Лекции по История

11. Военновременно преустройство на икономическия живот в България през Втората световна война (1939-1944 г.)


Два периода 01.09.1939 – 01.03.1941 г.
На 01.03.1941 г. България се включва косвено във войната.
България е свързана с интересите на Германия.
В този период не се чувстват военовременни сътресения. Икономиката продължава да се развива.
Соболева акция – Собелев увеличава износа за България и така увеличава стокообмена за между двете държави. Хитлер поставя ултиматоми пред българското правителство за да се включи България пряко във войната.
През втория етап България поема издръжката от германските войски. Под покровителството и благословията на Германия България разширява своите граници. Румъния връща на България Южна Добруджа – цар Борис III Обединител получава своите владения в Македония и Тракия. При преброяването тогава над 90% от населението се самоопределя като българско. Населението достига 5 млн и 900 000 души. Територията става 153 000 км2, 43 000 км2 са добавени.
В новите земи са пратени много български учители, чиновници. Немски фирми организират бизнеса там.
Държавата се намесва като регулативен орган на икономиката, но във военните условия това се оказва нецелесъобразно. Намесата на държавата преминава от регулативна в дирижирана.
Българското стопанство се преустройва още в първия период.
През 1940 година е приет Закон за гражданска мобилизация. До 1942 година Дирекцията за гражданска мобилизация работи ефективно. Но постепенно се налага милитаризирането на целия стопански живот. През същата година се изготвя първия общодържавен план за мобилизация.
Утвърждава се т.нар. автаргия – затваряне на икономиката, самозадоволяване на държавата.
През 1944 година – втория план за мобилизация и евакуация. Към Министерски съвет е учрезен върховен комисариат за военновременното стопанство, който ръководи всички министрества.
Засилват се немонополистичните организации. Увеличава се държавния дял в минното дело, води и електрически централи в общинските предприятия.
Държавата е основен регулатор в осигуряването. Създава се централа за национални доставки за Германия чрез Дирекция „Външна търговия”, която осъществява контрол над вноса и износа.  Въвежда се купонна система за домакинствата и наряди за предприятията (доставки на материали и суровини).
Голяма роля играе банка „Търговски кредит”., която се удържавява и чрез нея се гарантира финансирането на задължителните запаси от суровини.
Засилва се упеката на Германия. Българската държава в лицето на буржоазията се противопоставя на немското присъствие, защитавайки интересите на България с цел тя да не се превърне в аграрен придатък на Германия.  Немска собственост са много от добивните райони. Патриотичните сили в България вземат връх и налагат да не се подчиняваме напълно на Германия.
Селското стопанство: Териториалните промени влияят благотворно. Увеличават се обработваемите площи, но във военните условия се намалява производителността (мобилизираните хора). Тенденция на раздробяване ан стопанствата. Намалява производството на зърнени храни и тютюн, а се увеличава производството на култури, нужни на армията. Стегнация се наблюдава и в животновъдството.  Въвежда се купонната система за снабдяване с хранителни продукти.
Индустрията: Още в първата военна година се забелязва спад в производството. Съкращава се производството на стоки, които се правят от вносни суровини, а се засилват производствата, необходими за военните условия – добива на въглища и цветни метали, хранително-вкусовата промишленост. Най-тежко е засегната текстилната промишленост – заради необходимостта от внос на памук. Държавите, знаейки за Германската ориентираност на България намаляват вноса си.
Тежко е развитието на транспорта, защото приоритет се дава на производството на оръжия.
Външна търговия: Държавата се опитва да е постави изцяло под свой контрол чрез ограничения в цените, деклариране на производството. Характерно е регулирането чрез купонната система.
Увеличава се силно разходната част на бюджета. Налагат се нови данъци. Данъчната система е обременена. Печатат се нови пари. Стига се до инфлация, въпреки регулиращата политика на държавата.
През Втората световна война държавната намеса е най-голяма в историята, плановост на икономиката. Това подпомага плавното праминаване към възстановителния период.