Лекции по История

7. Културно влияние - Византия

Източната Римска империя включва в територията си Балканския полуостров, Мала Азия, Сирия, Палестина, Египет, части от Двуречието и Армения, островите в Средиземноморието, както и отделни територии в Италия.
Византийското изкуство се формира на основата на античното изкуство, източното и на ранното християнско изкуство.
В отделни произведения на стенната и подовата мозайка, както и в релефа, се съчетават по неповторим начин източните белези с античните традиции във форма и християнска мистика в съдържанието.
Тъканите носят силното източно влияние, предимно на късното персийско(сасанидско) изкуство и ранносредновековно ислямско(арабско) изкуство. В източните провинции на Сирия и Палестина се създава изкуство, което носи специфични белези, както в трактовката на образите, така и в орнаментите- силно повлияна от старото източно изкуство-сасанидското-Мадаба.Запазени са декоративни тъкани, чийто декоративни мотиви носят също силно византийско влияние(сасанидски тъкани). Александрия е център на византийското изкуство.
Представа за стила на столичната църковна живопис от иконоборческия период дават мозайките от джамията на Омеядите в Дамаск и джамията на Омар в Ерусалим(храм на Скалата) орнаментиката заимства от античното изкуство, в VІІІв . и от съвременното ислямско(арабско) изкуство. Мозайките в джамиите на Омеядите в Дамаск украсяват входната врата и купола на съкровищницата в двора. Те представляват фризообразни композиции на пейзажи: дървета върху брега на реката, сгради, колонади и т.н. Орнаментиката в стенописите на църквата Св. Кириакия и Св. Артемий на остров Наксос е близка до сасанидската и ислямската като образци.
В дворцовите стенописи се установяват теми с императорси победи и развлекателни сюжети, такива са разпространени в дворцовата живопис на омеядския халифат.
Лицата на изобразените персонажи носят източни черти(очите), а линеарното (графично) очертаване на формите често доминират над живописните изграждания. По време на Македонската династия произведенията на изкуството повлияни от изтока, заемат средищно място в цялостното художествено творчество на Византия.
Открояват се онези похвати, които характеризират близкоизточните влияния.Най-стара е византийската тъкан във френската хроника-Оксер(катедрала), а другата е от Зигбург. Като цветовата и елементаната символика имат своята йерархия.
По времето на Македонската династия произведенията на изкуството, повлияни от Изтока, оказват влияние на византийската цививилизация в историята на изкуството през средните векове както във Византия, така и извън нейните предели.
Сведения за най-стария известен пример на датирана византийска тъкан намираме в една френска хроника от Оксер(918-933г.), катедралата в Оксер притежава две парчета плат, украсени с лъвове (по всяка вероятност разположени един срещу друг), между които имало надпис: „По времето на царуването на Лъв, христолюбив владетел.” Следователно платът е бил тъкан по времето на Лъв VІ Мъдри, който царувал между 886-912г. Почти сигурно, е че императорската работилница се е намирала в Константинопол. Друга тъкан, достигнала до нас е от Зигбург. Украсена е с жълти лъвове, крачещи с виолетов фон, разположени на редове един над друг. Зад хищниците се долавя растителен мотив. Между лъвовете се чете надписа : „при царуването на Роман Лакапин и Христофор, христолюбиви владетели”(921-923г.), като отново работилницата е в Константинопол.
При рисунъка на лъвовете източния стил е очевиден. Разкриват се стойката на хищниците, фронтално обърнатите им глави, формата на лапите и опашките. Украсата е подредена : крачещи животни в редици върху сасанидска тъкан като стил, произхождаща от Антиноя(козлета), и върху тъкан от Х век, произхождаща от Сен Жос и съхранявана в Лувъра(слнове и камили).В съкровищницата на „Сен Серве”в Маастрих се съхраняват две парчета плат от Х и Х—ХІІв., където лъвовете са със сходен рисунък. Предполага се, че тъканите са мюсюлмански.
Отделни парчета от друга византийска коприна се намират в Дюселдорф, Крефелд и Берлин. И тя е украсена с лъвове и движение, разположени на хоризонтални редове едни над други(сини и жълти на пурпурен фон). Зад всеки лъв се издига палмета като дърво. Рисунъка малко се различава-през корема на лъвовете минава гирлянда като орнамент(споменава се времето на Константин VІІІ и Василий ІІ в периода от 976до 1025г.
Прочутата пурпурна коприна от съкровищницата на Аахенскта катедрала е украсена с големи кръгове, запълнени с по един слон в движение, жълт със синя сбруя, наподобяваща дърво палмета, долните клони на която оставят незаето място, където да застане животното. Орнаментите и мотивите по тъканта са по-богати по-многобройни и по-малки. Навсякъде контурите са подчертани, а линиите – вълнообразни. Стилът е по-разработен, отколкото друите, което говори за една друга датировка. Но от друга страна Отон ІІІ, който в 1000_та година отворил гробана Карл Велики, поставил в него тъканта от Аахен; а това означава, че коприната може да е била изработена в императорската работилница „на Зевскип” към края на Х век.
Темата на „слона” със и без рамка трябва да се е срещала доста често при украсените с фигури тъкани. Измежду запазените примери някои нямат определен произход, нито определена дата, макар че са близки с тази от Аахен и може би също произхождат от Византия. Но една коприна в Лувъра, произхождаща от Сен Жос, областта на Па дьо Кале, сигурно е дошла от североизточна, ислямска Персия и датира около 950г.(има арабски надписи).
Не сме осведомени дали при персийските тъкани по времето на Сасанидите вече са се срещали толкова подчертано орнаментални тълкувания на слона( върху сасанидските блюда и релефа слона е представен по-много по-реалистичен начин). Безспорно тъканите в иранските доислямски образи са с по напреднала схематизация, а тъканите от Лувъра и Аахен са едно по ново представяне на старите сасанидски образи. Обичаят да се ползват надписи върху тъканите е въведен през ІХ век, и може да си зададем въпроса, дали не се е зародил под влиянието на широко прилаганите през ІХв. насам сходни надписи на работилниците на мюсюлманските владетели.Още при император Ираклий в първата половина на VІІ в. орнаментите украсяващи тъканите са от ирански произход. Като пример могат да се посочат мозайки и стенописи от V и VІв. (в Солун, в черквата „Св. Георги”, в Равена,в черквите „Сан Витале” и „Сан Аполитаре Нуове”). Източните тъкани, известни в империята през V и VІ век, са могли да бъдат произведени както в Персия, така и в Антиохия, където са били копирани за вътрешния пазар на империята.
Истинските сасанидски образци от преди средата на VІІ век са се разпространили посредством коприната на местните тъкачи, а именно на византийските работилници. Византийските тъкачи са заимствали през х и ХІ век са заимствали ирански мотиви, използвани вече между VІІ и Х век някъде извън пределите на Константинопол.
Знаем, че това е напълно възможно, защото работилниците за художествени занаяти във всички ислямски страни от Египет до Туркестан, и особено в стара Персия, не са прекъсвали дейността си, след като страните са били завладени от мюсюлманите, и произведенията изработвани там през VІІІ, ІХ и Х век, следват неотклонно сасанидската традиция. Прсийци, араби, селджукси турци, а донякъде и техните християнски съседи и васали- всички без разлика на раса, са се стремели да подражават на изчезналите царе и на техните сановници: те си присвоявали титлите им; носели тяхната крилата корона; одеждите им; самите те се представяли за потомци на царете и героите на предислямска Персия.
Твърде вероятно е през VІІ век, под същото влияние да е било възобновено и производството на тъкани и след това да е продължило в много от работилници на мюсюлманските дворци. Запазени са произведения от този вид от VІІ-VІІІ век, а най-старата датирана мюсюлманска коприна е от персийски тип и е парче от Сен Жос(областта Па дьо Кале). Не може да има съмнение, че този вид разкошни тъкани са били дълго ценени от мюсюлманите и след това разпространени в целия християнски свят.
Традиционните сасанидски изображения върху византийските коприни от времето на Македонската династия показват сродство със съответните мотиви върху мюсюлманските тъкани, а подобно сродство със съответните мотиви не е възможно ако не съществуват преки връзки между двата свята. В действителност сме изправени пред два успоредни и сродни клона на едно и също приложно изкуство, което са поощрявали в своята среда едновременно и ислямските владетели и византийските императори, при което и едните и другите са се придържали строго към старите ирански форми и тематика.
Във Византия по времето на Македонската династия цъфти едно изкуство в източен дух заедно с „възраждането”. Дворецът поощрява източните влияния в изкуството и намесата му в тази насока е сякаш по очебийна, отколкото поддръжката, която вероятно е оказвал на изкуството вдъхновен от класиката.
Но както знаем подражанието е настъпило в пълна сила и в двора на императора, където са били взаимствани униформи; източните шапчици;дрехите от брокат, рисунъка по тях; обредните жестове на придворните; Многобройните придворни заприличват на източна тълпа.
В крайна сметка изкуството на ислямските дворове привлича еднакво християнския свят и поражда сродни реакции. Примерът на Византия вероятно само е допринесъл за разпространението на ислямското изкуство посредством дворцовото изкуство на християнските страни.
Разбрахме, че първоначалните периоди на формиране и развитие на византийското изкуство имат своя специфика-източници на мотивите и композициите, съчетание на различни духовни традиции, които се смесват и създават онези типични примери, характеризиращи го като самостоятелна художествена система.
Изображенията на конниците във византийското изкуство най-общо следват изобразителните традиции, които участват във формирането на византийския стил и изкуството. Едната от тях е античната традиция на гръко-римски средиземноморски свят, а другата носи духа на Изтока.
Използваната императорска формула за триумф на римския император се възприема и във византийското изкуство като част от императорски арсенал от теми и образи. От писмените извори знаем за много конни статуи в Константинопол, украсявали Хиподрума и други обществени места. Този момент се допълва и от неголемия но запазен брой изображения на императора на кон.
Монетите са една област, в която дълго се запазват и поддържат традиционните композиции и същевременно най-напред се утвърждават новоизбраните. Върху монети се срещат конни изображения на император Аркадий (395-408). Едно от най-интересните изображения на император на кон е това върху т.нар. консулски диптих от слонова кост в Берлин. Вероятно това е император Юстиниан(527-565).
Може да се каже, че конната иконография се използва само в императорското изкуство.
В тези изображения се изтъква предимно светският им характер, тъй като те са се развили предимно в периода на иконоборството.Християнското художествено наследство оставено от Египет играе роля във формирането на византийското изкуство и развитието му до арабското нашествие.
Върху коприните от катедралата в Бамберг от втората половина на ХІ век е показан император на кон с ламбарум и две женски фигури-персонификации, поднасящи венци. Една византийска тъкан от Лионския музей показва много близка композиция с тази на Мадарския конник. Конникът пронизва с копието си лъв, конят е в спокоен ход, под него е кучето. Тази поза я определяме като тържествена, а не като ловна. Приема се, че тъканта е от VІІ-VІІІ век, и Кр.Миятев предполага, че това е едно от най-близките до Мадарския конник изображения.
В дворцовите стенописи се установяват теми с императорси победи и развлекателни сюжети, такива са разпространени в дворцовата живопис на омеядския халифат.
Може да се каже, че конната иконография се използва само в императорското изкуство.
Всъщност възможно е и паметниците на византийското изкуство да се окажат едни от вероятните проводници на иконографията на Мадарския конник.
Друг момент от културното развитие на всяка страна е монетосеченето, а това за Византия се оказва от голямо значение. През VІ век византийското монетосечене постепенно придобива своя изобразителна система. Наследените от античността образи се видоизменят или изчезват. Върху солидите на Юстин І(518-527) се наблюдава една любопитна метаморфоза. Въпреки категоричността на непроменения надпис „VICTORIA AVG” фигуратана Виктория се заменя с напълно идентична по силует фигура на архангел. Така християнската иконография навлиза във византийското монетосечене, измествайки устойчивите римски традиции. При Юстин ІІ за последен път върху монетите се появява фигурата на градската богиняна Константинопол, като тя е заменена с кръста на Голгота. Рядко се използва среброто в монетосеченето.Интерес представляват сребърните монети от 120,125,520 нумии, сечени в монетарницата в Равена при Юстиниан.
В края на VІІ век се извършва централизиране на монетосеченето в империята и остава да функционира монетарницата в Константинопол. Златните монети на Юстиниан ІІ от около692г., са забележителни с това, че фигурата на императора е изобразена на реверса и пояснена с надпис „Юстиниан Раб Божий”, за първи път се появява образа на Христос. Християнската иконография върху монетите се задържа само две десетилетия в предиконоборската епоха. През иконоборството символите стават често изображение(кръстове), както и портретни изображения на императорите.
Пред VІ век византийската живопис се освобождава от античния реализъм. Достигнат е живописен език, който отговаря на нуждите на християнството на този етап, нуждаещо се от изкуство, което ясно да въплъщава неговите норми. Сюжетната композиция се изчиства, а орнаментиката вече не е толкова пищна. Новото изискване е образът да носи едно одухотворение. Като тази одухотвореност се изразява в разнообразни форми както на запад, така и на изток. Константинопол става център на живописна школа, в която се налага специфични стилови белези и откъдето тръгват влияния, разпространяващи се на територията на Византия и в страните около византийския кръг. По времето на Юстиниан и Юстин(565-578) са украсени с мозайки константинополските църкви Св. София и Св. Апостоли. В живописта не е имало апокрифни изображения, но при Юстин се появяват и човешки фигури,изобразявани са Благовещение, Разпятие, Възкресение.....Константинополската живопис се отличава с голяма маниерност.
В Константинопол се изработват и ръкописи, украсени с миниатюри. В миниатюрите се чувства силно влияние на античността.
През VІ век в Равена се строят голям брой култови сгради, като върху тях работят голям брой майстори на мозайки, които създават монументалната живопис с разнообразни стилови белези.
Друг голям център на византийското изкуство през следващите епохи е Солун. Живописта на солунските майстори се отличава с линеарност, лицата са източен тип, аскетични и строги.
Иконопочитанието се корени в традициите на Египет, Сирия и Палестина. Предполага се, че първо са се почитали изображенията ан мъченици, епископи и с времето се разпространяват образите на Христос, Богородица и светиите. През 692г. Константинополски църковен събор постановява, че Христос трябва да се изобразява и почита в човешки образ. През този период са създадени много, но са запазени само няколко икони за които може да се каже, че са автентични. В края на VІ век византийската изобразителна система придобива устойчиви форми.
Живописта от VІІ век запазва изразните средства от предходните векове, запазени са малко паметници от тази епоха, повечето от тях се намират на територията на Италия, където от началото на VІІ в. се засилват византийските влияния в художествената сфера.Два паметника на монументалната живопис, намираща се в Италия, се свързват с влиянието на Константинопол и в частност на нейната живописна школа: стенописите в църквата Санта Мария Антиква в Рим, датираща от VІ или началото на VІІ в.; стенописите в църквата Кастелсеприо(Северна Италия).
През VІ-VІІ в. византийското приложно изкуство процъфтява.В столицата Константинопол се изработват различни изделия от приложното изкуство, като те са предназначени предимно за дворцовия церемониал.
Византийското изкуство е свързано с християнската култура и е част от нейния светоглед. Тъй като тук водещо е познанието за Бога(неговите религиозни тайнства). Дори иконоборството е част от християнския живот. Иконоборството не е само една богословска идея за почитането на иконите, тя се изразява и в икономическа и политическа борба не само във висшите етажи на властта, а засяга различни социални слоеве.
Настъпват различни изменения в културата на Византия; тематиката на литературата и изкуството вече е дълбоко обвързана с императорската власт. Променя се символиката, която сега е центрирана около кръста. Орнаментиката се заимства отново от античното наследство, както и от съвременното ислямско(арабско) изкуство. Представа за стила на столичната живопис от иконоборческия период дават мозайките в джамията на Омеядите в Дамаск и джамията на Омар в Ерусалим(храм на Скалата). Като мозайките представляват фризообразни композиции на пейзажи: дървета върху брега на реката, сгради, колонади, портали и т.н.
Орнаментиката на църквите на остров Наксос е близка до сасанидските и ислямските образци.
Антропоморфните образи от периода на иконоборството са запазени в светското изкуство и монетосеченето. Важно място заема и историческата живопис, която се развива при император Константин V (741-775), където върху стените на светските сгради са изобразени неговите победи над арабите.
Върху монетите на императорите иконоборци образът на Христос изчезва и се заменя с изображенията на императорите.
През този период се усъвършенства кръстокуполният храм. От тях е запазена църквата Св. София в Солун от VІІІ в., базилика със скасени пропорции, чиито план се приближава до квадрат.
Теодор Студит(Студийска реформа) извършва реформи във литургичната организация, нова църковна музика, обновява се църковната архитектура и иконографията.
В периода на иконоборстовото византийската книга придобива собствен облик и се полагат основите на византийския книжен орнамент. Два са типичните ръкописа от тази епоха:
• ръкопис от Ватиканската библиотека(gr.1291), изработен между 813 и 820г., копие от образец от 672-673г.;
• евангелие от Националната библиотека в Париж(gr. 63), ІХ в.
Орнаментиката включва както човешки и животински изображения, така и зооморфни форми.
Иконата е особена форма на изобразяване на прототипа, ориентирана към проявяване на неговия видим образ.
Живописното изображение се приема като доказателство на истинността на въплъщението и прослава на въплътилия се Бог.
От 867 до 1056г. Византия се управлява от Македонската династия. Възстановява се иконопочитанието, но и се засилва централната власт, благоприятстваща утвърждаването на един стил в изкуството, а църквата се ръководи от просветни патриарси като Фотий и Методий. Константинопол се превръща във водещ художествен център, откъдето се разпространяват тенденции в останалите художествени центрове на страната като чуждото влияние не е отречено.