Лекции по История

2. Догмата

Въпреки че догмата не е получила друга официална формулировка освен шахадата (свидетелство), мюсюлманските богослови са се постарали да съберат всичките й разхвърляни в Корана елементи и да създадат вероучения. Такива са трактатите, приписвани на Абу-Ханифа (X век), есетата на Ал-Ашари (умрял 936 г.) и на Ал-Газали (умрял 1111 г.). Основните догми за единството на Бога, за мисията на Пророка и за Страшния съд произхождат от следния стих от Корана: „Мюсюлманино, вярвай в Бога, в посланика му, в Книгата, която той му изпрати и в писанията, разкрити от по-рано. А който не вярва в Бога, в ангелите му, в писанията, в пратениците му и в последния ден, той е в дълбока заблуда” (IV, 135) (виж и II. 285).
Единството на Бога. Вечно, трансцедентно и всемогъщо същество, Аллах е един. Единството му се потвърждава в целия Коран, особено в известната 112 сура. често приемана за най-старата: „Кажи: Бог е един. Бог е вечен. Той не ражда, нито е роден и няма подобен на себе си.” Три текста от Корана се използват често, за да представят концепцията за Бога според официалния Ис-лям: „Всичко загива освен лицето Му” (Вечност); „Нищо не е подобно Нему” (Абсолютна трасцедентност. изключваща всякаква аналогия между него и тварния свят); „Никой не може да му търси сметка за онова, което прави” (Свободна воля). Като единствена истинска реалност, Бог е изразен от Корана с множество епитети (Живия, Могъщия, Знаещия. Милостивия...). „Най-красивите Му имена” - 99 на брой - са събрани и подредени в литании. В очите на мюсюлманите вярата им в един-единствен Бог е онова, което коренно отличава тяхната религия от всички останали, в това число и от християнската, тъй като според тях догмата за триединството е отстъпление от божественото единство - факт, който отвежда християните в числото на неверниците.
Всемогъществото на Бога се изразява в творческата му сила. Чрез акт единствено на добра воля, той е сътворил света ех nihilo (от нищо) за седем дни, като на шестия е създал човека, а на седмия не си е дал почивка. Съществуват седем небеса и седем земи, седем части на небето и седем ада. Тези и други фантазии представи традицията свързва с организацията на физическия свят. Бог е сътворил и ангелите, които са безполови и са създадени от светлина. Четири архангела стоят начело на йерархията им: Джебраил - вестителят на Бога; Микаил, който бди над природата; Израфил, който възвестява Страшния съд и Азраил - ангелът на смъртта. Човек притежава двама ангели-пазители, вероятно отъждествявани с двамата „писари”, които записват добрите и лошите му дела. Ще споменем още двата ангела на гроба - Монкар и Накир, ангелът на рая Ридуан и този на ада - Малик. Един от ангелите -Сатаната (аш-шайтан), наречен още Иблис (от гръцката дума diabolos), отказва да се поклони пред първия човек и бива изгонен от рая. Той си отмъщава, като става причина Адам и Ева също да бъдат изгонени от рая, тъй като са го послушали, но грехът на Адам не се пренася върху поколенията му, така че в Исляма не съществува нито първородният грях, нито падението на човешката природа. Иблис предвожда цяла армия от демони (джинове), сътворени от огън преди появата на човека, които се намесват в живота на хората и играят съществена роля в народностните вярвания (откъдето и носенето на талисмани за омилостивяването им и за предпазване от тяхното отмъщение).
Мисията на Пророците. Аллах е избрал някои хора да препредават волята му и да призовават избраните народи към подчинение, което в заблудата си те често му отказват. Мюсюлманската догма не изисква само вяра в мисията на Мохамед, но и в тази на предшестващите го пророци, като тези от Стария завет (Адам, Ной, Авраам, Мойсей и пр.) и Иисус. Все пак най-важният от тях е Мохамед, „Печатът на пророците”, който възвръща целостта на божественото откровение (възпроизвеждащо един несътворен модел, „майка на Книгата”), вече отчасти станало достояние на евреите и християните, които обаче са го преиначили. Пророците, които са предпазени от грехове и стоят над ангелите, имат привилегията да правят чудеса, но прогласяването на Корана е единственото чу-до, което Мохамед е сътворил.
Страшният съд. Човешката история следва да завърши с Възкресението и Страшния съд, очаквани от мъртвите в гробовете им. Единствено пророците и мъчениците директно попадат в рая. Краят на времената ще бъде белязан с ужасен катаклизъм, след който ще се появи Махди („Добре насочения пратеник”) на Бога, а Антихристът (лъжепророк, който ще се появи някъде между Ирак и Сирия) ще бъде убит от Иисус. Към няколкото сведения, предоставени ни от Корана, се наслагват многобройни традиционни вярвания. Що се отнася до Страшния съд, след като на два пъти изсвири тромпет, сигнализираш за смъртта и възкресението на всички хора, всеки ще се яви пред Бога с книгата на добрите и лошите си дела, после ще премине по мост. по-тънък и от косъм, като или ще падне в ада. или ще достигне до рая. Пророкът ще се застъпва за мюсюлманите. Адът. означаван предимно с думата „огън”, се състои от седем части. Най-горният етаж, джаханам (геената), е чистилището за грешниците мюсюлмани, а останалите етажи са за различните категории неверници. Раят (джанна, наречен още фирдаус) е описан в Корана като мястото, за което си мечтае бедуинът, измъчван от жажда и бленуващ за сянка и отдих. Той е изпълнен с градини, сред които отвсякъде текат реки от студена вода, вино и мед (една от най-известните сред тях е Каутар) и където избраните блаженстват, ядат и пият до насита в компанията на хурии, красиви жени с блестящи очи. Този рай изпълва с жела ние всички сетива, но по-скоро носи отражение на своята епоха и на местния колорит, отколкото истинска оригиналност.