Лекции по История

1. Стопанско развитие на днешните български земи

1. Средния палеолит – 100-то до 40-тото хил.пр.хр. – мустерска епоха – от тогава датират първите следи от стопанския живот. Пещерите „Деветак”, „Бачо Киро”, пещерите при село Кудрино. Основно стопнско занятие е риболова и целенасоченото използване на огъня.
2. Късен палеолит – 40-тото 14-тото хил.пр.хр. Пещерите между Стара планина и Дунав.
3. Мезолит – между 14-то и 6-то хил. пр.н.е. Период на матриархата. Не лова, а скотовъдството е основен поминък. Най- характерно е колективното производство. Единственият район от територията на България, в който са открити следи от обитаване през тази епоха е местността Побитите камъни до Варна.
4. Периода над Матриархата – под ръкводството на жените. Скотовъдството става основно стопанство. За него е характерно колективното производство и управление – новия начин на стопански живот.
5. Неолита – 7-то – 1-то хил. пр.н.е. В Източна Европа са най-многолюдните български земи. Икономическият живот се характеризира многообразно присъствие на нови сечива и нови технологии. Периода се характеризира с висока степен на стопанска развитост. Това са последните векове, сочещи началото на съвременната цивилизация.
У нас още в 5-тото хил. пр.н.е. стопанското развитие стига до предцивилизация.
Културата Варна – с нея са свързани първите писмени знаци. В един от гробовете край Варна погребението е свързано с мъж около 40 г. с всички златни накити, които са на стойност 1.5 кг.
В 4-тото хил пр.н.е.  тази култура секва по неизвестни причини.
От 4-то до 2-то хил пр.н.е. – няма никакви следи.

XVI-XII в. пр.н.е. - бронзова епоха. Оставеното ни вълчетрънско съкровище /сервиз от златни съдове/ показва, че е имало висока степен на култура и силно развит стопански живот.
Траките по наречието на Марица правят еталона на Европа от зърно и пшеница, многобройни видове лозя.
О. Родос е играел ролята на един голям пазар.
Живота на бесите в Родопите – живяли са по-високите места, тъй като са се занимавали с рударство. Те са работели на шлеме за гърците.

V век.пр.н.е. – тримата царе – баща, син и внук – Одринското царство е най-силна, богата и културна държава.
            IV-III в. пр. н.е. – Филип Македонски и Александър – тази епоха е началото на днешна Гърция. Те формират своя етнически модел около Солун.

            От II век пр.н.е. Балканския полуостров попада под Римското влияние. Тракийците помагат на римската експанзия. В отпалата римляните им предоставят нови територии – днешна Добруджа.
            Най-характерно е, че у нас се утвърждават някои от римските традиции. Римляните оставят нещо, което по-късно се препредава чрез Византия. У нас чрез Римляните се утвърждава римската градоустройствена традиция. Растат градовете по поречието на р. Дунав.
            Градските селища имат и една друга значимост – за да се избавиш от селското занятие трябва да отидеш в града.

            III-V век след новата ера –  остава само Източната Римска империя – Византия. Хуните дават началото на миграцията, наречена Великото преселение на народите.
            Оформя се Византийската империя. Името й тръгва от гр. Византон.
            След великото преселение на народите – плодородните райони от нашите земи стават по-рядко населени.