технитарите са свободни – произвеждат за другите.
Власите –наследници на траките – скотовъди.
Преките наследници на траките – каракачани.
Феодалите във Второто българско царство утвърждават феодалния имунитет. Феодалът с имунитет има право да свободно да решававсичсо свързано със селяните си.
Две страни на имунитета:
-          Екскусия – забраната на чиновниците да се намесват в дейността на феодалите.
-          Извън икономическа принуда – въпреки, че селянина се е издължил, феодалът го задължава да му работи.
            Феодалната рента придобива частно-феодален облик. В този период съществуват 3  вида ренти: отработъчна, натурална и парична. Замяната на първите два вида ренти се нарича комутация.
            Тези промени през Втората българска държава бележат пътя към съвременната българска държава.
            Най-характерното за съответните отрасли – нови подходи в обработката, селекционирането.
            Триполна система – замяна на посевите на една и съща площ.
През XII-XIV в. значителен напредък е осъществен в развитието на градското стопанство. По българските земи има над 60 градски средища -центрове на занаятчийско производство и търговия.
Скотовъдство – нови породи и нов вид пасища – летни и зимни.
Рударството се развива под влиянието на внесения опит от саксонците (по-модерни похвати).
Занаятчийството – съществува качествена промяна. Оживяват се всички занаяти и се пренасят нови занаяти и те вече наброяват 50 бр. Технитарите в града се занимават и с художествени занаяти за нуждите на църквата – украси и се утвърждава понятието художник.
В условията на стоково-паричните взаимоотношения занаятчийството се стандартизира и се продава на пазара. То се разширява и се изисква нов вид работна ръка – нискоквалифицираната.
Напредък има и в металургията. В тази област съществуват няколко занаята: ковачество, оръжейно производство, златарство, медникарство, сечене на монети и др.
Вътрешният търговски обмен е както натурален, така и паричен, като стоково-паричните отношения непрекъснато разширяват обхвата си. За първи път се въвежда понятието цена. Започва сеченето на златни монети. Първото сечене на златни и сребърни монети се извършва по времето на цар Иван Асен II. Най-много български монети са сечени през XIV в.
Водещи в стоково-паричните отношения за 3-те вида монети:
*перпер – златни монети
*грош – сребърни монети;
*аспри – медни монети.
Заедно с тях циркулират и чужди монети.
Развива се вътрешната търговия – съществена крачка.
ТЪРГ – ФАРОС – ежедневните търгове;
ПАНАИРИ (СЪБОРИ) – ежегодни търгове – срещат се крупните търговци да се договарят.
Вътрешната търговия се регламентира с изисквания и такси (за пътища, за търговско място). Това допринася за създаването на търговско съсловие – КУПИЦИ, които бързо събират средства
МОНОПОЛ – изключително право на търговска дейност без ограничения (такси).
Външната търговия е най-модерната. Тя минава през три периода:
1)      1204-1261 г. – създава се съседната Латинска империя. Венецианците имат голямо търговско присъствие, Дубровник също. Първо Иван Асен сключва договор за митнически облекчения.
2)      1261-1360 г. Византия се надига срещу Латините и изгрява отново Византия. Навлизат търговци от Генуа у нас.
3)      След 1360 г. I Турците, битките на Косово поле. Етап на предел на възможностите, на разпокъсване , феодалите добиват самочувствие и водени он своите интереси разкъсват България на три части с различна посока. Търново към Венеция, Генуа, Видин към Дубровник и Унгария.