Лекции по История

2. Развитие на географията в Древен Рим.

Географското познание в Древен Рим е свързано с разширявне на Римската империя.В средата на IIв. пр. н.е. към империята са присъединени Македония и Гърция,а със завладяването на Галия в средата на първото столетие пр. н.е. пределите на империята обхващали земи извън рамките на Средиземноморието.
Император Цезар бил известен и като писател – “Записки за галската война” – там са дадени описания не само за Галия,но и за Германия и Британия.Цезар извършил два похода – в Британия и 2 пъти на изток от р.Рейн.По негово предложение са били предприети измервания на пътищата в Римската империя,които са завършили фатално.Тези измервания били направени от Марк Агрипа.Въз основа на тях той създал географска карта на света.Към нея била написана обяснителна записка.Намалени копия от картата били изпратени по цялата страна.Едно от тях било Табу Пойнтингериана,което било открито в манастир през 1265г. от Конрад Пойнтингер.На нея бил изобразен целият познат свят.Тя е била маршрутна карта,наричана итинерарии.
По времето на Август – Iв. от н.е. в империята били включени земи от север.Император Траян........
Римските войски проникнали в Мала Азия и Сирия,завлядали Месопотоамия.Това дало възможност да се установят търговски връзки с Китай и по море чрез Индийския океан.Iв. и IIв. били извършени пътувания по Червено море,по горното течение на р.Нил,пътувания до Судан и Канарските о-ви.
Броят на римските географи е малък.Събраният материал от военния поход бил обработван от гръцките географи.Такъв е бил Страбон.Важно значение имала неговата география в 17 раздела.Отделено било малко място на математическата география.В по-голямата си част книгата е странознание.Страбон е поддръжник на Океанската теория.Представял си е света като остров,ограден от океан,който е издълбал 4 залива:
-      Северен – Каспийско море
-      Южен – Персийски залив
-      Източен – Червено море
-      Западен – Средиземно и Черно море
Според него център на света е Средиземно море.Ценно е описанието за Италия,където доказва влиянието на природата върху живота на човека.
-Клавдий Птоломей – работи в областта на математическата география и картография.Според него тези две науки се препокриват с географията.Той нарича странознанието «хомография”.Негова е книгата “Ръководство по география “ , която представлява въведение в математическата география.
“Алмагест” – в това произведение той прави обосновка на геоцентричната система.
Повечето гръцки географи за живеели в Рим.
Римски географи:
-Помпоний Мела  - автор е на книгата “Латинска география” – хорография в 3 части,няма голяма стойност,защото е била написана по литературни източници.В нея се съдържа идеята за кълбовидната форма на Земята,а също така тя е поделена на 5 пояса.В книгата си той говори за антиподи (хора,живеещи в другата част на Земята).
-Плиний Стари – автор на естествени истории,комплексна изработка от 37 раздела.В една част от тях прави математическо описание на Вселената,а в друга – географско,астрономическо и антропогенно.Той е дал първите съобщения за Балтийско море и балтийските страни.
-Корнелий Тацит – има две книги – “Германия” (описва стараната и населението й и съседните народности) и “Животоописание на Агрипола” (Британските о-ви).
Географските знания,отразени в гръцките и римските...очертават две направления в географията:
-      Общофизическа география – на базата на успехите в картографията.Има за цел да разреши физикогеографските проблеми.Представители са Птолемей и Ератостен.
-      Икономическа география – странознание,въз основа на събрания материал се извършва описание на отделните страни.Представители са Херодот и Страбон.
Подобно на останалите науки при робовладелската епоха географията се развивала под опеката и в рамките на философията.Географските познания и разработката им не са били достатъчни,за да може географията да се развива като самостоятелна наука.Диференциацията на науката е била в зародиш и настъпва по-късно – в епохата на Феодализма.За утвърждаването й допринася развитието на математическата география,а също така и картографията чрез усъвършенстване на маршрутните карти и перитлите.