Лекции по История

12. Старобългарското изкуство през езическите времена

1. Мадарски конник - той е символ на траките. При конника има тракийско светилище.
Има 3 хипотези:
- че той е тракийски конник
- че е персийско изкуство
- че е варварско или византийско изкуство

Гезар Фехер първи казва, че е прабългарско изкуство, а Веселин Бешевлиев разчита правилно надписите. Паметника се състои от две части - кон и ездач. Издига се на 23 м. Ездача преследва лъв. Облечен е в тежко въоръжение. Коня върви бавно и стъпва тежко. На седлото му има стреме. То се появява в Средновековието. Това показва, че композицията е от тогава. Скулпторът е трябвало непрекъснато да слиза и да се качва, за да изобрази тази сцена. Композицията е с дълбок смисъл. Конникът е пронизал лъвът, кучето върви отзад. Сцената показва могъществото на българското ханство.

2. Съкровището от Наги сент Миклош - намерено е през 1799 г. Има много хипотези по отношение на произхода му - татари, авари, но в крайна сметка е на прабългари. Представлява сборен сервиз. Златото е 18-22 карата. Украсата се състои от антропоморфни и зооморфни символи. Това съкровище символизира границата между християнство и езичество.

3. Погребален обред
1. Славяни - трупоизгаряне. Ритуалът е включвал натрошаване на глинени съдове. Оставяли са съдове и гробна храна.
2. Прабългари - край Шуменско са открити гробове, оградени с камъни. Имало е жертвоприношение на домашни животни. Също е имало съдове и храна. Имало е и оръжия. При Девня е открит масов гроб със 76 останки от мъже, жени и деца на дълбочина 3,2 м. Установено е че са насилствено умъртвени. Някои са били обезглавени. Може би става дума за масово жертвоприношение или за масово убийство на болярите, които са били против християнството. Има 39 детски скелета.