Лекции по История

9. Българо-югославските взаимоотношения до края на 50-те години

В първите години след 9 септември за България е особено важно да урегулира отношенията си с Югославия и Гърция. Проблемите са наследени от миналото със сложния национален въпрос, а през войната са утежнени от присъствието на български войски в Беломорието, Македония и Сърбия. По-късно все по-голяма тежест при споровете добиват идеологическите мотиви, положението на победена България и най-вече указанията на Сталин.
През ноември 1942 в гр. Бахач се създават основите на югославската държава, а през ноември 1943 в гр. Яйце се създават основите на югославската държава като институция. За създаването на федерация от Триес до Черно море - южнославянска, а не за Балканска федерация. Тези решения дават повод на Георги Димитров да се обърне през април 1944 към Сталин, като му предлага начин за решаване на македонския въпрос по следния начин;
- да се реши при братско разбирателство между България и Югославия
- да се отчете волята на македонското население
- действията да бъдат съгласувани със СССР
Сталин е категоричен, че македонският въпрос ще се решава от СССР и Югославия. Той внушава на бълг. комунисти, че България е агресор във ВСВ, авторитета на Тито за това, че воюва срещу Германия и постановленията на Коминтерна.
В края на войната Югославия и Тито имат висок международен престиж и самочувствие на победители. Това им помага да наложат родилата се в началото на века теза, че населението в трите части на Македония (Пиринска, Вардарска и Егейска) е отделна македонска нация, която има право да се обедини в държавно формирование в рамките на Югославия.
На 2 август 1944 е направена първата крачка - създадена е Народна Република Македония (НРМ) като член на Югославската федерация. С този акт се бележи началото на първия период на българо-югославските взаимоотношения.
Първи период в отношенията
Опит за откъсване на Пиринска Македония
През септември-октомври 1944 Белград и Скопие се възползват от трудностите на България, за да предприемат и следващата стъпка - присъединяване на Пиринска Македония към НРМ.
Югославската страна се възползва от международната изолация на България и от необходимостта тя да получи съгласието на Белград за военни действия на югославска територия и оказва натиск за откъсване на Пиринския край.
- това е улеснено от БРП (к), възприела под натиска на Коминтерна тезата за отделна „македонска нация", подхождаща идеологически към „нова Югославия"
- българското правителство допуска широка пропаганда на представители на Скопие в Горноджумайска област за „издигане на македонското национално съзнание" на българите в този край.
- най-податливи на натиска са българските комунисти с тяхната традиционно непоследователна линия по националния въпрос.
- края на септември 1944 коунистите са склонни да изпълнят поставените от югославска страна искания за създаване в Пиринския край на „македонски" военни единици и „народоосвободителни комитети" и за разгръщане на пропагандата в полза на незабавното присъединяване към НРМ.
- този опит обаче е осуетен, след като Сталин принуждава Тито да се съгласи българските войски да воюват на югославска територия, а от Москва Г. Димитров категорично се обявява против откъсването на Пиринския край. Според него разрешаването на македонския въпрос трябва да е следствие от бъдещия съюз между двете държави.
- на 5 октомври.1944 е подписан договор в Крайова - българската армия да воюва на територията на Югославия.
Проектите за Югославянска федерация
След неуспеха от ноември 1944 югославската страна извежда на преден план идеята за създаване на Южнославянска федерация.
- Тито има интерес от голяма славянска държава, която ще му даде предимства при преговорите за общ кабинет с югославското кралско емигрантско правителство и за отстояване на югославските претенции за Триест.
- в България и правителството, и общественото мнение са убедени, че тясното обвързване с победителката Югославия ще помогне за излизане на страната от изолацията, ще издигне авторитета й и ще осигури надеждна защита при преговорите за бъдещия мирен договор.
- Сталин също одобрява започналите българско-югославски разговори - бъдещата голяма славянска държава в съветската орбита ще е надеждно предмостие за СССР в Южна Европа и ще противодейства на доминираната от Англия Гърция.
До началото на 1945 Белград и София си разменят няколко проекта за федерация, които открояват различните виждания на двете страни за формата, сроковете и начина на създаването й.
- ЮКП предлага принципа на федериране да е 6:1 - включване на България в Югославската федерация със статут на една от югославските републики. Това би означавало поглъщане на страната
- във всички български проекти се отстоява принципът 1:1 - обединение м/у Югославия като цяло и България на паритетна основа.
- в югославските проекти се настоява за незабавно създаване на федерация, за да се поставят Англия и САЩ пред свършен факт (дори се посочва и крайният срок - 31 декември 1944) и за присъединяване на Пиринския край към НРМ.
- българската страна съзира опасност за националната независимост и отстоява възгледа за поетапно изграждане на федерацията - тя да се предхожда от тесен съюз между двете държави във всички области и за неопределен срок.
- разработването на тези позиции става на държавно равнище, като в него се ангажират различни политически сили - К. Георгиев, П. Стайнов, Д. Велчев, д-р Г. М. Димитров, Д. Казасов, Д. Нейков. Мисията по съгласуването на проектите е поверена на члена на ръководството на НС „Звено" Петър Тодоров.
- България е категорична, че присъединяването на Пиринския край към НРМ ще бъде възможно едва след като се изгради федерацията, при това - едновременно с връщането на Западните покрайнини на България.
- БРП упорито се придържа към тезата за „македонската нация" и за „правото на самоопределение" на македонците, като многократно заявява готовността си да работи за утвърждаване на „македонско национално съзнание" сред българското население в Пиринския край.
За разрешаване на спорните въпроси е потърсен арбитражът на Сталин.
- по сроковете на федерацията той приема югославското становище, за да изпревари реакцията на западните съюзници.
- югославската настъпателност и съветската благосклонност карат българската страна да възприеме тезата за ускореното федериране, но все пак не до 31 декември, а до края на войната.
- за формата на федерацията, Сталин първоначално отстоява българската теза но в края на януари 1945 по югославско внушение съветва тя да не се предрешава.
Англия, получила сведения за предстоящото обединение, протестира официално пред СССР, че България не е подписала мирен договор и не може да води самостоятелна външна политика – страх бъдещата голяма славянска държава да не доведе съветското влияние до Гърция, и от превръщането на НРМ в притегателен център и за Егейска Македония.
Протестите на Англия са подкрепени и от САЩ и Сталин не може да не се съобрази със своите съюзници. В края на януари 1945 той се отказва от незабавното изграждане на федерацията, а иска България и Югославия през следващия месец да подпишат съюзен договор, който да не дразни съюзниците, но да се приеме от двете страни като първа крачка към федерацията.
Новите западни протести карат Москва два пъти да отлага сключването на договора, а на 12 април 1945 в Москва Тито и Г. Димитров са инструктирани за триетапно развитие на отношенията:
- възстановяване на дипломатическите отношения (последвало на 5 май 1945 - първата държава с която България възстановява дипломатическите си взаимоотношения)
- сключване на договор за сътрудничество и взаимопомощ
- създаване на федерация, за която срокове не се поставят.
В следващите две години България и Югославия имат различни приоритети, но перспективата за федерацията се запазва.
През юни 1946 Сталин отново отлага подписването на договора - да се отложи за след мирните договори, а дотогава на Пиринския край да се даде „културна автономия", за да се развие там „македонското съзнание" на „македонската нация" като първа крачка към присъединяването по-късно към НРМ (България трябва да се съобрази – предстои Парижката конференция).
Десетият пленум на ЦК на БРП (к) (9-10 август 1946) изпълнява съвета:
- в доклада на Г. Димитров и в приетата резолюция се признава правото на „маке-донския народ" за обединение в НРМ в рамките на Югославия - поемат се и ангажименти към Пиринския край.
- до присъединяването му към НРМ в бъдещата федерация, БРП поема ангажимента да работи „систематически за културното сближаване на македонското население" с НРМ, за популяризиране на „македонския език и литература и историята на НРМ", както и да осъществи „ред мероприятия по линия на културната автономия, които да способстват за развитие на националното самосъзнание и да облекчат обединението с НРМ.
- принудата е основният начин за изграждане на македонското национално съзнание у българите в Пиринския край. Кулминацията е демографското преброяване на населението (декември 1946), когато то е принуждавано да се записва като «македонско" и така официално да се докаже „македонският характер" на региона.
Така под външен натиск и при идеологическото късогледство на БРП (к) са пренебрегнати българските национални интереси и са потъпкани историческите традиции в угода на Югославия и СССР.
Втори период в отношенията
През лятото на 1947, след като България вече е сключила мирния договор в Париж започва нов период в преговорите за федерация.
- Блед (30 юли-1 август 1947) двете страни съгласуват текста на договора за дружба и взаимопомощ
- 27 ноемри – подписан в Евксиноград.
- договорена е и общата линия към Пиринския край - присъединяването му към НРМ да стане „въз основа на бъдещия съюзен договор" между България и Югославия и „едновременно с възвръщането на Западните български покрайнини към България", без да се води пропаганда за незабавното му присъединяване.
- българската страна в лицето на министър-председателя Г. Димитров се задължава да работи за „културното сближение на македонското население в България и НРМ" чрез организиране в Пиринския край на „редица културни предприятия - македонски театър, македонска книжарница и пр., изучаването те македонския език и историята на македонския народ".
- така на държавно равнище са потвърдени взетите година по-рано решения за „културната автономия". Българската държава започва действия по линия на „културната автономия", посрещнати обаче със съпротива от населението в Пиринския край.
Тито и Димитров демонстрират стремеж към федерация, без да го уговорят със Сталин, което дразни съветския лидер и засилва трупащата се неприязън към Тито като към конкурент за ръководното място в комунистическия лагер.
В началото на 1948 конфликтът Тито-Сталин ескалира и Сталин се опитва да „опитоми" своя конкурент с „юздата" на федерацията - на 10 февруари 1948 съветва двете страни по-скоро да направят федерацията - надеждата на Сталин е, че чрез Г. Димитров и България ще може да контролира Югославия. Тито е наясно с тези намерения. Разгневен от българската реакция, че подкрепя Сталин, Тито обявява (март 1948) разговорите с българската страна за невъзможни и по този начин официално демонстрира отказа на Югославия да изгради южнославянска федерация, в която според него България ще е проводник на руско влияние и контрол.
В следващите седмици конфликтът Тито-Сталин става публичен и федерацията се отлага за неопределено бъдеще, след като Югославия се върне в социалистическия лагер.
Съветският лидер прави своите критики достояние на ръководителите на останалите източноевропейски страни, които веднага се солидаризират с тях - Сталин посочва като причина за влошаване на отношенията антисъветските изказвания на югославските ръководители за „великодържавния шовинизъм на СССР и лошото състояние на ЮКП, която пренебрегва класовата борба и ръководната роля на комунистическата партия.
Същевременно през пролетта на 1948 кризата в съветско-югославските отношения извежда на повърхността недоволството на населението в Пиринския край от политиката на „културна автономия".
Под въздействието на тези външни и вътрешни фактори ръководството на БРП (к) е принудено да актуализира водената до момента политика по македонския въпрос. Промяната в тона се усеща в доклада, изнесен от Тр. Костов на второто заседание на Коминформбюро в Букурещ
През юни 1948 в Букурещ е проведено второто заседание на Коминформбюро:
- приета е резолюция за осъждането и изключването на Югославия.
-обвинява ЮКП, че е поела „пътя на откъсване от социалистическия фронт" и е преминала „на позициите на национализма".
- Тр. Костов подчертава: „Ние се задължихме по съвета на съветските другари да съдействаме за развитието на македонско национално съзнание... но трябва ли да се кара населението от Пиринския край да се откаже от своя роден български език... Част от населението не само на Пиринския край, но и на Вардарска Македония, продължава да се чувства българско и да говори български език".
- от името на ЦК на БРП (к) Тр. Костов предлага Коминформбюро да обсъди македонския въпрос и българо-югославските отношения, разчитайки на по-благоприятно третиране на България в условията на разрив с Югославия. Съвещанието обаче не приема българското искане.
- Коминформбюро „не се съмнява, че в недрата на Югославската компартия има достатъчно здрави елементи... верни на единния социалистически фронт", чиято задача е накарат партийното ръководство „да скъса с национализма" или да го смени и издигне ново.
- българските комунисти възприемат тази оценка и се надяват, че конфликтът няма да излезе от партийните рамки.
- тук се ражда и тезата за «Враг с партиен билет».
На XV пленум на ЦК на БРП (27 юни 1948) Г.Димитров и Тр.Костов заявяват, че кризата в ЮКП не трябва да накърнява добрите междудържавни отношения и да компрометира идеята за единството и братството на двата народа.
В същото време необходимостта от промени в позицията по македонския въпрос кара партийните лидери за пореден път да търсят подкрепа - този път от Сталин. И отново българската страна не получава отговор. (Запитването до Сталин е отправено на 6 юли 1948 чрез Андрей Жданов в хода на подготовката за 16 пленум. Няма документално потвърждение дали Сталин е отговорил).
На XVI пленум (12-13 юли 1948) Г.Димитров критикува себе си и партийното ръководство за сляпото доверие, което са имали към югославските лидери:
- Димитров признава, че са се поддали на югославския натиск и са допуснали скопски учители и книжари „да наводнят" Пиринския край, да водят антибългарска пропаганда и да го превърнат в „държава в държавата".
- в раздела „По положението в Пиринския край" на приетата от пленума резолюция федерацията и евентуалното присъединяване на Пиринския край към НРМ си остават като перспектива, но с уговорката, че „са възможни само при една Югославия, която ще остане вярна на общия социалистически и демократически международен фронт".
- да се преустанови безконтролното минаване на границата от НРМ в Пиринския край;
- да се прекрати враждебната агитация на учители, книжари и др.;
- да се премахне принудителното изучаване на македонски език от чиновниците и принудителното абониране за македонски вестници.
- преустановени са всякакви предишни действия за осъществяването на културната автономия.
- слага се край на антибългарската пропаганда в Пиринския край;
- прекратена е насилствената смяна на българската националност
- за първи път се признават грешките по македонския въпрос.
Така се прекратява насилствената „македонизация" на Пиринския край. Партията обаче продължава да се придържа към погрешното схващане, че населението там е македонско" и че политиката на „културна автономия" трябва да продължи „с неотслабваща енергия", като в училищата се изучава историята на «млакедонското освободително движение», като се създават македонски самодейни колективи и се въведе факултативно изучаването на македонски език, но с местни македонски учители", а населението да се остави „само свободно да определя своята националност".
Така се слага край на антибългарската пропаганда в Пиринския край; прекратена е насилствената смяна на българската националност и за първи път се признават грешки по македонския въпрос.
Декември 1948 – 5 конгрес на БРП. В доклада си пред конгреса Г. Димитров заявява, че партията „е стояла винаги и днес стои твърдо на позицията, че Македония принадлежи на македонците" и е убедена, че „македонският народ ще осъществи своето национално единство... като свободна и равноправна нация само в рамките на федерацията на южните славяни". Главната пречка пред нея обаче са „изменниците на марксизма-ленинизма, националистическите ръководители в Белград и Скопие".
През 1949 Сталин засилва натиска в/у Югославия, принуждавайки всички източноевропейски държави да денонсират договорите си с нея. Конфликтът ескалира и надеждите на българските ръководители, че няма да засегне междудържавните отношения, остават напразни.
- на 1 октомври 1949 България денонсира Договора за приятелство, сътрудничество и взаимна помощ от 27 ноември 1947.
- социалистическите страни водят широка кампания срещу Югославия
- кулминацията е резолюцията на третото съвещание на Коминформбюро в Матра (Унгария) през ноември 1949 - прекратени са търговските и съдебни процеси с обвинения в шпионаж и вредителство. Румънския комунистически лидер Г. Георгиу-Деж чете доклас „Югославската компартия в ръцете на убийци и шпиони".
Югославия препятства българския транзит през нейна територия и това налага да се потърсят други търговски коридори, особено след създаването на СИВ. Тогава българската страна се ориентира към изграждане на мост на Дунав, който да улесни търговските връзки със СССР. При посещението си в Москва в края на юли 1949 В. Червенков, А. Югов и Г. Дамянов се оплакват на Сталин, че между България и Югославия „вече фактически не става никаква търговия. Но за нас е жизнен въпросът за транзита. Ние трябва да излезем от тази зависимост, затова ни е необходимо за 1-2 години да бъде построен моста при Гиген". Сталин обещава да подпомогне този проект. На същата среща той уверява своите гости: „България е по-близко до нас, не Югославия, а България е по-близко до нас."
През 1949 се засилват преследванията на българите в НРМ, като част от тях са пратени в концентрационни лагери. Нарушенията на границата стават ежедневие, а към нея и от двете страни се придвижват военни части.
В търсене на „врага с партиен билет" в духа на Сталиновата теория за непрестанното изостряне на класовата борба при прехода към социализма, в БКП започва чистка. От редиците й са ивключени комунисти, обявени за „титовисти" и югославски „шпиони".
- 5 декември 1948 - Сталин обвинява Тр. Костов в национализъм и титовизъм
- март 1949 - Политбюро и ЦК на БКП го заклеймяват в същия дух.
- юни 1949 - той е арестуван, вкл. за сътрудничество с Тито и продаване на интересите на България при преговорите за федерацията, както и за това, че с югославска военна помощ възнамерявал да свали властта и че е създал югославска шпионска мрежа.
Македонският въпрос продължава да засилва напрежението между България и Югославия.
През ноември 1950 българската страна за трети път безуспешно настоява Коминформбюро да изработи обща позиция по него.
В българския печат неспирно се изнасят факти за кървави насилия над населението в НРМ и за „гестаповския терор" над пробългарски настроените хора там, за натрапването на изкуствения литературен „македонски език" и неговото посърбяване.
От своя страна, в края на 1951 Югославия внася в ООН меморандум, в който обявява населението в Пиринския край за „малцинство", преследвано и тероризирало от българските власти.
Тезата за „македонската нация" води до по-активно използване на „македонците" от българското ръководство в „борбата срещу титовата клика". Идеята за Южнославянска федерация е изоставена и е възприет лозунгът за създаване на единна народнодемократична Македония, при което на Пиринския край е отделена ролята на обединителен център.
В началото на 1952 министърът на външните работи Вл. Поптомов разработва тезиси по македонския въпрос, според които;
- политиката на Белград прави невъзможна Южнославянската федерация и обединението на Пиринска и Вардарска Македония.
- за „националното" обединение на македонците, което може да стане само с подкрепата на СССР, пречка е прозападната политика на Югославия.
- акцентът за първи път е поставен върху „националното подтисничество" на македонците в Югославия и Гърция, които са „поробени" от „титовци и колишевци" и от гръцките „монархофашисти".
- те трябва да водят борба за събаряне на режимите в двете страни, за „мир, свобода и демокрация на Балканите" и против американското присъствие на полуострова
- населението от Пиринския край трябва да оказва всестранна помощ на тази борба.
- това подхранва антибългарски коментари на Запад.
- като основна задача на БКП в Пиринския край се поставя укрепването на „македонското национално съзнание", като националният въпрос е подчинен на задачите по изграждане на социализма.
Концепцията за обединена Македония е кулминация на опитите на Коминформбюро да дестабилизира Югославия. Отношенията с нея започват да се нормализират отново по нареждане от Москва едва след смъртта на Сталин.
Нормализация на отношенията
България започва да нормализира отношенията си с Югославия след смъртта на Сталин през 1953 и отново по нареждане на Москва - тласък дават промените, които настъпват в съветската външнополитическа концепция:
- февруари 1953 Гърция и Турция, членуващи вече в НАТО, създават заедно с Югославия Балкански пакт и така засилват западните позиции на полуострова.
- същевременно се подготвя усилено и приемането на ФРГ в европейските и атлантическите структури.
- тези неблагоприятни за Москва тенденции карат новите съветски ръководители да преосмислят отношенията с Югославия.
- юли 1953 - министър-председателя В.Червенков е извикан в Москва, за да получи инструкции, формирани от съветското ръководство след пленума, на който е разобличен Л.Берия. От България се изисква да нормализира отношенията си с Югославия, но “като с буржоазна държава”.
Българската страна веднага почва да изпълнява тези указания.
- Политбюро на ЦК на БРП решава да се подобрят отношенията с Югославия, като се заобикаля най-тежкият въпрос – македонският.
- 20 август 1953 - на югославката страна официално е предложено да се нормализират дипломатическите отношения и в следващите месеци са разменени посланици, уреждат редица въпроси, свързани с общата граница, активизират се търговските и културни връзки.
През 1954 съветското партийно ръководство разпорежда специална комисия да проучи вътрешнополитическото развитие на Югославия и да прецени до колко тя отговаря на действителността. Изводът на комисията е, че Югославия строи социализъм, но по свой път, това дава допълнителен стимул да се активизира съветската дипломация.
- 9 август 1954 Балканският пакт е допълнен с военна конвенция, подписан отново със съдействието на САЩ и Англия.
- Югославия, без да влиза в НАТО, става част от военностратегическите планове на тези организации.
- в тази ситуация, Тито успява умело да лавира между двата блока. До края на 1954 Югославия прекратява пропагандните кампании с/у СССР и източноевропейските държави. Тя дори подкрепя България да бъде приета за член на ООН.
- 1954 са сключени споразумения за граничната линия и инцидентите по българо-югославската граница, възстановени са и икономическите връзки.
През 1955 Хрушчов се ориентира решително към Югославия. Причините за това са:
- разведряването на международните отношения - от срещата в Женева;
- Маленков е отстранен;
- конфликта Хрушчов-Молотов, т.к. Молотов е против подобряване отношенията с Югославия;
- май 1955 се създава Западноевропейският съюз с участието на ФРГ, която влиза в НАТО;
- 1955 - създадена е ОВД (Организация на варшавския договор) - Белград остава верен на принципите си и отказва да участва във Варшавския договор.
Същевременно Тито демонстрира готовност за сближаване със СССР
- през януари 1955 е подписано споразумение за търговия и плащания
- март - Югославия заявява, че главната задача на Балканския съюз вече не е военна, а икономическо, политическо и културно сътрудничество.
- 27 май - 2 юни 1955 - Хрушчов посещава Белград - за пълна нормализация на двустранните отношения по държавна линия. На 2 юни е приета Белградската декларация, която възстановява нормалните отношения м/у Югославия и СССР на основата на взаимно зачитане на суверенитета, независимостта и териториалната цялост на републиките във федерацията. Според Хрушчов декларацията е стъпка към сближаване на Югославия със социалистическия лагер. Значително по-трудни за преодоляване са идеологическите различия между СЮК и КПСС.
На връщане от Белград Хрушчов неофициално посещава София, за да инструктира българското партийно ръководство, че се налага незабавно пълно нормализиране и подобряване на отношенията с Югославия по държавна линия, а по партийна е нужно постепенно и по-бавно сближаване.
За да изпълни съветските внушения и своя интернационален дълг, българската страна възприема “ временно мълчание, търпимост и сдържаност “ по македонския въпрос. Това дава възможност за бързо възстановяване на контактите с Югославия:
- още до края на 1955 са подписани редица спогодби.
- в средите на българската общественост все по-често се настоява да се определи позицията на страната по болезнения македонски въпрос.
- това става още по-наложително след извършването през декември 1956 преброяване на населението в България.
Отношенията м/у Югославия и СССР пак се обтягат.
Декември 1956 - кризата в отношенията между Югославия и СССР намира израз в поредица размяна на писма м/у ръководствата на СЮК и КПСС. Москва остро реагира на промяната в отношенията на Тито към събитията в Унгария и на отказа му да осъди политически И.Наги.
През 1957 Молотов е свален от Хрушчов, което довежда до сближаванете взаимоотношенията между Югославия и СССР.
- като следствие СССР иска от България да се сближи с Югославия, но не на всяка цена, което е предпоставка България да разгледа македонския въпрос.
- в този период започва едно обезбългаряване на НРМ.
- 12 юли 1957 - Г.Чанков е свален от властта. Веднага след неговото сваляне на 13 юли 1957 е свикано заседание на Политбюро за разискване македонския въпрос.
- на Еначо Стойков и Димитър Ганев е възложено за 3 месеца да изработят становище по македонския въпрос - такава програма не е изработена но се започва вече постепенно да се критикува НРМ в научните им публикации.
В периода 1958 – 1962 е втората криза между Югославия и СССР.
- на 7-мия Конгрес в Любляна на СЮК се задълбочава дистанцията между Югославия и СССР. В следствие, на което КНР ( Китай ) се обявява срещу Югославия, като ги обвиняват в ревизионизъм и отричане ръководната роля на СССР. Това води до втората криза.
- края на 1958 Хрушчов се обявява за нормализиране отношенията между България и Югославия. Въпреки това СССР отново дърпа юздите по отношение на македонския въпрос. Естествено България стриктно спазва съветите на СССР.
Така до началото на 60-те години България не засяга македонския въпрос.