Лекции по История

2. Стопанско развитие на първата българска държава (VII-IХ век)

1.      Произход и разселване.
Със славяните е свързана нашата идентичност. Ти са сред онези няколко народи, които подръжават на Римско – Византийските традиции.
Славяните са наричани венеди (съседи на германци).
В началото на I-то хил.пр.н.е. се оформя Средна и Северна Европа като етнос.
След Великото преселение на народите започва т.нар. разселване. Оформят се трите групи:
1)      Западни славяни – венеди;
2)      Източните групи – антите;
3)      Южната група – славини.
До V век населяваме Румъния, Унгария, Сърбия, Хърватия.
Славяните имат за основен поминък земеделието. Едни от най-големите доставчици на селскостопански продукти. Били са и добри занаятчии. Много характерна особеност за славяните евисоката степен на цивилизованост.
Славянското общество е едно от най-демократичното. Имали са Народно събрание, наречено „Вече” – най-добрия представител на славянската демокрация. Съставено е само от мъже.
За висока степен на цивилизованост говори Божествения пантеон. Боговете са безсмъртни хора – те са вечни.

Заселването на Балканския полуостров. Най-голямото присъствие е в Западните части. Славяните създават предпоставки за нова държавност съюз между 7-те славянски племена. Тук за първи път се създава славянско държавно управление. Кристализирала е потребността от създаването на славянска държава. Държавата е продукт на развитието на обществото.
Правят опити а воюват срещу Византия, но неуспешни.
През 632 г. прабългарските племена, начело с хан Кубрат, намиращи се до тогава под властта на Тюркския хаганат, се отделят и основават държавата Велика България.
Онгъл – крепост, оградена с масивна дървена ограда, населявана от аспаруховите българи.
В Панония се заселва и племенникът на Кубрат – Кубер. Кубер е един от най-непримиримите царе, не приемащ чужда власт. Той поема със своите български части до Скопие и Битоле. Кубер и местните славяни обработват модела на българската държава.
През 680 г. Византия и нейният император Константин IV води жестоки битки с арабите и дава възможност за победата на Аспарух над византийците.
Сключеният през 680 г мирен договор между прабългарите и Византия овенчава няколкогодишните опити на прабългарите да се населят.
През 680 г. се ражда българската държава. Едно от най-големите събития на Балканския полуостров.
Прабългарите управляват със злоба, докато византийците с доброта.
Първата българска столица – Плиска. Българската държава, създавайки се бързо се реорганизира от родово-съседска във феодална държава.
Кръстопътна култура – 3 периода.
I-период -  езическия период – първообраза на българите. Държавния глава е хан, неговия заместник казхан.
II-период – 865 г. – около самото покръстване – най-буран е етапа на приемане на християнството, свързан с княз Борис I Покръстител. Полагат се основите на модерна, цивилизована България. До преди това България е смятана за варварска държава. Приемайки християнството ние ставаме част от християнската цивилизация. Ставаме център за пренасянето на християнството – за неговото изнасяне.
Плиска е езическа столица и нужно да се създаде новата столица Преслав – която е християнска.
III-период – периода след Покръстването. Период на усилено Византийско влияние – чрез него ние приемме цивилизирана Европа. Възприемаме и развиваме феодализма. Явяват се първите форми на феодална зависимост, първите групи на зависими селяни. Те стават феодали, когато двореца им раздава земи. Зависимите селяни се наричат /по ред степента на зависимост/  изполигари – делят с феодала произведеното и мортити – дават на феодла 1/10 част от произведеното. Звисимостта е само в рендните отношения.
След приемането на християнството у нас се утвърждава и новата институция – Църквата. Държавата предразпределя поземлената собственост – като част от нея е предоставя на църквите и манастирите. Н тази база се появяват нови зависимости, които раждат двете нови прослойки:
·         парици – селяните, зависими от светските феодали;
·         клирици – селяните, които работят земите на клира. Клир – обобщава всичко свързано с църквите и манастирите.
Светските феодали – първоначално се делят по етническа принадлежност. Още тогава са наричани „храни люде”. Три вида боляри – велики боляри, мали....
Покръстването внася качествена промяна в тази „вихрушка”. Нараства интереса към производството.
Обособяват се и спецификите на отделните отрасли в икономиката.
1) Водещо е селското стопанство*. Но икономиката е с много ниска степен на развитост. Произвеждало се е предостатъчно. Нямаме демографски сривове. Хората са били достатъчно задоволени и не е имало преселване.
2) Занаятчийство и рударство – затворен, натурален характер. През първото бългорско царство не се секат пари (няма парични средства). Търгува се чрез размяна на стоки. Обособяват се работилници – занаятчийски; златарство, стъкларство, медтарство. Занаятчиите произвеждат главно по поръчка и с материали на клиента. Това ограничава развитието на занаятчиите.
3) Третия отрасъл – търговията. Тя е със слабо развит стокобмен между града и селото. Създават се търгове и пазари. Най-главното е, че нямаме търговско съсловие. Всичко е дело на производителите като търговска дейност.
Външната търговия се оживява. Главният ни партньор е Византия. Правото за такава търговия се дава на най-изявените, дава се на най-знатните боихи чрез злато-печат.

През 716 г. – се сключва първият търговски договор между Тервел и Теодосий III.
След 865 г. настъпва нов етап в развитието на тези външно търговски отношения. Главен център  става Цариград, там е основната (централната) борса.
Византийците ни изиграват номер като преместват търговскя център в Солун. Но цар Симеон води първата в света търговска война и си връща Цариград, което тласка напред външнотърговските отношения. Започва териториално и икономическо разширяване на България. Българската държава става мощна и силна и се разширява небивало. В края на Х век стига чак до Франската държава. През Х век голям наш търговски партньор са маджарите и страните по търговския път – от северните народи до Русия.