Лекции по История

10. Отражението на световната икономическа криза в България и нейното преодоляване през 1929-1939 г.


През 1929 г. – Света е сполетян от нова Световна криза – невиждана до тогава. Настъпва свърхпроизводствена икономическа криза, в резултат на либералистичното начало. Тази криза продължава до началото на 1934 год. най-големи поражения нанася в областта на индустрията – металиргията, автомобилната индустрия.
            В България индустрията е в ограничен обем. Увеличават се цените на промишлените стоки. Удря селското стопанство. Силно спадат цените на зърнените храни. Намалява покупателната способност на селскостопанските производители. Забавя се хода на промишленото развитие в България. Селяните купуват все по-трудно промишлените стоки, защото нямат пари и се забавя търговията.
            Намалената покупателна способност на селяните се отразява в икономическия живат. Получава се един „омагьосан кръг”, произвеждат се стоки, но няма кой да ги купува – кризата се задълбочава комплексно.
Второто правителство на Анрей Ляпчев се опитва да преодолее кризата чрез държавната намеса чрез по-високи изкупни цени на земеделските стоки, отколкото на външния пазар. Учредяват дирекция „Храноизнос”. Държавата поема разликите и понася загубите.
В този период /30-те години/ Намалената покупателна способност довежда до стегнация в промишлеността и неколкократно намаляване на външната търговия. Това довежда до намаляване на националното богатство от 40 милиарда до 26 милиарда. Доходите на селяните се намаляват повече от 2.5 пъти.
Стига се до необходимостта от политическа промяна. Създадено и ново правителство чрез парламентарни ибори – Народен блок, което Управлява до 1934 г.. Този Народен блок преставлява включване на Демократическа партия, част от БЗНС – Врабча 1, Национално либералната и Радикална партии. Правителството прави опити да притъпи въздействието на кризата. Прието е данъчно облекчение на селяните. Приема закон за оземляването на безимотните. Установява се контрол върху едрите капиталистически собственици – картелите. Учредено е комисарството по продоволствието, което да нормира цените на продоволствените стоки. Създават се предпоставки за излизане от кризата /1932-1933 г./.
В този период и особено в началото на 1934 г. се характеризира разгръщане на своеволията на решаване на проблемите. Шири се ненаказуем бандитизъм по пътищата (магистрален бандитизъм).
Стига до 19 май 1934 година – преврат, който довежда до правителство, което оглавяв България – кръга на патриотичното мсионерство, оглавявано от Кимон Георгиев.
Без да има ново непосредствено отношение Правителството на Кимон Георгиев съществува около половин година. Но с промяна в законодателството ограничава проявите на анархистичния бандитизъм. Правителство налага правов ред в държавата.. Настъпва мирна обстановка, която косвено се отразява на развитието на икономиката.
В началото на 1935 година Георги Кьосе Иванов – личен секретар на цар Борис III – провежда самостоятелна политика. Той има значителен принос за извеждането икономиката от криза и стабилизирането й. Икономиката на България се извежда до най-високите показатели. Цар Борис III Това ориентира нашата икономика към немската, което оказва положително влияние. Поражда се стопанския подем на страната. Стимулират се решителни стъпки по отношение на кооперативното движение.
Все по-активно участват редица демократични организации.
Този период е благоприятен. Цените на селскостопанската продукция се увеличават 40-45% и това стимулира интереса и производството. През 1937 година средните добиви се увеличават в пъти от предвоенните. В този период от време се забелязва Подем и в животновъдството.
За Европйските изисквания е едрото селскостопанство. Ие разполагаме с по-примитивна техника, от което добивите са сравнително по-малки от останалите държави.
Стига се до един по-стабилен облик  и до индустриалната промишленост. Подема е най-значителен през 1939 г. това е най-значителния период между двете войни.
Характерно за управлението е по-нататъшното засилване и задълбочаване на държавната намеса. Дава се простор на частната инициатива, но определяща рола има намесата на държавата чрез ръководене.
Характерното е, че стария Закон за покровителстството на индустрията е изживял времето си вече. През 1937 г. се приема Закон за индустрията, който сменя Закона за насърчаване на индустрията и който отменя предишния режим на облаги.. Отменят се облаги и преференции и се налагат регулиране и кантрол над индустрията.
Водещо място продължава да има хранителната индустрия, тескстилната, леката. Българската индустрия налброява 3355 предприятия през 1939 година, като всяко с над 10 души работници. От всички тях – 513 са държавни.
През 1939 година България е 8-11 пъти по-назад от другите държави.
В този период ЖП мрежа достига 3500 км.
Търговията се развива благотворно. Вътрешната търговия – чувствително увеличаване на оборотите.  За Външната търговия най-характерно е, че за първи път нашия търговски баланс става активен, наблюдава се значителен ръст.
В областта на държавните финанси също настъпва подем – води до ново данъкоплащане. Нарастват косвените данъци. За преодоляване на инфлацията  се пускат нови емисии. Увеличава се милитаризацията и данъчното бреме на хората, защото се усеща предвоенното положение. Главната част от бюджета е ориентирана към погасяване на държавмните дългове. Милитаризирането води до сключване на нови външни договори. Увеличава се държавната задлъжнялост.
Независимо от колебанията цялостното развитие на българската икономика е позитивно с приливи и отливи, но като цяло се нареждаме на едно от челните места по задоволяване на населението с храна и издръжка. Производството е за задоволяване нуждите на хората от храна – „кошница”.
България се слави със своята грамотност на своето население.