Лекции по История

2. Архивознанието като научна област

Архивознанието е комплексна научна област има за цел и за свой предмет различните аспекти и проявления на архивното дело. Или в една обща употреба терминът „архивознание” означава наука за архивите, наука за работата с архивните документи. Към архивознанието се отнасят и няколко научни дисциплини, които създават теоретическата и методическата основа на труда на всеки архивист, който обхваща периода от възникването на документите до тяхното използване в крайния архив. Строго погледнато обект на труда на архивиста а от там и обект на изучаването на архивознанието са документите излезли извън административна употреба или както е прието – това са документите, които от един момент се архивират. Затова и сърцевината на архивознанието е разработката на принципите и методите на подбор и организация на архивните документи, на начините за тяхното съхранение, системата на научно справочен апарат към тях както и формата и методите на използването им. От тук е видно, че една такава помощна дисциплина на архивознанието е съхранението на архивните документи. Друг клон това е археографията, неин метод са публикуването на документи при спазването на предварително начертани правила. Обект на архивознанието е и деловодството, особено голяма острота въпросът за правилното организиране на деловодството придоби през миналия 20 в. Всички основни проблеми са обект на документознанието или това е научна дисциплина (документознанието), която се занимава с документите в предархивното поле. Архивознанието се развива в пряка връзка с редица други науки това се отнася преди всичко за историята. Самата историческа наука както и нейните направления – обща, стопанска, военна, културна и т.н. са в пряка близка връзка с архивознанието поради простата причина че всяка история се написва на базата на документални източници. Голямо е значението на архивознанието за така наречената история на институциите разбирана като история и съвременно състояние както на държавните учреждение така и на всякакви други обществени структури. Историята на институциите е наложила използването на няколко фундаментални понятия като фонд и фондообразувател. В тясно взаимодействие с тях е и науката информатика. Тесни са връзките на архивознанието с музейознанието, библиотекознанието, и въобще всички научни дисциплини свързани с опазването и популяризирането на човешкото знание натрупвано през вековете. Като самостоятелна научна дисциплина архивистика се появява в началото на 20 в. Бързите темпове на развитието на промишлеността налагат подреждане и екриптивно използване на документите за нуждите на човешкия прогрес и развитието на всички клонове на науката. Архивистиката или архивознанието се зараждат като теоретическа област в резултат на обобщаването на практическия опит при работа с документите натрупван през вековете. Първите теоретици на архивното дело, които написват и първите книги за архивите се занимават с практическата работа над документите тяхното систематизиране и оформянето на архивите като институция. Един от бележитите такива люде е преподавателя от Хайделбергския университет Якоб фон Ранинген. През 1571 г. в Хайделберг той издава прочутата си сред архивистите книга „ За регистратурата, нейното устройство и управление.”. В книгата си Якоб фон Ранинген обръща изключително сериозно внимание на работата на регистратурата (деловодството) отчитайки неговата роля за първоначалната обработка на учрежденските документи. През 1632 г. във Венеция се отпечатва известната книга „За архивите” тя е създадена от един юрист на име Балтазар Бонифаций. В тази своя книга този юрист прави опит да създаде методика за реда на съхранение на документите, той предлага отначало всички документи да се съхраняват първо по местностите където са създадени, а след това по въпросите, които засягат и накрая по хронология. Изключително много немски автори от края на 17 в. подчертават необходимостта от създаването на архиви подчинени на някаква йерархия, но в същото време достъпни за различните категории чиновници. На базата на тези натрупвания през 18 в. излиза книгата „За архивите” в град Хале през 1777 г. от големия архивист Фридрих Шпис. В тази книга Шпис предлага предметно-логически схеми за класифициране на документите, както и начини за бързо и лесното им използване. Решаващ за развитието на архивознанието е 19 в. когато се налага така наречения исторически подход в класификацията на архивните фондове. Именно през 19 в. ще бъде възприет и теоретически обоснован основополагащия принцип на архивите така наречения „провиенс принцип” (от немски уважение към фонда). А на руски и на български – единство и недробимост на фонда. Това означава, че всеки архивен фонд трябва да се създава, съхранява, обработва и използва сам за себе си.