Лекции по История

13. Старобългарската култура през християнския период (9-11 в.)

1. Църковната архитектура на Преславските манастири - Преслав е укрепен с крепостна стена и във вътрешната и във външната част.
Има 2 строителни периода:
- предстоличен (военен лагер до 971г.)
- следстоличен (до 1001г.).
Външния град е бил много застроен. Вътрешния се изгражда на мястото на аула. При Симеон се оформя 5-ъглов план. Имало е три порти, като северната се затваря с три врати. Имало е и кули на портите. Техниката на строеж е като на Плиска. Тронната зала е с базиликален план. Дворците на Плиска и Преслав си приличат. От дворцовия комплекс се открояват 4 постройки: тронна зала, жилищна част, административна постройка, църква.
Отново се изграждат църкви с базиликален план. Има занаятчийски, търговски и др. постройки. Има разкрита сграда с 18 магазина. Започват да се строят и кръстокуполни църкви. Най-важно е строителството на църкви и манастири, но най-много се откроява кръглата златна Симеонова църква. Известни са няколко манастири - Подзабуите, Бял бряг, Гебеклисе, Патлейна, Тузлалъка. Последните два са били центрове на занаяти и търговия. Правели са икони и керамични изделия. Били са и място за обучение. В някои има изградени некрополи.

2. Преславска художествена школа - рисувана керамична икона. Преслав става областен център на изкуството и писмеността и др. Те определят понятието Преславска школа. Изявява се най-вече в скулптурата, като украса на сградите. Използват се растителни, антропоморфни, зооморфни и геометрични орнаменти. Най-често срещани са: акантов лист - растителни; розета - геометрични; лозов лист, заек ,маймуна, овулва, водна лилия, лъв, грифон. Оформят се стилове в архитектурата. Първият е Романския от 10-12 в. Следващият е Готическия стил. Съществува християнско изкуство - Преславска рисувана керамика. Преславската икона се прави от бяла глина - каолин  Най-известната е на св. Теодор Стратилат. Има и производство на метални кръстове, като най-популярни са енколпион (нагръдни).

3. Преславското златно съкровище е българско средновековно съкровище датирано към 10 век сл. Хр., открито през 1978 г. край Преслав.
Съкровището е едно от най-големите със съдържащите се в него над 120 златни и позлатени украшения: диадеми, огърлици, медальони, обици, копчета, пръстени и плочки от 14 и 22-каратово злато. За обработката им са били използвани клетъчен емайл, перли, аквамарин, планински кристал и други скъпоценни камъни. Сред накитите има от 10 век, изработени в Константинопол и Преслав, както и такива от 3-7 в. Правят впечатление християнските сюжети и символика.
Съкровището е открито случайно през 1978 г. в местността Кастана. Разкопките показват, че то е укрито в пещта на малка къща в предградията на средновековния град Преслав, вероятно при превземането му от киевските или византийските войски, съответно през 969 г. и 971 г. Те спомагат за изясняване на подробности около превземането на града. Най-късните предмети в съкровището са византийски монети на император Роман II (959-963).