Лекции по История

2. Развитие на естествознанието през XVII век.

XVIIв. е век на бурното развитие на естесвознанието.
-Джилбърт -  открива земния магнетизъм.
-Галилео Галилей – изобретява термометъра и извършва важни опити за изучаване на ускорението на падащите тела.
-Еванджелиста Торичели – през 1643г. той изобретява барометъра,открива атмосферното налягане и установява генезиса на ветровете.
-Блез Паскал – той установява изменението на атмосферното налягане във височина.
-Нютон и Бойл – поставят основите на динамиката и хидродинамиката.
-Карл Теодор – организира първата мрежа от метерологични наблюдения.
В общогеографски смисъл имат значение изследванията на Рене Декарт и Френсис Бейкън.Приемайки основополагащото значение на разнообразните свойства на природните обекти,те поставят теоритичната основа на хидрографическите методи в географията.Според Бейкън индукцията е опит,тя е единственият възможен път за изследване на природните явления.Много преди Бейкън,Давинчи утвърждава опита като инструмент на познанието.Двата подхода са съчетани от Хюйгенс.В книгата си «Космотеория» той приемал за  невероятно,че Земята е единствената планета,населена с живи същества и предполагал,че начина на живот на другите планети не би следвало да се различава от нашия.
Хелиоцентричната теория на Коперник е усъвършенствана от Йохан Кеплер.Според него планетите и Земята се въртят около Слънцето,но не по кръгова,а по елипсовидна орбита.Слънцето се намира в един от фокусите на елипсата,а планетите се движат неравномерно.
Произходът на приливите Кеплер обяснява с лунното привличане.
През 1631г. Галилей публикува «Диалог за приливите и отливите» ( «Диалог за двете световни системи – Птолемеевата и Коперниковата» ).
Нютон формулира закона за всеобщото претегляне и теорията за движението на планетите.Негов труд е «Математичски начала на естествената философия» - тук извежда физическите закони,с които се обясняват много природни процеси.Нютон определя дължината и формата на Земята.Той изследвал отношението между ветровете и морските течения.Създал е първата научна теория за приливите и обяснил причините за възникването на приливообразуващите сили.
През XVIIв. е изработен метода на триангулацията,който способства за разработване на земеизмерването и картографията.
През 1616г. е публикувана книгата на Клювер по историческа география на Германия.В нея е приложена карта на Европа и на части от Азия.През 1624г. той издава още една карта като приложение на книгата «География на Италия»,както и 6-томното произведение «Увод във всеобщата география»
-Карпентер – 1625г. в Англия издава монография,съдържаща глобални и регионални раздели.В тази монография са описани размерите на Земята,природногеографските й особености и свойствата на океана.
-Бернхард Варениус – най-значимият автор за епохата.През 1649г. той написва «Описание на японското и сианското кралство».По-ценна е книгата му «География генерална».Варениус споделял възгледите на Коперник,Кеплер и Галилей.Разделял географията на обща и частна.Частната била разделена на хорография и топография.Книгата се състои от 3 части.В първата са разгледани Земята,водата и атмосферата.Във втората са разгледани космическите явления,а в третата – отношенията между различните територии и морските връзки на Холандия.
Варениус поставя основите на научното обяснение за наличието на световна система на ветровете.Бил е привърженик на империчното естествознание.В книгата присъстват съвети за използване на карти,за изчисляване на координати и други.Той не само описвал и локализирал географските обекти,но и съставял програми или планове за изучаването им.
През XVIIв. са били анализирани и проблемите от по-частен характер.
-Кирхер – 1665г. написва труда «Подземният свят».Там разглежда динамиката на земната повърхност.Приложена е карта на морските течения.
-Едмънд Халей – 1699г. извършва океанско плаване с цел измерване на магнитното отклонение.Той обяснява причината за съществуването на мусонните области.
През тази епоха редица трудове се посвещават на изучаване на растителния и животинския свят.Най-важните от тях са на Йохан Хмелен и Карл Линей.Заражда се политическата аритметика,където изучаването на населението и стопанството се извършва само за себе си,отделно от изучаването на природата.Едновременно с това се появява така нареченото относително държавознание (немска университетска статистика) – свързано е с имената на Ахенвал и Бюшинг.
Появяват се и трудовете на американските географи и преди всичко на Томас Джеферсън.
-Шарл Монтескьо – «Духът на законите» - в тази книга той разглежда влиянието на природата върху живота на народите в това число и политическата организация.
През 1798г. в Англия излиза книгата на Томас Малтус «Опит за закон за народонаселението».