Лекции по История

3. Архивите на древния свят

Глината и камъкът са основата върху, която са фиксирани дошлите до нас най – ранни документални текстове възникнали в дълбоката древност. Употребявали са се за носител и други материали като кожа, кост, дърво и различни тъкани, но глинените плочки като най евтини и най достъпни са се оказали и със най широко приложение. Много от тези архиви от глинени плочки са се запазили през вековете пощадени от пожарите в, които са загивали папирусът и кожените свитъци. По степен на съхранение глинените плочки били конкурирани само от каменните надписи. Като правило и глинените плочки и различните други видове свитъци се поставяли в кошници, делви, сандъци или се подреждали в ниши, или етажерки. Археологическите разкопки са ни разкрили остатъци от дворцови, храмови и частни архиви на територията на всички най важни държави в предна Азия – Шумер, Акад, Вавилон, Мари, Асирия, Угарит, Персия, държавта на Хетите, Египет, Елада и Рим. Както в древността така и в античния свят, най срещаните документи в дворцовите архиви (правителствените архиви) били законодателните актове, многобройни са и документите отразяващи международните връзки и отношения, както и финансовите и счетоводни документи, които различните владетели са създавали във връзка със стопанството управлението на войската и т.н. Всички тези документи са се съставяли от длъжностни лица наречени „писари”, които били изключително добре обучени лица, осведомени за различните проблеми и много често се явявали като съветници на съответните владетели. Достигнала е информация до наши дни, че тяхната работа е била изключително престижна и високо платена, а техните отговорности били регламентирани със редица законови положения. По стените на пирамидите в Египет често има изображения на фараони със свитъци в ръце. Заедно с рисунките в пещери тези изобразителни документи са сред най-старите, които човек е оставил за себе си. В древния свят било много популярно издълбаването на текста на законите върху камък или изписването му върху стените на обществените сгради. Така от една страна се търсело оставянето на историческа памет, а от друга страна това е било вид обнародване на текстовете. Добре известния сборник от закони на цар Хамурапид е намерен издълбан върху базалтов стълб заедно със образа на самия Хамурапид в тържествена поза. Тъжна е съдбата на папирусите, тъй като в древния Египет папирусите са се употребявали и за увиването на мумии. Със сигурност се знае за развитието и съществуването на архиви във древна Гърция през класическия и елинистичния период. Нещо повече в своя модел за държавна организация големия гръцки философ определя архивите като една необходимите държавни институции. С древна Гърция е свързана и появата на съвременния термин „архив” - с тази дума се е означавало място където са се събирали и пазели (съхранявали) документите на гръцките полиси. Най-добрия съвременен изследовател на архивите на древния свят Ернс Познер в своята книга „Архивите на древния свят” излязла в Кеймбридж през 1972г. твърди, че думата архив се е използвала във двадесет от гръцките полиси. Точното наименование на тази дума е „архейон”, а в останалите полиси са се използвали други думи като „грамата”, „цемофион”, „демосия” и т.н. Според Ернс Познер от архивите на антична Гърция датират и няколко наименования на лицата, които са работили в архивите – граматеус. От това време са и първите сведения за централизирано съхранение на документите във хранилище с постоянен състав на документи – става въпрос за политическия архив на Атинския полис станал известен в целия античен свят под името Метроом. Съществуването на този архив е от 1 в.пр.Хр. до 3 в.сл.Хр. Неговото име идва от мястото където първоначално се е намирал, а именно храма на майката на боговете Метер обявена и за покровителка на архивите. Метронът е бил административно под надзора на председателя на съвета на 500-те – епистат на древна Атина. Този епистат е възлагал функциите на главен архивариус на секретаря на съвета – граматеус .Самата работа в архива се е поддържала от множество писари – хипограматеуси с помощта на държавни роби. Копия или извлечения от законите, които са се съхранявали в архива били изготвяни от специално длъжностно лице, което разполагало със собствен знак, с който удостоверявал истинността на копието. Редът на съхранението е по-добър и позволявал бързо да се намират документите, както по време на разискване така и по време на съдебни процеси. Метроонът е бил достъпен за всички атински граждани, които искали да направят справка. Били предвидени законови наказания тогава когато се е допускало повреждане, фалшифициране, или унищожаване на документи съхранявани в метроона. Допускано е дори смъртно наказание при унищожаване на важни документи за историята на града. Освен важните законови документи, документи за собственост в метрона са се пазели и оригиналите на произведенията на великите гръцки драматурзи. Именно в този архив са се правили текстовете на копията на тези произведения и съответно се е упражнявал контрол върху тяхното изпълнение. Освен в този архив много документи са се съхранявали и в храмовете на различните гръцки богове. Като например Платон пише, че храмът на Аполон във Делфи е съхранявал най старите законоположения за построяването на светилищата и извършването на жертвоприношенията. Не случайно именно в тези храмове са били и най известните гадатели на древния свят, като на базата на тези документи и доброто им познаване правели своите гадания и предвиждания.